Край на фиктивните граждански договори

Ще бъдат разписани критерии за обявяване на извършвана работа за трудово правоотношение.

Промените са заложени в управленската програма на правителството

Ще бъдат разписани критерии за преценка дали човек работи на трудов договор

Промяната ще стане до края на годината

На фиктивните граждански договори, чрез които плащат по-малко данъци и осигуровки, ще бъде сложен край. В управленската програма на правителството, която беше приета преди дни, е записано, че ще бъде регламентирана система от критерии за обявяване на трудово правоотношение. Това означава, че ще има ясни критерии, по които да се преценява дали един човек реално работи като на трудов договор, дори такъв да не е подписан.
В момента много хора работят без никакъв договор, а други са на граждански договор, въпреки че работата им предполага трудови правоотношения. Така пестят данъци и осигуровки. За доходи от извънтрудови правоотношения, каквито са гражданските договори, хората имат право на 25% нормативно признати разходи, върху които не дължат данък. Например, ако човек получи 1000 евро, няма да плати 100 евро данък (10%), а само 75 евро - 10% върху 750 евро, след приспадане на 250 евро нормативно признати разходи.
Целта на промените е да бъдат разписани ясни критерии, по които органите на НАП да преценяват дали с един граждански договор действително е възложена конкретна работа, или по своя характер това е наемане на работна сила. Ако преценят, че гражданският договор представлява трудово правоотношение, човекът няма да може да ползва 25 на сто нормативно признати разходи.
Друга съществена промяна е свързана с плащането на осигуровки. При гражданския договор не се внасят осигуровки за трудова злополука, професионална болест, общо заболяване и майчинство, безработица и съответно хората нямат право на обезщетение от държавата при такива случаи. Ако възнаграждението по граждански договор след приспадане на нормативно признатите разходи е по-малко от минималната заплата и човекът не е осигурен на друго основание, осигуровки въобще не се дължат.
Ако човек на граждански договор е осигурен на друго основание (например има и трудов договор) или получава възнаграждение по-голямо от минималната заплата след приспадане на нормативните разходи, то на него му се удържат и внасят осигуровки за пенсия (за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт), както и здравни вноски. Дължимите осигуровки са 19,8% (за родените след края на 1959 г. 5% от тях отиват в частен фонд), както и 8% здравни вноски. Плащането на тези осигуровки се разпределя между работника и работодателя.
Хората на трудов договор са осигурени за всички социални рискове - общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Затова освен 19,8% за пенсия и 8% за здраве, за тях се дължат и 3,5% за фонд “Общо заболяване и майчинство”. При ясни правила за обявяване на един граждански договор за трудов, за голяма част от хората ще бъдат увеличени дължимите осигуровки. Наред с това те ще ползват обезщетения за майчинство, трудова злополука и безработица.
В момента в много фирми има хора, които работят на трудов договор. Но допълнително с тях е сключен и граждански договор за допълнително възнаграждение. Целта на предстоящите промени е да бъде ограничено прикриването на трудови правоотношения под формата на граждански договори, с което се укрива действителният размер на облагаемия и осигурителния доход, а внасяните в бюджета налози са в по-малък размер.

Правилата не са разписани в закон

В момента инспекцията по труда преценява

От НАП могат да правят повече проверки

В момента Инспекцията по труда преценява дали работата предполага трудово правоотношение.

