Военното разузнаване: Москва опитва да създаде зона на нестабилност в Западните Балкани

Скопие въздейства върху българските малцинства в съседни държави, за да се припознаят като „македонски"

Турция ефективно възпрепятства мигрантския натиск към границите ни

Основният фактор, оказал негативно влияние върху стратегическата среда на сигурност през 2022 г., и определящ предизвикателствата за националната сигурност на България, беше инвазията на Русия в Украйна. Това се констатира в годишния доклад (.pdf файл) за дейността на Служба „Военно разузнаване", публикуван на сайта на Министерския съвет. 

Кремъл не постигна първоначално поставените си цели да овладее в рамките на няколко дни конкретни зони и райони украинска територия, да блокира ефективно Киев, да предизвика смяна на централната власт в Украйна и да създаде плацдарм за последващи действия на конкретни вторични направления на запад. Бойните действия преминаха през няколко фази с постепенно редуциране на линията на съприкосновение до настоящия фронт на активни бойни действия в източната и южната част на Украйна и периодично кинетично въздействие върху цели от предимно цивилната критична инфраструктура, се казва в доклада на СВР.

В регионален аспект деструктивна роля имаха индиректните опити на Москва да създаде втора зона на нестабилност в Западните Балкани, възползвайки се от съществуващите в региона проблеми и противоречия. Активността на руските специални служби на и от територията на определени държави от Западните Балкани се повиши значително през 2022 г. в опит да се компенсират щетите, нанесени на руските легални резидентури чрез експулсирането на руски дипломати от редица държави в Европа.

Във вътрешен план усилията на централната власт в Русия бяха насочени към засилване на контрола върху обществените отношения във всички сфери. Всеобхватната мярка имаше за цел да неутрализира недоволството от войната в Украйна и да гарантира оцеляването на режима в Кремъл и на интегритета на Федерацията.
Във финансово-икономически аспект Москва се стремеше да поддържа стабилни параметрите на икономиката си в контекста на задълбочаващите се санкционен натиск и опити за изолация. Руската страна и специални служби до голяма степен успяваха да противодействат на част от санкциите, насочени срещу въоръжените сили и военнопромишления комплекс на страната.

В Украйна войната продължава да нанася щети в особено големи размери върху всички сфери на социалния и икономическия живот. В резултат на руската инвазия бяха убити и ранени значителен брой цивилни лица, като хуманитарната обстановка в страната се влоши сериозно. Голяма част от украинците загубиха жилищата си или бяха принудени да ги напуснат, като понастоящем са вътрешноразселени лица или бежанци (по около 8 000 000), основно в страни от ЕС.
В политически контекст Киев задълбочи процеса по централизация на управлението и по неутрализиране на руското влияние в страната. Населението остана силно консолидирано около президента Володимир Зеленски и желанието за отпор срещу агресора.

В Беларус президентът Александър Лукашенко съхрани властовите си позиции. Опозицията на практика е неутрализирана. Същевременно, беларуската икономика претърпя значителни загуби, поради налаганите от Запада санкции. С развитието на конфликта в Украйна зависимостта на Беларус от Русия нарасна значително. Минск подкрепя руската агресия в политически и военен план, в т.ч. чрез предоставянето на Москва на беларуска територия, военна инфраструктура и оборудване.

В Молдова значителните усилия на държавното ръководство да гарантира европейския курс на развитие предизвикват увеличаване на външните и вътрешните заплахи за политическата и социално-икономическата стабилност. С агресивната си политика и влияние върху процесите в страната, Русия създава предпоставки за политическа дестабилизация с потенциал за задълбочаване. В този контекст, освен на лоялни към него партийни субекти, Кремъл продължава да разчита на зависимостта на Кишинев от руските газови доставки, на запазването на статута на непризнатата Приднестровска молдовска република и на присъствието на свои въоръжени формирования на нейна територия.

В Грузия продължи противопоставянето между управляващи и опозиция по основни въпроси от вътрешен, икономически и социален характер, както и по насоките за провеждане на необходимите реформи за получаване на статут на кандидат- член на ЕС.

В Република Северна Македония съществените конституционни промени не се реализират, а Договорът за добросъседство и приятелство с България се прилага частично избирателно. Установиха се опити на Скопие да въздейства върху българските малцинства в съседни държави с цел да се припознаят като „македонски". Неконструктивната политика на властите на РСМ спрямо София намира все по-изразена подкрепа и от някои външни фактори. Продължиха опитите на северномакедонската страна за използването на определени международни организации, с цел нанасяне на имиджови щети на Република България. Тенденцията ще се запази и ще продължи да изисква бдителност от българските власти. В допълнение, през 2022 г. традиционно не се констатира напредък по изграждане на ключовия за НАТО коридор № 8 в частта му през територията на РСМ.

Членството на Сърбия в ЕС остава водещ приоритет на нейната външна политика, но при запазване на приятелските връзки с Русия и Китай. В този аспект страната подкрепя териториалната цялост на Украйна, но отказва да се присъедини към антируските санкции и да съгласува изцяло външната си политика с европейската. Същевременно липсата на напредък в преговорите с Косово продължава да оказва пряко въздействие върху обстановката в северните косовски общини с преобладаващо сръбско население, където конфликтният потенциал се запазва.

През периода обстановката в Турция беше доминирана от предстоящите президентски и парламентарни избори. Резултатът от тях ще оказва дълготраен ефект върху развитието на процесите в страната и ще определя нивото на стабилност в политическия дневен ред. Те се провеждат в символична година, когато се отбелязва 100 години от основаването на турската република.
Въпреки сложната икономическа обстановка, турската държава отчете положителен растеж на националното стопанство. Основен проблем остава високата инфлация.
През 2022 г. турската държава ефективно възпрепятства допълнителното нарастване на мигрантския натиск към българските граници и изигра решаваща роля при неутрализирането на конкретни асиметрични рискове и заплахи за сигурността на европейски държави.
Анкара допринесе съществено за създаване на предпоставки за гарантиране на предвидимостта на енергийните доставки за българската държава в кратко - и средносрочен план.

През отчетната година отношенията между България и Гърция отбелязаха допълнително утвърждаване и надграждане в почти всички сфери. Продължи укрепването на икономическите взаимовръзки между южна България и Северна Гърция до степен да се формира своеобразна „единна икономическа зона". Гръцката държава поема една все по-ясно очертаваща се роля на стратегически фактор за енергийната и продоволствена сигурност на България и Западните Балкани като цяло.

Отношенията с Румъния продължават да се доминират от амбициите на двете страни за влизане в Шенгенското пространство и редица енергийни и инфраструктурни проекти, част от които съществено биха допринесли за развитие на военната мобилност и свързаност в направление юг - север.