България сред осемте държави от ЕС, които блокират Клъстер 3 в преговорите на Сърбия

Сърбия е изпълнила съществени елементи от ангажиментите

България е сред осемте от 27-те държави членки на Европейския съюз, които се противопоставят на откриването на Клъстер 3 в преговорите за присъединяване на Сърбия. На заседанието на посланиците на страните членки в Брюксел (Корепер) против откриването на Клъстер 3, който обхваща конкурентоспособността и приобщаващия растеж, са се обявили Нидерландия, Швеция, Финландия, Белгия, Естония, Литва, България и Хърватия, съобщава Euronews.

Дания, Люксембург и Латвия не са заявили категорично несъгласие, но все още не са убедени, докато Франция остава сред основните поддръжници на напредъка на Сърбия.

Френският президент Еманюел Макрон по-рано заяви, че блокът се нуждае от „силна и демократична Сърбия“ до себе си.

Държавите, които подкрепят, са загрижени за риска от по-нататъшно отчуждаване на страната от Западните Балкани и от това да не я възнаградят за опитите за реформи.

Сърбия официално кандидатства за членство в ЕС през 2009 г.

и получи официален статут на кандидат за ЕС през 2012 г. През това време са отворени двадесет и две глави, а две са временно затворени.

За отваряне и затваряне на преговорни клъстери, които представляват тематични групи от области на правото и политиката, е необходима единодушна подкрепа от 27-те държави членки на ЕС.

Бившият премиер на Сърбия Ана Бърнабич се разбунтува срещу твърденията, че страната ѝ е проруска, заявявайки пред Euronews, че Сърбия подкрепя Украйна след пълномащабното нахлуване на Русия, като същевременно осъди това, което тя определи като „двойни стандарти“ при присъединяването към ЕС.

Говорител на Европейската комисия заяви пред Euronews в понеделник, че документ, обясняващ защо изпълнителната власт на ЕС смята, че „скорошните стъпки“, предприети от сръбските власти, оправдават отварянето на Клъстер 3, е бил споделен със страните от ЕС в този ден.

Сърбия е изпълнила съществени елементи от ангажиментите, които е поела, за да отговори на опасенията на държавите членки, включително отмяна на спорни изменения в съдебните закони, наред с напредъка по отношение на свободата на медиите, избирателната рамка и сътрудничеството с ЕС по въпросите на външната и сигурностната политика, според документа, видян от Euronews.

Въпреки че Сърбия все още не се е присъединила към санкциите на ЕС срещу Русия заради пълномащабното ѝ нахлуване в Украйна, Комисията отбеляза, че Белград е сътрудничил с блока за противодействие на заобикалянето на санкциите, предоставил е значителна подкрепа на Украйна и е засилил политическите контакти на високо ниво с Киев.

Документът също така признава, че работата на Сърбия далеч не е завършена, като се посочва, че „все още е необходима допълнителна работа“ по съдебната реформа и прокурорската система.

Един дипломат от ЕС, говорещ пред Euronews при условие за анонимност, заяви, че общото противопоставяне на осемте страни е съсредоточено върху „проблемните“ въпроси на Сърбия, свързани с върховенството на закона, и „несъгласието ѝ със санкциите“.

Друг каза, че няколко държави членки са съгласни с положителната подкрепа на Комисията, заявявайки, че Сърбия „е изпълнила“ или е „на път“ да изпълни критериите, за да продължи напред с Клъстер 3.

Различни висши служители на ЕС публично подкрепиха отварянето на Клъстер 3, особено след като сръбският президент Александър Вучич отмени спорните съдебни изменения през юни, след като Венецианската комисия препоръча промени.

Европейският комисар по разширяването Марта Кос е сред най-активните поддръжници. 

Членовете на Европейския парламент в Страсбург гласуваха с огромно мнозинство в подкрепа на доклада за разширяването на Сърбия за 2025 г., с 468 гласа „за“, 116 „против“ и 79 „въздържали се“.

Докладът на Комисията включва препоръки за реформиране на провеждането на избори, укрепване на съдебната система и премахване на корупцията. В него също така се потвърждава, че Клъстер 3 е технически готов за отваряне.