Вeрсайският договор подготвя Втората световна война

САЩ влизат във войната, когато тя вече свършва

Уидроу Уилсън налага принципа, че американският елит е донесъл мира и просперитета на човечеството

Преди сто години, на 28 юни 1919 г., е подписан Версайският мирен договор, който слага чертата на Първата световна война. Смята се, че с него са засадени корените на онова, което по-късно прераства в германския фашизъм и води до Втората световна война. Но наистина ли е така? И най-важното, каква роля в тези събития са изиграли месианските убеждения на американските политици?

Синът на един непримирим пастор, американският президент Удроу Уилсън идва в Париж, не да участва в преговорите, а да проповядва на езичниците европейци. В някои случаи той го прави успешно. Някои европейски политици от втори ранг се отнасят с екземпляра от „14 точки“ (първоначалната платформа на Уилсън за реорганизацията на света) като с икони или скъпоценни камъни. Те са съхранявани в специални кадифено златни кутии.

Съществува мнение, че в последващите събития преобладава религиозният мотив за наказанието на Германия. Но сред елитите, включително и френския, настроението е по-прагматично, макар и пак така зле настроено. Достатъчно е да си спомним, че за „най-кръвожаден от всички кръвожадни французи“ се е смятал Жорж Клемансо, син на активист хугенот, радикал, антиклерикал, доктор по медицина и убеден противник на католицизма. Той не се ръководи от никакви религиозни концепции или догми, когато до последно натиска своите коалиционни съюзници в така наречения Съвет на четирите (ръководството на основните държави победителки) с цел окончателно да постави Германия на колене. При това Клемансо не можел да търпи американците, всичко американско и по-конкретно Удроу Уилсън, когото смятал за фанатик и мечтател.

Франция е на ръба на фалита. Луис Люсиен Клотц, финансов министър в правителството на Клемансо, се опитва да прехвърли всички парични потоци от Германия към Франция. Според неговата логика, тъй като именно Франция е понесла основните загуби и е пострадала най-вече в резултат на германската агресия, на нея u принадлежат по-голямата част от контрибуциите и репарациите. Поради тази причина правителството на Клемансо силно протестира срещу сключените от Берлин Брест-Литовски договор с болшевиките и този от Букурещ с румънците.

Работата е в това, че болшевишкото правителство успява да започне да се разплаща с немците в злато и петрол, а Париж вярва, че всичко това трябва да му бъде дадено автоматично. В Англия войната и всичко свързано с нея е изключително непопулярно. Особено неприязън има към мобилизираната армия, която е непривична за британците. Британският премиер Лойд Джордж отменя мобилизацията, но се сблъсква с класическия въпрос за Лондон: как да изравни шансовете, ако британските сухопътни сили са най-малките в Европа и освен това са разпръснати из целия свят. Поради тази причина Лойд Джордж настоява да се ограничи немската армия до известните 100 000 души и да се забрани наличието на военновъздушните сили и флота.

Удроу Уилсън води със себе си в Париж тълпа от американски „експерти по европейските въпроси“, набързо събрани от университети и колежи, с което създава традицията на преувеличеното отношение в САЩ към академичните учени международници. Сега те се смятат за елит на елитите. Вижданията на Уилсън за ситуацията в света са показателни дори и за съвременните възприятия. Той искрено вярва, че ако САЩ откажат да поддържат европейските правителства, те веднага ще паднат, защото Европа е фалирала в буквалния смисъл на думата, а нейните правителства - в моралния. Уилсън не знае за съществуването на тайни споразумения между държавите от Антантата помежду им...

Но най-важното във философията на Удроу Уилсън, която той, с педантичността на протестантски пастор налага на европейците, е, че „избрани от народа правителства“, не са склонни да се воюват помежду си. В Библията, която Уилсън непрекъснато споменава, няма такова нещо. Всичко има, но за „избрани от народа, правителства“, няма и дума. Уилсън нарича този принцип „американски“, но също така го счита за „универсален“ и искрено вярва, че говори от името на цялото човечество. Именно от този момент американският елит започва да вярва, че техните житейски принципи са универсални и че, те самите са донесли мира и просперитета на човечеството. Всичко това е измислено от Удроу Уилсън през 1919 година.

В същото време той лично, и цялата американска делегация, се държат нагло и безпардонно в Париж, непрекъснато влизат в малки и големи скандали, особено с французите.

Американската делегация много съжалява бедните немци. Позицията на Удроу Уилсън е, че те трябва да бъдат хранени и обличани по чисто хуманитарни причини. При това „евангелската позиция“ на Уилсън е подсилена и с ясното изискване Берлин да плати този спасителен хляб с остатъците от златните запаси на Германия.

В резултат на дълги спорове златото се разделя на неравни части, а в Хамбург пристигат американските кораби с хляб. Ядосаните французи по това време остават почти единствената страна, която държи големи окупационни сили на немска територия. Дори и Берлин вече е разбрал, че зад най-суровата разправа с Германия стои Франция, британците се колебаят, а американската делегация витае в тайнствени месиански облаци.

Окончателната сума на репарациите е изчислена само до 1921 г. и възлиза на приблизително 132 милиарда златни марки, т.е. 6,5 милиарда лири стерлинги или 32 милиарда долара. От правна гледна точка всичко това е оформено в няколко известни точки на Версайския договор, които с течение на времето се приемат за „унизителни за Германия“, и които водят до фашизма и до Втората световна война. Тази гледна точка специално се поддържа в самата Германия, тъй като тя частично премахва вината от немците като народ.

Член 231 (клауза за вината за войната) слага цялата отговорност за избухването на войната и на щетите, причинени от нея върху Германия и нейния народ. Член 227 обвинява император Вилхелм II лично по същата причина. Към член 231 е включен и текст, ограничаващ щетите, причинени на съюзниците, тъй като ресурсите на Германия за компенсирането им не са безкрайни. Той е измислен и формулиран лично от най-младият от американската делегация, адвокат Джон Форстър Далес - бъдещият основател на ЦРУ.

В териториално отношение най-много печели новосъздадената Полша. Франция и Белгия получават относително малки територии, но важни както от икономическа, така и от морална гледна точка. В Централна и Източна Европа настава пълна бъркотия при разпределението на териториите на всяка една държава, тъй като нито Уилсън, нито тълпата от неговите съветници могат ясно да формулират какво означава „нация“, която има „право на самоопределение“. Уилсън изобщо не разбира сложността на историческата Европа, както и сега американците предпочитат да не изучават историята заедно с географията и да не вникват в „местните обстоятелства“. Отсъствието на тяхна собствена история поражда нежеланието им да разберат европейците.

Но най-изненадващо е, че Версайският договор не предвижда никакви системи за контрол над Германия. Нейната територия не е окупирана, с изключение на френските плацдарми на река Рейн. Няма механизми за контрол над „стохилядната армия“ и военните разработки.

Трябва да се помни, че американците влизат във войната, когато тя вече свършва, а британците и французите държат американските дивизии в глуха резерва в продължение на няколко месеца, докато се научат от коя страна се стреля с пушката. Оръдието пък за тях е непознато. Враждебността на французите и англичаните към американската позиция се основава на това: воюват по малко от година, но идват тук, за да наложат някои от своите ценности. И още нещо, държат се като слон в стъкларски магазин, защото се смятат за месии. И всичко това само защото им дават заеми, т.е. спечелили са пари от тях. Но има и по-важни неща от парите.

(Със съкращения, превод за „Труд“ от vz.ru - Павел Павлов)