Данъчен консулт на "Труд news": Кой има право на електронни ваучери за храна

Много фирми дават ваучери за храна та работниците си. Затова в рубриката на „Труд news“ “Данъчeн консулт” представяме позицията на НАП за това какви условия трябва да бъдат изпълнени при даване на ваучерите, имат ли право на ваучери хора, които са в отпуск, назначени са или са напуснали и не са работили през целия месец, за който са ваучерите.

Поставени са няколко въпроса за предоставянето на електронни ваучери за храна:

1. Как трябва да се разпределя сумата на ваучер за храна от 200 лв. - пропорционално на отработените дни и часове или на пълен месец, независимо че работникът е бил в болничен или отпуск?

2. Как трябва да се изчисли размерът на ваучерите за храна, когато работник е освободен или назначен през текущия период и няма отработен пълен месец?

3. Дават ли се ваучери за храна на електронен носител на работник, сключил основен и допълнителен трудов договор при един и същ работодател?

4. Дават ли се ваучери за храна на работник, сключил допълнителен трудов договор?

По първи и втори въпрос:

Не се облагат с данък социалните разходи по чл.204, ал.1, т.2, б. „в“ в размер до 200 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице условията, посочени в чл.209а, ал.1 от ЗКПО.

Според §1, т.34 от ДР на ЗКПО, като социални могат да бъдат определени отчетените като разходи социални придобивки по чл.294 от Кодекса на труда (КТ), при условие че са достъпни за всички работници и за лицата, наети по договор за управление и контрол.

Дадена социална придобивка е общодостъпна, когато е на разположение на всички наети лица, т.е. може да се ползва от всички тях, като размерът на предоставяните социални придобивки не трябва да зависи от заеманата длъжност или от трудовите резултати, доколкото последните са по-скоро определящи за формиране на допълнително възнаграждение, а не за предоставяне на социални придобивки. Предоставянето на социалната придобивка трябва да се базира на ясен критерий. Това означава, че изискването за общодостъпност е спазено, когато са обхванати всички наети от предприятието лица и когато се избере общата стойност на социалните придобивки да е:

- точно определена за всеки месец или

- се обвърже с отработените дни или часове през месеца, като в този случай следва да се определи сума за отработен ден/час.

Съгласно данъчната практика, при ваучерите за храна критерият общодостъпност е налице при избор на един от двата алтернативни варианта:

- ваучерите за храна се предоставят на целия персонал, в т.ч. и на лицата, които трайно отсъстват от работа, например във връзка с временна неработоспособност и майчинство;

- предоставянето на ваучерите за храна се обвързва с отработените дни/часове през месеца и ваучерите за храна не се предоставят на лица, които трайно отсъстват от работа, например в отпуск по болест, майчинство или неплатен отпуск.

Необходимостта от посочените придобивки възниква, когато наетото лице се явява на работа и това означава, че неосигуряването на ваучери за храна при липса на отработени дни/часове, не компрометира критерия за „общодостъпност“.

Редът за предоставяне на ваучери за храна на електронен носител се определя от ръководството на предприятието или от решението на общото събрание на работниците.

Към момента на предоставяне на ваучери за храна, за да е спазено изискването за общодостъпност, следва да се предоставят ваучери за храна на всички работници и служители, следователно и на новоназначените работници. Няма нормативна пречка да се предоставят ваучери за храна в пълен размер на лицата, през месеца, в който започват или прекратяват трудовото правоотношение с работодателя, или в размер, пропорционален на отработените дни, в случай че е приет този начин с решение на общото събрание на работниците или заповед на ръководството.

За ваучерите за храна на електронен носител има важна особеност, която произтича от Наредба №7 от 9 юли 2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна. Според чл.2, ал.3 от Наредба №7 чрез ваучерите за храна на електронен носител работодателите предоставят на лица, работещи по трудови правоотношения и по договори за управление, наричани по-нататък „ползватели“, средства за храна ежемесечно до размера на данъчното облекчение по чл.209а, ал.1 от ЗКПО. В чл.32, ал.5 от Наредба №7 е постановено, че при издаване на ваучери за храна на електронен носител операторите са длъжни да следят за изпълнение на чл.209а, ал.1 от ЗКПО, като не допускат издаването (зареждането) на ваучери за храна на електронен носител над определената максимална сума месечно за всяко наето лице.

Работодателите нямат право да предоставят ваучери за храна на електронен носител в размер над 200 лв. месечно на всяко наето лице.

Според чл.40, ал.8 т.2 от Наредба №7, работодателят няма право да изисква връщане на зареден ваучер за храна на електронен носител от наето лице в случай на прекратяване на трудовото правоотношение.
Целта на социалните придобивки е да обезпечат потребностите на наетите лица през времето, когато работят. Може да се направи извод, че изискването за общодостъпност ще бъде спазено и ако съгласно решение на общото събрание на работниците или в акт на работодателя бъде прието, че ваучери за храна на електронен носител не се предоставят на лица, които към датата на зареждане на ваучерите нямат качеството на наети лица. За да се счита за общодостъпна, социалната придобивка следва да е на разположение на всички наети лица, към датата на предоставянето ѝ.

Изискването за общодостъпност на социалните придобивки няма да бъде компрометирано при прилагане на която и да е от описаните по-горе възможности.

По трети въпрос:

Когато едно физическото лице е сключило допълнителен трудов договор при същия работодател, следва да се има предвид спазването на условията по чл.204, чл.209а, ал.1 от ЗКПО и §1, т.34 от ДР на ЗКПО. В разпоредбата изрично е посочено изискването за предоставяне на ваучери за храна на всяко наето лице, а не за всеки сключен трудов договор (основен, допълнителен, втори) с лицето.

Следователно, ако на лице, наето по основен и допълнителен трудов договор при един и същ работодател, са предоставени ваучери в общ размер на 400 лв. (по 200 лв. по двата договора), няма да е налице изпълнение на изискването за общодостъпност на социалната придобивка, тъй като същата ще се предоставя в различен размер.

По четвърти въпрос:

В случаите, когато едно лице работи в две и повече предприятия на няколко трудови договора (основен и допълнителен трудов договор) ЗКПО изисква от всеки работодател в качеството му на данъчно задължено лице да изпълнява условията в чл.209а, ал.1 и §1, т.34 от ДР на ЗКПО, за да не се облагат с данък върху разходите социалните разходи под формата на ваучери за храна.

Липсва законова норма, която да ограничава получаването на ваучери за храна на електронен носител от няколко работодателя. Всеки работодател е данъчно задължено лице и разходите във връзка с предоставянето на ваучерите са негови разходи и по никакъв начин не могат да бъдат обвързани с разходите на друг работодател за съответното физическо лице.

Ако всеки един от работодателите изпълнява изискванията на ЗКПО, не следва да облагат с данък върху разходите социалните разходи под формата на ваучери за храна до 200 лв. месечно за всяко наето лице, независимо че дадено физическо лице, което работи при повече от един работодател, ще получи ваучери за храна на обща стойност над 200 лв.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова  Нексиа“ ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и четири внучки.