Труд
Автор:
Стефан Кючуков
Пенсионери трябва да работят, ако искат да опростят дълговете им
Законът важи за добросъвестните
Длъжниците може да бъдат санкционирани, ако са харчили неразумно, но въпреки това поискат да бъдат обявени във фалит. Това предвижда новият Закон за несъстоятелност на физическите лица, който беше приет на второ четене от правната комисия към парламента.
Да бъдат обявени във фалит и да им бъдат опростени борчовете ще могат да искат хора със задължения в размер над 10 минимални работни заплати, които в продължение на повече от 12 месеца не са в състояние да изпълнят изцяло или частично някое свое задължение. При действащата в момента минимална заплата от 1077 лв., това означава, че само хора с дългове над 10 770 лв. ще могат да се възползват от закона. Хората с по-малки борчове няма да имат втори шанс да започнат начисто и ще плащат или докато изплатят всичко, или докато изтекат давностните срокове за борчовете им. Важно е да се знае, че за да стартира процедурата за личен фалит общият размер на задълженията на човека трябва да е над 10 770 лв., което включва не само първоначалното задължение, а и натрупаните лихви през годините.
За да даде районният съд старт на процедурата за обявяване в несъстоятелност, човекът трябва да е добросъвестен. Депутатите от правната комисия решиха, че “добросъвестен е длъжникът, който поема задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи и който със своето поведение не уврежда интересите на кредиторите си”. Освен това има още няколко критерия за добросъвестност.
Един от тях е през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност човекът да не е поел задължение по договор за заем или договор за покупка на стоки и услуги, който не е предназначен за задоволяване на негови или на членовете на семейството му основни жизнени потребности, и когато това задължение е явно несъобразено с имуществото и доходите му. Съдът ще преценява дали даден разход е за задоволяване на основни жизнени потребности и дали похарчените пари съответстват на имуществото и доходите на длъжника. В закона беше записано, че явно несъобразено с имуществото и доходите на длъжника е задължение, “чието изпълнение, самостоятелно или в съвкупност с други задължения на длъжника, е несъразмерно с разходите за задоволяване на жизнените потребности на длъжника и на членовете на неговото семейство, на които той дължи издръжка”.
Същевременно депутатите решиха, че “длъжник, който подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, като знае, че няма основание за това, дължи обезщетение на кредиторите за претърпените във връзка с производството имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, ако е действал умишлено или с груба небрежност”. Отговорността за обезщетение ще възниква, когато молбата за откриване на производство по несъстоятелност е отхвърлена от съда или то е прекратено с влязло в сила решение поради недобросъвестност на длъжника. Оказва се, че ако съдът прецени, че длъжник не е харчил в съответствие с имуществото и доходите си не само, че няма да бъде обявен във фалит и дълговете му няма да бъдат опростени, а дори ще дължи обезщетение на кредиторите, за това че е поискал фалит. Така дълговете му ще нараснат още повече.
При положение, че още няма съдебна практика по прилагането на закона, приетите текстове може да откажат много хора да поискат фалит, за да не бъдат санкционирани за това, че са харчили извън възможностите си.
Друго условие за добросъвестност е, ако човекът е работоспособен, да работи. Няма да се счита за добросъвестен човек, който е работоспособен, но през последната година преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност без основателни причини не е упражнявал трудова или друга дейност, която да е източник на доходи, решиха депутатите. Това условие ще важи дори за пенсионерите. При получаване на пенсия за стаж и възраст се предполага, че човек е заслужил да се оттегли от пазара на труда и да живее от пенсията си. Но с гласуваните текстове дори пенсионери, ако са работоспособни, ще трябва да работят, ако искат да бъдат обявени във фалит.
Често хората не могат да изплащат дълговете си, защото са загубили работата си. С приетите текстове хората, които се регистрират в бюрата по труда, няма да могат да откажат каквато и да било работа, която им предложат, ако искат да бъдат обявени във фалит.
Разходите по обявяване във фалит са значителни
Зависи от късмета на длъжника
Общият размер на разходите по обявяване в несъстоятелност зависят от това дали ще бъде назначен синдик или държавен съдебен изпълнител.
