В навечерието на Цветница, на 11 април, бургазлии ще имат възможност да научат за лазаруването в планинското село Еркеч, което има своите уникални различия, и да усетят празника с лазарските песни и хорá.
В Етнографския музей на Бургас, за пръв път, ще бъде показано на живо „киченето“ на Еркечка лазарка. Ще бъде показано в каква последователност се слагат мънистените накити, как трябва да стоят перата на главата на лазарката, кои са особеностите на забраждането.
Ярки, автентични, пъстри и красиви са лазарските еркечки носии. Особено оригинална е украсата за глава на лазарките. Най-характерният сред накитите – това са перата от петел, наречени „колуни“, разказаха експертите на музея.
С „буенеца“ напред, лазарките тръгват из село Еркеч, пеят песни и играят хора за здраве и берекет. След като обиколят всички къщи в селото, те се запътват към местността „Дольник“.
Там, към тях се присъединяват „кумовете“. Единствено в Еркеч, в лазаруването участват мъже. Кумовете „изтеглят“ лазарското хоро по стръмнината на „Дольник“, към хорището на селото, където вече се намесват всички младежи, заиграват буйни хорá до късно през нощта.
„Лазари“ в Еркеч се прави всяка година и обичаят не е прекъсвал никога. Еркечкото лазаруване е най-личният празник, от незапомнени времена. Празнува се, освен в съботата преди Великден, така също и в неделя.
В събота през деня, е така нареченото „Малко Лазари“ – на децата , а в неделя е „Голямото Лазари“– същинското, това на момите.
Еркечките лазарски песни са много характерни и са все още живи в паметта на жените от селото. Момите лазарки избират за своя водачка малко момиче, което наричат „буенец“. Това е момиче, което за първа година ходи с големите лазарки.
Село Еркеч се намира в Поморийска община. "Еркеч" на турски означава- "минавай бързо", разказват местните хора. Според втора версия, името идва от „Еркичите“ – козли, водачи на стадото. Другото име на живописното село в Поморийска община е Козичане.
Труд
