Труд
Автор:
Стоян Панчев
Новият кредитен рейтинг след приемането в еврозоната не е нещо изненадващо, не е и нещо положително. Част от предупрежденията ни за еврото се отнасят точно към премахването на валутния борд като механизъм, налагащ пазарна корекция в поведението на политиците и фискалните власти. Тази корекция се случва през лихвените проценти по суверенния дълг, към които има отношение точно кредитният рейтинг.
При валутен борд, ако харчиш много, отваряш дефицити, трупаш дълг - реакцията на пазарите е да ти вдигнат лихвите (да ти падне кредитният рейтинг). Съответно заемите са по-скъпи и твоите политици трябва да променят поведението си, да се дисциплинират.
Така работи валутният борд. Не гербавата пропаганда колко фискално консервативен е Горанов или великите български икономисти, създали култура на бюджетна отговорност.
Когато замениш спирачката на борда с изкуствено висок кредитен рейтинг и с изкуствено ниски лихви, получаваш "гръцки" сценарий. Например, Fitch повишават кредитния рейтинг на Гърция от BBB+ на А+ след приемането на еврото. Ситуацията с лихвите е подобна - от 3-5 п.п. пункта спред с Германия през 2000 г. до 0,2-0,3 п.п. спред през 2005-2005 г.
Политически пазарите са заблудени, че дават заеми на Германия, но всъщност Гърция си е Гърция.
Самият факт, че в най-лошата фискална ситуация на страната от години получаваме повишение на кредитния рейтинг, след като махаме валутния борд, трябва да подскаже, че наблюдаваме тъпотия, сходна с гръцката от началото на века. Влошаваш бюджета, вдигат ти рейтинга – класическа еврозона.