В момента Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” има право да преценява дали един договор е граждански или прикрит трудов договор, но конкретни правила за това не са разписани в закон. Какъв е характерът на работата се преценява на база реалното състояние, а не на база какво пише в документите на проверяваната фирма.
Според Кодекса на труда, всяко предоставяне на работна сила задължително се урежда само като трудово правоотношение. Когато инспекторите дойдат на проверка, те търсят четири основни признака, за да решат дали договорът всъщност е трудов. Първият критерий е работно време и работно място. При трудов договор работодателят казва точно в колко часа да дойде работникът (например от 9:00 до 18:00 ч.) и на кое бюро или обект да седне. Има график за почивки. При истински граждански договор изпълнителят сам определя кога и къде да работи. Важна е само крайната цел (например да предаде готов текст или ушит костюм в срок).
Вторият критерий е субординация (подчиненост и контрол). При трудов договор работникът има шеф, спазва вътрешния правилник на фирмата и подлежи на дисциплинарни наказания, ако закъснее. При истински граждански договор двете страни са напълно равнопоставени. Възложителят не може да наказва по Кодекса на труда, той може само да не приеме работата, ако не е качествена. Третият критерий е характера на работата. При трудов договор човекът продава “работната си сила” - плаща му се за времето, прекарано в работа (например позиция “продавач” или “счетоводител”). При истински граждански договор има задача да предостави еднократен краен резултат (например “изработване на уебсайт”, “боядисване на 2 стаи”). Договорът приключва с предаването на този резултат.
Четвъртият критерий за определяне на един договор като трудов са използваните инструменти и оборудване. При трудов договор работодателят осигурява компютър, телефон, бюро или специално работно облекло. При истински граждански договор изпълнителят сам си осигурява инструментите и материалите, за да свърши задачата.
При проверките служителите от инспекцията по труда разпитват хората на място. Дават на присъстващите на обекта да попълнят анкети (въпросници). Питат ги: “От колко часа сте тук?”, “Кой ви е шеф?”, “Колко пари взимате всеки месец?”. Инспекторите търсят списъци с работно време, присъствени книги или пропускателни системи (карти за достъп).
Но ако данъчни инспектори влязат на проверка във фирма и установят нередности по отношение на трудовите договори, в момента нямат право да ги приравнят на трудови и съответно да наложат ревизионен акт. В НАП работят повече хора и затова приходната агенция има по-голям капацитет да прави проверки.

Най-рискови са ресторанти, хотели и търговия

Ловят хора, работещи без договор на морето

Призовават да подават сигнали

Проверяват заведения по морето дали наетите хора имат трудови договори.

В момента има засилени проверки на НАП в заведения край морето. Но и екипите на ИА “Главна инспекция по труда” в морските курорти са подсилени с командировани инспектори от други области на страната с цел засилване на контрола по време на активния летен сезон.
Обектите със сезонен характер от икономическите дейности ресторантьорство, хотелиерство и търговия са най-рискови, тъй като често нарушават разпоредбите на трудовото законодателство, свързани с правилата за наемане на работници, заплащането на труда, работното време, полагането на труд от непълнолетни, граждани от държави извън ЕС и осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.
За първите шест месеца на 2026 г. инспекторите по труда са извършили 24 772 проверки във всички икономически дейности. От тях 7836 са проверките в секторите ресторантьорство, хотелиерство и търговия, при които са установени 28 974 броя нарушения на трудовото законодателство. За този период при установени 1774 работещи без трудов договор във всички икономически сфери, от които 468 са в ресторантьорство, хотелиерство и търговия.
За установените нарушения в секторите ресторантьорство, хотелиерство и търговия инспекторите по труда са съставили 1137 акта. Сумата на влезлите в сила наказателни постановления и одобрени споразумения е 976 хил. евро.
Работата без писмен трудов договор не е маловажно нарушение. За всеки такъв случай инспекторите по труда задължително съставят акт за установяване на административно нарушение.
От Инспекцията по труда обяснява, че писменият трудов договор с ясно посочени условия на труд и заплащане гарантира в най-пълна степен техните трудови права. Той се сключва преди постъпване на работа. Работникът трябва да е получил екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, копие от вписването на началото на трудовото правоотношение, заверено в териториалните дирекции на Националната агенция за приходите (НАП), както и длъжностна характеристика. Работодателят няма право да допуска наетия до работното му място, преди да е регистрирал в НАП трудовия му договор. Писмено договорената заплата е от значение за осигурителния доход, върху който се изчисляват обезщетенията в случай на временна неработоспособност, майчинство, безработица, а в дългосрочен план и пенсията.
От Инспекцията по труда апелират при нарушаване на трудовите права работещите да подават сигнали докато още са на работните си места. Много често постъпват сигнали от работници, полагали труд без сключен писмен договор, които към момента на проверката вече не са на работа. Те изразяват недоволство, че инспекторите по труда не са обявили трудово правоотношение, което обаче е извън правомощията на контролните органи, тъй като това нарушение не може да бъде установено по безспорен начин, ако хората не са заварени на работните им места.

Най-четени