Варна има нужда от нови сценични пространства

РИМ подготвя образователен проект - отваря музейно училище

Варна се нуждае от нови пространства за сценични изкуства, за да има пълноценен целогодишен културен живот. Това каза директорът на ТМПЦ-Варна Даниела Димова на организирана от БТА дискусия за бъдещето на културата в общото европейско пространство в рамките на инициативата „Българските гласове за Европа“.

Сградата на театъра и операта е с 440 седящи места, а след предстоящия основен ремонт на филиала местата там ще са 330. Другите две големи зали в града – във Фестивалния и конгресен център и в Двореца на културата и спорта, обаче не отговарят на критериите за големи европейски сцени, посочи Димова. Според нея културният сектор трябва да разполага с 1% от БВП и местна подкрепа, която тази година малко общини ще могат да осигурят.

ТМПЦ вече е готов с идея за бъдеща голяма сцена в града. Нови арт пространства и създаване на центрове за свободното време в музеи и библиотеки, могат да превърнат Варна в креативна туристическа дестинация, подчерта директорът на Колежа по туризъм към ИУ доц. Генка Рафаилова, според която е нужно еврофинансиране и за креативните предприемачи. 

Стъпка към представянето на културния продукт по достъпен начин прави Регионалният исторически музей, който съвместно с Хуманитарната гимназия планира да открие музейно училище. „Освен изнесени часове, ще покажем пътя на експонатите от откриването им до изложбената зала. Този процес не е застъпен никъде в обучението у нас“, каза д-р Владимир Славчев, ръководител на проучванията във Варненския халколитен некропол. След 30 г. затишие те бяха възобновени през 2021 г. Тази година културният календар на Варна ще е подчинен на 50-годишнината от откриването на най-старото обработено злато в света, което ще гостува и в парламента, припомни кметът Иван Портних. 

В онлайн обръщение евродепутатът Емил Радев заяви, че новите технологии могат успешно да се ползват в сферата на културата чрез дигитализация на музейните и библиотечни колекциите и улесняване на достъпа на потребителите. Добър пример е варненската регионална библиотека, която първа у нас предложи денонощен достъп до фонда си чрез библиомат.
Изкуственият и естественият интелект могат да вървят в синхрон, ако виртуалният достъп дава ориентация на потребителя къде да потърси реалния културен продукт, посочи генералният директор на БТА Кирил Вълчев.

В дискусията се включи и ръководителят на Областния информационен център Виктория Николова. Тя съобщи, че вече е достъпно нови интерактивно ръководство  „CulturEU“, което събира 75 възможности за финансиране на сектора от 21 програми на ЕС.