Откриха арсен и живак в подправки и риба

Европейските власти спряха нелегален внос на месо от Албания и лимони с неразрешен консервант от Египет

Магданоз с олово и сушени плодове с токсини са засечени от европейската система за бързо предупреждение за храни и фуражи

107 са нотификациите с недопуснат внос

Високо съдържание на арсен и олово в сушен магданоз и в листа от риган, високо съдържание на живак в замразена риба и кадмий в консерви риба тон са регистрирани от европейската система за бързо предупреждение за храни и фуражи (RASFF), съобщава в последния си анализ Центърът за оценка на риска по хранителната верига към министерството на земеделието.

Общият брой нотификации за месец април на RASFF е 419, като сигналите в категория храни са най-много - 385, за фуражите - 20 и материалите в контакт с храни - 14. Германия и Белгия са най-често нотифицираните страни за патогени (Salmonella, Listeria) и химични замърсявания. Турция води при пестициди в плодове и зеленчуци, а Азиатските държави (Индия, Виетнам) са фокус за афлатоксини и недекларирани алергени. Най-засегнатите категории са подправките, ядките, кафето и чая, които присъстват в ежедневната консумация.

България е спомената в мониторинга с наличие на  афлатоксин В1 в слънчогледови семки от и високо съдържание на олово в замразено филе от гърди на фазан без кожа и кости. 

Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи (RASFF) е създадена от Европейската комисия (ЕК) и представлява мрежа от звена за контакт в държавите-членки на Европейския съюз (ЕС), Европейския орган по безопасност на храните (EFSA) и трети държави, за бърз обмен на информация в случаите, когато храни и фуражи представляват пряк или косвен риск за здравето на хората, животните и околната среда, отбелязват от Центъра за оценка на риска по хранителната верига.

Общо 123 са предупредителните нотификации в доклада на RASFF, който е изследван и от Центъра за оценка на риска по хранителната верига, като от тях 15 се отнасят за билки и подправки. Регистрирани са наличие на афлатоксини (виж, карето, б. р.) в червен пипер от Испания, в чили от Индия, в смлян джинджифил от Виетнам и в боб тонка от Белгия, високо съдържание на арсен и олово в сушен магданоз от Белгия и в листа от риган, също от Белгия, голямо количество на Bacillus cereus - бактерия, която може да причини отравяне, в джинджифил на прах от Германия, наличие на перхлорат (нарушава функцията на щитовидната жлеза) в сушени листа от босилек от Египет, линурон (хербицид, който се свързва се с риск от рак на черния дроб) в сушена мащерка от Полша и наличие на хлорпирифос (инсектицид, забранен в ЕС, който влияе на нервната система) в сушена мащерка от Египет.

Хлорпирифос е открит и в стафиди от Китай и в зеленчуци от Бразилия, в сушени смокини от Турция е открит охратоксин А, за който има данни, че уврежда бъбреците, пак от Турция, но в нар са засечени наличие на няколко пестицидни остатъци, а в сушени кайсии от Афганистан има наличие на недеклариран алерген - серен диоксид.

От европейската система за бързо предупреждение за храни и фуражи са регистрирали и високо съдържание на живак в замразена риба меч от Португалия, в резени от риба меч от Испания, в осолени филета от риба меч от Испания и във филета от риба марлин (Makaira indica), също от Испания. При рибните продукти е засечено високо съдържание на кадмий в консервирана риба тон от Еквадор, както и наличие на клиничен случай на скомброиден синдром в Италия, след консумация на риба тон от Испания. Скомброидното натравяне е вид хранително отравяне, причинено от ядене на риба, която съдържа високи нива на хистамин.

Сред по-сериозните нотификации при рибните продукти е и наличие на бактерията Listeria monocytogenes (причиняваща листериоза - хранително предавана инфекция) във филета от сьомга от Норвегия.

В предупредителните нотификации на европейската система попадат и шоколад с тетрахидроканабинол (THC) и канабидиол (CBD) от Словения, наличие на афлатоксини в шоколад от Обединените Арабски Емирства, както и наличие на антраквинон в чай “Earl Grey” от Германия и Италия. Както е известно, тетрахидроканабинол (ТНС) е основният психоактивен компонент на канабиса, а антрахинонът вид оцветител, като в ЕС е забранен за храни, но се среща в чайове и билки.

Общо 107 са нотификациите с недопуснат внос, от които 24 на плодове и зеленчуци, 22 на ядки, 14 на птиче месо и продукти, 5 на риба и рибни продукти и 8 на билки и на подправки.

Европейските власти иззеха неетикетирани продукти от животински произход от Молдова, включително месо и млечни изделия, поради липса на проследимост и потенциални здравни рискове. Паралелно, нелегален внос на храни от Албания (месо, млечни и растителни продукти) беше спрян заради нарушаване на санитарните норми. Допълнително, сусам от Судан беше отчетен като замърсен със Salmonella, а лимони от Египет съдържали неразрешената консервантна добавка Е 202 (калиев сорбат), което поставя под въпрос тяхната безопасност за консумация.

