Въвеждат бялото облекло на „Уимбълдън” с... табелки

Бялото облекло е една от запазените марка на „Уимбълдън”, единственият турнир на трева от Големия шлем. За първи път от 1945-а надпреварата бе анулирана тази сезон заради пандемията от корованирус. Но правилата си остават. 

Всъщност идеята за бялото облекло подхваща моделиерът Тед Тинлинг, който се захваща с аристократичния спорт. И през 1947-а облича британката Джой Генън в бяла рокля, украсена с тънка ивица в розово и синьо по дължината на подгъва.  Тоалетите стават хит сред тенисистките, които отрупват дизейнера с поръчки. Така на следващия сезон Бети Хилтън се представя с още по-впечатляваща рокля. В началото организаторите приемат подобно облекло враждебно, но след още една година, през 1949-а, решават, че този цвят ще стане част от изискванията на турнира. И в съблекалните се появяват табели с надпис: „Участниците трябва да бъдат облечени в бяло“.  А в началото на 1960 година бялото се превръща в задължителен дрес код, и то отново заради Тед Тинлинг. През 1962 г. той прави за Мария Буено рокля с ярко-розово покритие и вече за следващия сезон домакините изригват с ново изискване: Цялата екипировка на състезателите трябва да бъде предимно в бяло. Тази твърде мека формулировка се запазва в следващите 30 години (за това време на другите турнири разрешават да се играе в различни цветове) без да натоварва никого. Всъщност съдиите може и да не одобрят някоя екипировка, защото не отговаря на изискването, но не злоупотребяват. Така Бьорн Борг печели на свещената трева в дизейнерските облекла на Fila, гарнирани с тънка контрастираща ивица и синя яка, а Пат Кеш – с блуза на широки цветни ивици и карирана лента за главата. Дори Андре Агаси, който на младини избягва „Уимбълдън” заради твърдата настилка, играе там с облекло, на което присъстват широки цветни блокове.

През 1995-а домакините затягат „бялото правило” и на практика цялото облекло трябва да е в този цвят. А фирмата за спортна екипировка Fila изпада в неловко положение през 2001-а, когато не изпраща предварително за одобрение екипировката на ръководството на „Уимбълдън”. Тогава колекцията наподобява дизайна от времената на Бьорн Борг. Дрехите не минават задължителния дрес-контрол и се налага по време на турнира от Италия до Лондон да изпращат екстремно блузи в кристално бял цвят.

За неспазване на правилото през 2002-а уимбълдънската полиция дори настига Анна Курникова и нейните черни шорти до съседния на турнира тренировъчен парк, където изискването не би следвало да е толкова  строго. Тогава рускинята взима назаем от треньора си белите и предварително маха логата на фирмите конкуренти на нейния „Адидас”.

През 2004-а пък към изискването за бяла екипировка се добавя и правилото за бели аксесоари, макар че спазването им не е особено стриктно. Серена Уилямс, например, печели „Уимбълдън” (2010) с червени шорти (вдъхновена от ягодите със сметана), после и с лилави шорти, накитници и лента на главата (2012). Същата година Мария Шарапова излиза на корта с рокля с широки презрамки в цветовете на тенисната топка, а на следващия сезон е с оранжеви шорти. Но не я връщат да се преоблече. Затова пък Роджър Федерер тогава го молят да си смени маратонките с оранжеви подметки с бели.

От средата на 2010-а обаче за белотата на облеклото се следи фанатично. Дори през 2014-а организаторите пускат 10 изисквания за дрес-код, някои от тях стигащи до абсурд. Така според написаното „нюансите на бялото и кремавото не се считат за бяло”, а цветни могат да бъдат само кантовете не по-широки от 1 см. Дори тогава Федерер, който рядко изразява категорично мнение, заяви: „Според мен това е прекалено”.

През 2017-а се стигна дори до абсурд – юношите ги проверяват на самия корт за цвета на долното бельо, а „нарушителят” Юрий Родионов (Австралия) бе изпратен да се преоблича в бели боксерки, предоставени му от организаторите. На петкратната победителка Винъс Уилямс пък се налага да си сменя розовия сутиен с бял в паузата на мача, макар че след това американката отказва да обсъжда темата...

И вероятно заради всички тези „железни” правила наричат турнира Меката на тениса.

------------

През 2020-а направиха плода на сладко заради коронавируса

На трибуните изяждат близо 30 тона ягоди

Ягодите със сметана са същият символ на елитарност, както и тенисът. Десертът е запазена марка на „Уимбълдън“, най-старият турнир от Големия шлем. За първи път сладкото изкушение се поднася още през 1877-а в дебюта на надпреварата, която съвпада със сезона на ягодите. Оттогава червеният плод става неразделна част от турнира.

В последните години се продават по 28 тона всеки сезон или около милион и половина бройки. А през 2020-а домакините искаха да поставят рекорд и да стигнат до 2 млн. Но корованирусът провали плановете им за август. И възникна въпросът какво да правят с продукцията. Решението не закъсня – 750 кг бяха направени на сладко, което ще се продава в тенис комплекса, друга част бе пратена в супермаркетите, а трета - дадена в училищата и за благотворителност. Освен това организаторите пратиха 26 000 ягоди на британските лекарите в знак на благодарност, борещи се с пандемията.

За последните 30 г. ягодите за турнира се осигуряват от графство Кент, верига от ферми с марката Hugh Lowe, която съществува повече от 100 години. Заради оранжериите и другите технологии плодът престана да бъде сезонен продукт, а добивът се увеличи значително от дебюта през 1877-а. Продукцията се бере още в 4 ч сутринта, а в 11 ч вече се продава. Традиционно порцията включва 10 ягоди, като от 2010 г. домакините изкуствено задържат цената от 2,5 лири ($3), за да бъде десертът достъпен. Но има опасение, че заради Брекзита лакомството може да поскъпне един път и половина.

Традиционно ягодите на „Уимбълдън“ се сервират със сметана или захар, но през 70-те години имаше и екзотичен вариант... черен пипер. „Много от скандинавците предпочитаха десерта именно с черен пипер“, казва Хонър Годфри от музея на „Уимбълдън“. Сега вече тази екстра не се предлага в менюто, но през 2018-а се появи нова сензация – веган сметана от соя. Така домакините отговориха на търсенето на клиентите, които все повече търсят продукти без животински произход. А дали ще има нови изненади с десерта, феновете на тениса ще трябва да почакат до 2021-а.