Дивото сърце на Кейдж

Никълъс Кейдж едновременно зарадва и разочарова феновете си като обяви, че планира до няколко години да се откаже от актьорската игра и да премине зад камерата като режисьор и продуцент. От една страна, неговите почитатели искат да го гледат, но от друга, те знаят, че в последно време той се снима предимно в обидно слаби филми и ще е по-добре за него да се откаже. Някои хора дори смятат, че е крайно време. Кейдж има една от най-интересните професионални траектории в киното – от обещаващ актьор, през суперзвезда, до лице на ужасното второкласно кино.

Но киноманите и не чак толкова младите зрители помнят добрите стари дни на Кейдж. През 90-те години на миналия век той бе един от най-интересните и търсени актьори в света. В перфектна физическа форма, широк жанров диапазон и почти нормално изглеждаща коса.

Кейдж пробива в киното през 80-те, като издънка на могъщия клан Копола. Саможив и ексцентричен от млад, Никълъс решава да смени фамилията си от Копола на Кейдж, за да има възможност да се утвърди самостоятелно и да не бъде свързван с грандиозната фигура и влияние на своя прочут чичо Фарнсис Форд. Все пак младият Ник участва в два от по-неуспешните филми на големия Копола - Rumble Fish и “Котън Клуб”.

В края на 80-те Кейдж посяга към световното признание с роли в два страхотни филма - “Да отгледжаш Аризона” на братята Коен и “Лунатици” на Норман Джуисън. В началото на 90-те той превръща преиграването в своя запазена марка с шедьовъра на Дейвид Линч “Диво сърце”. Ролята на романтичния социопат с яке от змийска кожа Сейлър го прави едновременно мейнстрийм сензация и култов изпълнител.

В следващите години Кейдж прави нещо, което малко актьори са постигали. За едно десетилетие той става едновременно драматичен водещ актьор, голяма екшън звезда и желано име за нетрадиционни и независими авторски проекти.

Кейдж се легитимира като глобална холивудска икона с екшън блокбастъра от1996-а “Скалата”. В средата и края на 90-те Кейдж редуваше скъпи и зрелищни тупалки като “Въздушен конвой” и “Лице назаем” с престижни кримки като “Целувката на смъртта” и “Змийски очи”. Не пропускаше елитните романтки като “Град на ангели” и мрачните урбанистични психологически трилъри като “До краен предел” при майстора Скорсезе.

През 90-те Кейдж се утвърди като първокласна и универсална кино звезда. В новия век актьорът продължи с качествените роли. Човекът заслужи номинация за “Оскар” за изключително сложната и внушителна двойна роля в малкия авторски шедьовър на Спайк Джоунзи и Чарли Кауфман “Адаптация”.

Друго великолепно въплъщение от миналото десетилетие беше в сатирата на Андрю Никол “Цар на войната”. За много зрители именно това е последната наистина страхотна и безупречна роля на Никълъс Кейдж. Персонажът на остроумния и аморален търговец на оръжия Юри Орлов е писан именно за Кейдж в най-добрите му години. А сега явно той е решил да се преориентира към режисирането. Предстои да видим на какво е способен зад камерата.