Разходите за обявяване на човек във фалит ще бъдат значителни, а основната причина за това е необходимостта от назначаване на синдик, който да движи процеса. Депутатите от правната комисия подкрепиха предложението на Министерство на правосъдието за синдици да може да бъдат назначавани държавни съдебни изпълнители (ДСИ), ако в продължение на един месец не може да бъде назначен синдик. Условието ДСИ да изпълнява ролята на синдик е да има поне 5 години стаж. При назначаването на ДСИ разходите за длъжника ще бъдат по-малко, но дали той ще плаща на синдик или на ДСИ до голяма степен зависи от късмета му.
В закона са предвидени няколко вида възнаграждения за синдиците - по една минимална работна заплата при първото съставяне списък на приетите вземания, на опис на имуществото и установяване на масата на несъстоятелността, на план за погасяване на задълженията на длъжника и на сметка за разпределение. Това са общо четири минимални заплати или общо 4308 лв. Освен това синдикът ще получава пари и за участие по дела, по които страна е длъжникът. Размерът на възнаграждението ще се определя от съда съобразно фактическата и правна сложност на производството и неговата продължителност. Синдикът ще взима и 2% от стойността на осребреното имущество. Последните две плащания няма да се дължат при назначаване на държавен съдебен изпълнител.
Хора без имущество ще чакат пет години
Срокът може да стане и по-дълъг
Хората, които нямат достатъчно имущество, за да платят разноските по делото, ще чакат пет години, преди дълговете им да бъдат опростени.
Добросъвестните неплатежоспособни длъжници по принцип ще трябва да чакат до години, преди да опростят дълговете им, предвиждат текстовете, приети от правната комисия към парламента. Планът за погасяване на задълженията може да бъде със срок до три години. След изтичане на този план оставащите неизплатени задължения може да бъдат опростени. Но при положение, че съдът не е приел план за погасяване на задълженията, а се пристъпи към разпродажба на имуществото на длъжника, дълговете ще бъдат опростени след разпродаване на цялото имуществото. В този случай разпродажбата на имуществото може да продължи по-малко, но може да е и повече от три години.
Хората, които отговарят на изискванията на закона за добросъвестност, но нямат достатъчно имущество, за да платят разноските по делото за обявяване в несъстоятелност, ще трябва да чакат пет години, преди дълговете им да бъдат опростени.
- е осъждан за злоупотреба на доверие, за престъпление срещу кредиторите или за престъпление против финансовата, данъчната или осигурителната система, освен ако е реабилитиран;
- е работоспособен, но през последната година преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност без основателни причини не е упражнявал трудова или друга дейност, която да е източник на доходи, независимо от начина на нейното възлагане и изпълнение;
- през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност е извършил нарушение на задължение за деклариране на доходи или имущество;
- се е разпоредил безвъзмездно със свое имущество на значителна стойност* през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35**, включително когато е учредил вещно обезпечение - ипотека или залог, за чуждо задължение;
- през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35, е поел задължение по договор за заем, договор за покупка на стоки и услуги или друг възмезден договор, който не е предназначен за задоволяване на негови или на членовете на семейството, които е задължен да издържа, основни жизнени потребности, и когато това задължение е явно несъобразено с имуществото и доходите му;
- се е разпоредил със свое имущество, при което даденото значително надхвърля по стойност полученото, през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35;
- е представил пред съда или синдика относими за производство по несъстоятелност неверни или непълни данни или неистински документи за своето имущество или доходи, или не е уведомил за придобиване на имущество;
- умишлено е препятствал упражняването на правомощията на съда или на синдика относно проверката на имуществото му, опазването и попълването на масата на несъстоятелността;
- не е изпълнил задължения, предвидени в този закон, в одобрен погасителен план или в извънсъдебно споразумение с кредиторите, освен ако неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина;
- в хода на производството е променил настоящия си адрес, или адреса за призоваване и не е уведомил в 7-дневен срок за това съда или синдика;
- се е разпоредил със свое имущество на значителна стойност в полза на свързано лице или е извършил друго действие, което уврежда кредиторите през последните две години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35.
* Значителна е стойността, която към момента на разпореждането надхвърля средния месечен доход на длъжника за последните 12 месеца
** За откриване на производството по несъстоятелност
