Владимир Чуков: Иран иска да повиши цените на петрола, за да повлияе на избирателите в САЩ

Целта им е цените да надхвърлят 110 долара за барел, посочи анализаторът

Иран се стреми да задържи цените на горивата над 110 долара за барел, за да окаже натиск върху американските избиратели преди междинните избори в САЩ. Това заяви международният анализатор проф. Владимир Чуков по Нова ТВ.

Според него Техеран вече е превърнал енергийния пазар в инструмент за политическо влияние върху администрацията на Доналд Тръмп.

„Те искат по този начин да накарат американския избирател да гласува против Тръмп. Това е много сериозен инструмент, който според мен вече материализираха. Иранците директно го заявиха. Секретарят на комисията по енергетика в иранския парламент каза, че целта им е цените да надхвърлят 110 долара за барел. И те го постигнаха“, коментира проф. Чуков.

По думите му отношението на демократите към Иран традиционно се различава от това на републиканците. Той припомни, че именно администрацията на Барак Обама подписа ядреното споразумение с Техеран през 2015 г. „Републиканците винаги са били по-близо до арабските държави, най-вече до Саудитска Арабия, докато демократите са по-близо до Иран. Ако погледнете целия преговорен екип на Обама, ще видите, че хората в него бяха свързани в някаква степен с Иран“, посочи анализаторът.

Според него демократите се опитват да балансират в отношенията с Техеран, докато позицията на Тръмп е по-предвидима заради многократните му предупреждения, че е готов да нанесе удар.

Проф. Чуков определи резултатите от парламентарните избори в Израел като изненадващи, особено заради увеличеното представителство на арабските партии. По думите му броят на депутатите им е нараснал от 10 на 19, което е променило политическите сметки на Бенямин Нетаняху.

„Ситуацията в Израел в момента малко ми напомня на случилото се в Турция през 2014 г., когато кюрдите се консолидираха и направиха сериозен пробив във вътрешната политика. Ердоган осъзна, че ако продължат по този начин, те могат да блокират политическите му планове. Нещо подобно се получава сега и с арабите в Израел“, обясни той.

По думите му лидерите на арабските партии трябва да преценят дали да се присъединят към Нетаняху и да получат участие в управлението, или да останат в опозиция и да запазят политическите си позиции в дългосрочен план. „Видяхме какво се случи с Бени Ганц. Преди година и половина той беше основният опозиционен лидер, но след компромиса с Нетаняху политическото му влияние се срина. Политиците, които сега са в опозиционния блок, трябва да отчетат този пример“, каза проф. Чуков.

Той обърна внимание и на израелските граждани, които са се завърнали от чужбина, за да гласуват. По думите му около 100 000 души са пристигнали в страната за изборите, като голяма част от тях са подкрепили опозицията.

Войната в Черно море все повече застрашава корабоплаването и Русия вече не подбира толкова внимателно целите си. „Много ясно и категорично Русия иска да ликвидира този воден коридор между Украйна и Босфора. Това е повече от очевидно. Нещо повече - в един момент те вече не подбират целите си. Ако в началото потопените кораби бяха най-вече с арабски и турски екипажи, сега има и плавателни съдове с гръцки собственици, както и такива, чиито собственици са руснаци, но извършват курсове в подкрепа на Украйна“, посочи анализаторът.

Според проф. Чуков Черно море може да се превърне в аналог на Ормузкия проток по отношение на рисковете за международното корабоплаване. В тази връзка анализаторът заяви, че страната ни трябва ясно да посочва отговорността за нападенията.

„Ние не можем да излезем от европейския контекст и от контекста на НАТО. Каквото и да се прави, ние сме част от тези две големи семейства. Нямаме средства сами да се защитим и това е повече от очевидно“, каза той.

„За мен е голяма грешка на компаниите, които са оператори на корабите. Очевидно те трябва да търсят онази линия, която може би е малко по-дълга, но преминава през териториалните води на натовските държави, включително България и Румъния. Тогава те имат чадъра на съюзниците. Когато излизат в международни води, макар и в изключителните икономически зони на България и Румъния, те стават много лесна мишена“, обясни той.

По думите му при навлизане на плавателни съдове в териториалните води на България страната ни и съюзниците ѝ трябва да реагират.