Доц. Григор Сарийски: Големият проблем на бюджета не е в числата, а в липсата на стратегия

Дебатът около държавния бюджет е предимно политически, липсват дългосрочни мерки за решаване на ключови структурни проблеми в икономиката. Това заяви икономистът доц. Григор Сарийски по БНР.

Той подчерта, че основният проблем не е в самите бюджетни числа, а в отсъствието на ясна стратегия:

"Основният пропуск не е в числата – те винаги могат да се коригират. Проблемът е липсата на стратегически мерки. Например дефлаторът е изкуствено занижен – два пъти по-нисък от миналогодишния, което занижава очакваните приходи от косвени данъци. Вероятно ще има преизпълнение, но това е отделна тема".

Икономистът отбеляза и липсата на институционални решения за по-голяма прозрачност на държавните финанси. Той припомни обещанията да бъде прекратена практиката различни правителства да си прехвърлят неразплатени задължения, но подчерта, че до момента не е създаден нормативен механизъм, който да гарантира това. Според него би било напълно възможно да се въведе публичен регистър на отложените плащания, който всяко ново правителство да получава още при встъпването си в длъжност.

"Обещанието на финансовия министър беше, че практиката с прехвърлянето на пера от правителство на правителство ще бъде прекратена. Но не виждаме това да е закрепено в нормативен акт. Най-простото би било да се направи списък на непогасените задължения, който следващото правителство да получава още в първия ден. Това може да се направи", каза икономистът.

Големият разговор трябва да е за три неща, подчерта доц Григор Сарийски:

1. Еврозоната. "Влязохме с доклад, че покриваме Маастрихтските критерии устойчиво. Но веднага след това инфлацията скочи над критерия, дефицитът се удвои, а през 2026 г. ще е почти два пъти над критерия. Устойчивост няма".

2. Структурата на икономиката. "България произвежда основно стоки с ниска и средна степен на преработка. Няма фискална мярка, която да стимулира промяна. Например приходите от концесии могат да се разделят – за ресурси, използвани вътре в икономиката, и за ресурси, които се изнасят директно. За вторите таксите трябва да са по-високи, защото замърсяването остава тук, а добавената стойност – навън".

3. Държавната администрация. "Има раздуване на щата, но няма функционален анализ – кой какво прави, кои функции се дублират. Без това оптимизация е невъзможна".

"Сега разходите за заплати са увеличени с около 600 млн. лв. за първата третина от годината, но до края ще бъдат сведени благодарение на икономии. Но системният проблем остава – няма функционален анализ... За численост и дублиращи функции. Никой не може да каже кое ведомство дублира кое. А без анализ това е невъзможно.

Имаше заявка, че администрацията ще бъде намалена - да, но функционален анализ има за не повече от 5–6 ведомства. В бюджета можеше да се предвидят средства за такъв анализ. Това не е евтино – трябва ресурс, хора, време. Но го няма. А ефектът би бил огромен – и фискален, и социален.

Ако сравните 2007–2008 г. с 2024–2025 г., делът на брутната добавена стойност, който се пада на държавно управление, администрация, образование и т.н., е нараснал от 12,5% на почти 19%. Това е резултат от раздуването на щата", коментира още доц. Сарийски.