Европейският орган по безопасност на храните (EFSA): Афлатоксините са генотоксични и канцерогенни

Афлатоксините са микотоксини, произвеждани от два вида Aspergillus - гъбичка, която се намира изключително в зони с горещ и влажен климат. За афлатоксините се знае, че са генотоксични и канцерогенни, експозицията чрез храни трябва да бъде колкото се може по-ниска.

Афлатоксините могат да бъдат намерени в различни видове ядки, царевица, ориз, смокини и други сушени храни, подправки и сурови растителни масла, зърна какао, както и могат да се появят в резултат от заразяване с гъбички преди и след прибиране на реколтата.

В природата се произвеждат няколко вида афлатоксини. Афлатоксин B1 е най-често срещащият се в храната и е един от най-мощните генотоксични и канцерогенни афлатоксини. Произвежда се и от Aspergillus flavus, и от Aspergillus parasiticus. Афлатоксин M1 е главен метаболит на афлатоксин B1 в хората и животните, който може да присъства в мляко от животни, хранени с фуражи, замърсени с афлатоксин B1.

Европейският съюз въведе мерки за минимизиране на наличието на афлатоксини в различни хранителни продукти. Регламент на Комисията (EC) No 1881/2006 определя максималните нива на афлатоксини. Продукти, надвишаващи максималните нива, не трябва да бъдат пускани на пазара в ЕС. Директива 2002/32/EC определя максималните нива на афлатоксин B1 в храни за животни.

Инж. д-р Андрей Вълчев, Сдружение “За достъпна и качествена храна”, пред  “Труд news”: Тревожните тенденции са свързани с увеличението на нотификации за тежки метали

Необходим е по-засилен контрол върху високорисковите категории

Ние приветстваме систематичния подход и задълбочения преглед на рисковете в областта на храните, фуражите и материалите в контакт с храни, както и представената съпоставка със същия период от предходната година. Подобна работа е жизнено важна за информираността на потребителите, устойчивостта на хранителната верига и ефективността на контролните институции. Сдружението обръща особено внимание на няколко тревожни тенденции.

Въпреки общото намаление на нотификациите, ръстът при тежките метали, особено кадмий (+67%) и олово (+175%), буди сериозно безпокойство от гледна точка на общественото здраве. Призоваваме за конкретни действия за изследване на източниците на замърсяване и по-стриктен контрол при внос и вътрешно производство.

Отчетеният ръст при продуктите от какао, кафе и чай с 67% изисква фокусирани проверки и информиране на потребителите, особено по отношение на наличието на канабиноиди и опасни остатъци от пестициди или минерални масла в някои от изделията.

Констатираните множество случаи на наличие на патогенни микроорганизми, макар и намалели спрямо предходната година, остават критично важни - особено що се отнася до случаите със Salmonella spp., Listeria monocytogenes и Escherichia coli в продукти от птиче и месно естество, млечни изделия и ядки.

Отчитаме и положителната тенденция - значителното намаление на нотификациите за недопуснат внос и проследяване, както и усилията на българските институции да ограничават рисковите продукти още на гранично ниво. Особено важно е, че България не е сред водещите нотифицирани страни по брой сигнали - знак за подобряваща се хигиенна и технологична дисциплина на българското производство.
Настояваме тези анализи да бъдат не само статистическо упражнение, но и основа за конкретни последващи действия, сред които публични кампании за повишаване на потребителската осведоменост - за което молим и ръководството на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) и Министерството на земеделието и храните.

Необходим е още по-засилен контрол върху високорисковите категории като ядки, подправки и какаови изделия, за които вече няколко пъти сигнализираме като проблемни в този сектор. Необходими са и по-добра проследимост и прозрачност за произхода и състава на храните, което липсва във веригите, и най-вече когато продуктите се предлагат насипно.

Настояваме за включване на граждански и потребителски организации в обсъжданията по политики за хранителна безопасност, защото това не се случва сега - търсят ни само, когато се появи проблем. Контролът трябва да е адекватен и превантивен, а не след поредни разкрития. Сигурността на храната е право, а не привилегия.

Ние ще продължим да следим и да изискваме отговорност, защото качеството и безопасността на храната засягат пряко живота и здравето на всички нас. С агресивен внос ликвидираме българското производство и се тровим с храни, отглеждани в друга среда и прекалено далеч от родината ни.
Без лабораторен анализ не можем да кажем със сигурност какво консумираме. Тревожно за всички ни е, че много често БАБХ и Министерството на земеделието потвърждават фактите, когато бъдат съобщени от европейски институции като Европейския орган за безопасност на храните (EFSA). Нека бъдем безкрайно честни към българите - Агенцията по храните има ангажимент само до граничната зона, и веднъж влезли откъдето и да е, количеството подправки, храни и т. н. става почти непроследимо, защото проверките се правят само документално. А все по-често срещаме пазари в големите градове, където се продават храни насипно, или магазини, които предлагат изцяло чужда стока, внасяна от трети страни.