Възстановят бюстовете от Алеята на началниците във Военна академия

Министърът на културата Боил Банов разговаря с ръководството на академията

Единственият парк в София, запазил своя автентичен вид, е „Княжеската градина“

Бюстовете от Алеята на началниците в парка на Военна академия „Г. С. Раковски“ в София ще бъдат възстановени с подкрепата на Министерството на културата. Това стана ясно по време на работна среща на министъра на културата Боил Банов с ръководството на Военната академия. На нея присъства и проф. Венелин Терзиев, редовен професор в престижното учебно заведение.

„Традициите във военнообразователната система са едни от важните елементи при утвърждаване и съществуване на българската държава, а и важно духовно и културно средище“, подчерта след срещата проф. Венелин Терзиев. Ученият е категоричен, че академията е най-важната военнонаучна и военнообразователна институция у нас, където през годините се подготвят хиляди висококвалифицирани офицерски кадри.

„В условията на извършващите се в началото на миналия век реформи и модернизация на българската армия, необходимостта от офицерски кадри с висше образование става все по-силна. Ето защо на 11 декември същата година с доклад до държавния глава цар Фердинанд I, военният министър генерал-майор Никифор Никифоров прави аргументирано предложение за основаването на Военна академия. В мотивите на своето предложение той изтъква, че бързото развитие на военното дело налага „учредяването на едно висше военно учебно заведение под названието Военна академия“. На 12 декември 1911 г. докладът за създаването на академията е одобрен от цар Фердинанд I. В резолюцията към него той отбелязва: „Одобрявам с особена радост внасянето на този законопроект в XV-то обикновено Народно събрание и поздравявам армията с това щастливо и съдбоносно решение“. На 15 декември военният министър обявява решението, а законопроектът е внесен за разглеждане и утвърждаване от Народното събрание. На 1 март 1912 г. документът е гласуван и приет от народните представители, а на 20 април с указ №26 царят утвърждава Закон за Военната академия. На 7 май документът е подпечатан с държавния печат, а с публикуването му на 8 май 1912 г. в „Държавен вестник“ влиза в законна сила. Основаването на академията става реален факт“, споделя значими исторически факти проф. Терзиев.

Двете балкански войни от 1912-1913 г. отлагат откриването на академията до 4 януари 1915 г. Присъства и цар Фердинанд. Слушателите не успяват да завършат своето следване заради бушуващата Първа световна война, чийто пламъци обхващат през есента на 1915 г. и България. Всички офицери от българската армия са изпратени по частите, а следването на слушателите - прекъснато. По силата на Ньойския договор, подписан с държавите от Антантата през есента на 1919 г., България закрива всички свои военни школи и военноучебни заведения. Остава да съществува единствено Военното училище. Въпреки ограничителните клаузи на договора, през 1922 г. Военната академия започва своето скрито съществуване на територията на Военното училище в София, но като Преподавателски курс, под чието име съществува до 1938 г. В академията се оформят два самостоятелни отдела - Генералщабен и Интендантски, във всеки от тях се води съответното обучение. След 1935 г. обучаваните в Преподавателския курс офицери постепенно нарастват. До 1944 г. в академията завършват обучението си 16 офицерски випуска, в това число 16 генералщабни и 11 интендантски. Образование получават 521 офицери, между които и 10 чужденци (хървати), или средногодишно са обучавани по 32 души.

„След избухването на Втората световна война учебният процес във Военната академия не се прекратява. Единствената промяна, въведена поради водещата се война и възникналата във връзка с това необходимост от командни кадри с висше образование, е намаляването на срока на обучение на две години. Личният състав на учебното заведение не взема участие във войната до 1944 г., но мнозина негови възпитаници, вече като генерали, оглавяват българската армия, а в заключителния етап на Втората световна война (1944-1945 г.), успешно организират, ръководят и провеждат нейните операции срещу войските на Вермахта. След завръщането на участвалите във войната слушатели през 1945 г. редовният учебен процес на академията е възобновен. На 5 март 1946 г. с регентски Указ №6 на Военната академия се дава името на патриарха на българското националноосвободително движение Георги Стойков Раковски, а през 1952 г. получава и първото си бойно знаме“, разказва проф. Терзиев.

В края на 40-те години във Военната академия възникват нови звена. Създадени са основен и задочен факултет, Висш академичен курс, който подготвя старши офицери за отговорни щабни длъжности в армията, изградени са и катедри. Във връзка с нарастването на броя на обучаемите личният състав на академията постепенно нараства и през 1953 г. достига 1000 души. Активизира се научноизследователската работа. През 1954 г. са зачислени първите докторанти, присъдени са първите научни звания и е избран първият u професор.
От есента на 1958 г., след извършеното обединение с Военнотехническата и Военнополитическата академия, Военна академия „Г. С. Раковски“ се превръща в единствения център за подготовка на квалифицирани командни, инженерно-технически и политически кадри за армията. В момента във Военната академия функционират четири основни звена - Факултет „Национална сигурност и отбрана“, Факултет „Командно-щабен“, Департамент „Езиково обучение“ и Институт за перспективни изследвания за отбраната. Обучението се извършва по 12 магистърски специалности от двете акредитирани направления „Национална сигурност“ и „Военно дело“ и по 11 акредитирани научни специалности за обучение в докторантура. В курсовете за следдипломна квалификация в академията се обучават около 1000 офицери и цивилни служители.
„Повторното изграждане на бюстовете от Стълбището на началниците в техния оригинален вид би спомогнало за възстановяването на архитектурния облик на учебното заведение. Това би допринесло за съхраняване на историческата памет за строителите на военнообразователната система на Третата българска държава и би съдействало за патриотичното възпитание на подрастващото поколение“, информира проф. Венелин Терзиев.

Ученият изтъква, че единственият парк в София, който е запазил своя автентичен вид от времето на създаването си до сега, е „Княжеската градина“. Тя е изпълнена през 1906 г. по проект на бележития австрийски архитект Фридрих Грюнангер. След като било построено Военното на Негово Величество училище, тогавашният началник на училището полковник Вичо Диков купил от Русия 10 000 фиданки, които били засадени в територията, прилежаща от запад на Учебния корпус. По този начин била създадена една от най-хубавите градини в столицата, която скоро се превърнала в любимо място за журове и матинета.

През 1933-1934 г. всички излишни алеи в парка са затрупани и са посадени нови борчета. Откъм тогавашния строеви плац, намирал се между сградата на днешния учебен корпус и парка „Цар Борис“, е построено „Стълбището на началниците“, което се спуска към езерото. Някога то е било оформено като галерия на открито, от двете страни на която са били поставени 32 бюста. Изкачвайки се от запад, първите 30 бюста са били на бивши началници на училището. Последните два бюста, разположени в източния край на Стълбището, са били на владетелското семейство - цар Борис III и царица Йоанна. В момента съществуват само постаментите, върху които са били монтирани бюстовете. Те се отличават с по-голяма импозантност, отколкото тези на бившите началници.

В периода от създаването на Военното училище (1878 г.) до изграждането на Стълбището (1933-1934 г.) началници са били 33 руски и български офицери.

„Най-красивото място на София! Изключително! Прекрасно поддържано!“, написа министър Боил Банов в почетната книга на Академията.