Eмпатия

Тази думичка-измамница изпълзя отнякъде, колкото да препотвърди пълното крушение на връзката ни с човека до нас

Обикновените персонажи най-често стават жертва на пренебрежението на репортерите

Като общество уж сме в емпатия, а като отделни същества - все по-малко наблюдателни, схватливи и милозливи

Колкото повече употребяваме думата „емпатия“, толкова по-нечувствителни ставаме. Крием се зад тази чуждица, сякаш сме получили окончателно опрощение: завинаги да си останем безчувствени пънове с големи усти, от които се излива емпатия.

Тази думичка-измамница изпълзя отнякъде, колкото да препотвърди пълното крушение на връзката ни с човека до нас. Като общество уж сме потопени в емпатия - стигнала ни е направо до устата, още малко и ще се удавим в нея. Но иначе, като отделни същества, ставаме все по-малко наблюдателни, схватливи и милозливи.

В момента гледам телевизия и за всеки случай се дръпнах по-встрани от екрана, за да не ме залее някаква внезапна вълна от емпатия. А репортерът тъкмо питаше: „Зле ли е?“ Мъжът до него, който по някакво чудо е запазил донейде чувствителността си, макар да е атакуван непрекъснато и отвсякъде с емпатия, изглеждаше слисан от въпроса и с основание, защото току-що бе разказал за непосилното си съществуване - работи на две места, но дори и на три да работи, пак няма да връзва двата края. Толкова е просто, верицата ви репортерска - са ревнали зрителите - какво не му разбирате на сиромаха или емпатията ви идва в повече, та се държите като идиоти.

Прави са зрителите, въпросът към него трябваше да е: „Зле сте, нали?“ Така репортерът поне щеше да подскаже, че е наясно със съдбата на героите си и дори си позволява да им съчувства, понеже емпатията все още не го е разяла напълно. Но това не се случи.

Още една история, пак телевизионна. Друг клетник каза: „Веднъж се случи, втори път се случи, колко пъти още трябва да ни залее потопа, че да направят нещо?“ Приятелю драги, не брой злощастията, които ви сполетяват, няма смисъл - ония, които редовно повръщат емпатията си върху теб, използват друго сметало, ти и те броите по съвсем различен начин.

Труман Капоти веднъж се питаше, ако си спомням точно, кога едно интервю може да се превърне „от свинска ухо в копринена кесия“. Ясно е, че отвсякъде ни замерят със свински уши и е рядък късмет да „ушиеш“ копринена кесия, която да напълниш с ценни думи. Обикновените персонажи най-често стават жертва на пренебрежението на репортерите, на които сякаш не им се вярва, че и от простолюдието може да се чуе нещо важно - не толкова лъскаво, но пък достатъчно мъдро.

Телевизиите по начало предпочитат да си имат работа с днешните фалшиви знаменитости, без изобщо да се притесняват, че сякаш за тях са казани думите на Барда: „Фалшивото лице крие онова, което знае фалшивото сърце“. Те ги пакетират и продават така, както продават всяка друга стока в рекламите си и са отговорни за тях точно толкова, колкото рекламистите се вглъбяват върху някакъв крем за вагинална сухота. Джоузеф Кенеди, бащата на президента Кенеди, го е казал още навремето: „Продадоха Джей Еф Кей така, както се продава сапун, пакетиран и удобен за ваша консумация“.

Имахме усещането, че хората от телевизиите едва се сдържат да зарежат пораженията от Потопа в Елените - какво толкова, случвало се е неведнъж другаде и изглежда като нещо неизбежно при нашата поголовна изоставеност - и да се съсредоточат върху емпатията, която предизвика един мистериозен сейф, уж натъпкан с пари и скъпоценности. От цяла България довтасаха търсачи на силни усещания, а някой подхвърли и банкноти от сто лева, за да ги настърви още повече. Дали и сега, за пореден път, другият сейф - Тайникът на големите мръсотии - няма да остане извън вниманието на телевизиите? И отново няма да научим скандалната история на бизнеса по Черноморието ни? 

Тя си има своите Донове/Кръстници - всички са наясно с ролята на Костов. Ами Симеон, който остана безучастен по време на дивашкото презастрояване на морските ни курорти - тъкмо той, който отлично знае, какво се случи навремето в Испания. Човек с неговите претенции, който все мърмори по адрес на Историята, трябваше лесно да схване, че присъствахме на бруталното изнасилване на природата ни, но пресметливо рееше поглед другаде. Мълчеше и когато телевизиите представяха отблъскващи картини от тъй наречения „алкохолен туризъм“ - в тях опиянчени чужденци-безпътници изглеждаха като карикатурните Конници на един бъдещ Апокалипсис, които още не са се сетили да пренесат безредиците от лондонския Тотнъм в беззащитния Слънчев бряг. И това ще стане, ако не бъдат навреме обуздани.

Сега, след поредния Потоп в южното Черноморие, властите все още не са се разлигавили до степен, че да започнат да раздават с черпаци емпатия. Това театро винаги е изглеждало пределно нелепо, те не са в състояние естествено да съпреживяват чуждата драма. Съчувствията и съболезнованията им са, както казваше един писател, като гумено пиле. Може и друга да е причината за въздържаността им - възможно е да знаят поговорката „Съжалението е бедната братовчедка на вината“. Но накрая пак няма да пропуснат да покажат колко са човечни, особено когато жертват други хора.

Никой не си дава сметка колко подобни жертви даваме - изглежда вече ги смятаме за донейде приемливи. Но такава държава е обречена, сто пъти обречена и зачертана, дори все още да не схваща това. И път назад едва ли има.

Впрочем, ето с какво се занимава държавата, докато извръща поглед от погроми като тези в Елените и Царево. Факти за „младата смяна“, на която някои толкова разчитат: извадени са 120 хиляди изпълнителни листа срещу длъжници на възраст от 18 до 30 години. 80 хиляди са длъжниците между 25 и 30 годишна възраст.

Тук е уместно да припомним още нещо: според скорошни данни на Националния статистически институт, 147 хиляди българи на възраст между 15 и 29 години не учат и не работят и все още са издържани от родителите си.

От края на миналата година младите ги церят и с кампанията „Управление на лични финанси и кредити за младежи между 17 и 19 години“. Човек би очаквал друг тип кампании - най-вече такива, които са загрижени за духовното здраве на младите. Вместо това искаме от тях да са по-сръчни с парите си, доколкото ги имат, сякаш портфейлът се превръща в тяхната библия - а те са поданици на държава, в която функционират главно фирми за бързи кредити.

Потопът по Черноморието затисна новина, не по-малко драматична - 

Би Ти Ви, 3 октомври: и Властите, и жителите на Брезник са се примирили, че са безсилни пред отровите, които са поразили водата им - манган, арсен.

Някой с половин уста спомена Чернобил - тогава най-мръсната отрова се оказа Похлупакът на Мълчанието. Ами сега? 

Бел: „Емпатия - или съчувствие е способността на човек да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите. Степента на емпатия е строго индивидуална, като съществуват и различни видове емпатия според начина, по който другият индивид е разбран - когнитивна, емоционална, интелектуална. Емпатията стои в основата на градивното социално общуване и води до формирането на алтруистично поведение.