Гришо дойде, игра и отлетя

64 минути на корта, три часа по-късно на летището в посока САЩ. Олимпиадата мина като блицфилм за Григор Димитров.

Криво ни е. Обичаме си го. А и (не)тайно вярвахме, че е надежда за медал при толкова отсъстващи асове в един от най-комерсиалните спортове. Реалността срещу Чилич бе друга. Разбираме Григор, че спартанските условия в селото не са част от живота на милионера. Един съвет към Гришо - да гледа повечe от Джокович, а не да подминава колегите с българско знаме.

Изстрадалата ни нация има нужда от герои. Димитров бе такъв, може пак да бъде. Загубата не е първа, няма и да е последна. Остава отношението. "Адио, Рио", Гришо! Хелоу, Америка!