Д-р Тоня Станкова, акушер-гинеколог: Наднорменото тегло увеличава риска от стрес инконтиненция

Близо 40 на сто от жените над 45 г. страдат от неволно изпускане на урина

Съществува генетична предразположеност по майчина линия

За стрес инконтиненцията - неволното изпускане на урина при физическо усилие, рядко се говори, въпреки че засяга много жени. Започва се с изпускане на малко количество урина при кихане, кашляне или резки движения като скачане, но с времето проблемът се задълбочава. Обикновено пикът е около 45-50-годишна възраст. Докато на 30-40 години стрес инконтиненцията се среща при 10-15% от жените, след 45-50 години този процент нараства до 30-40, обяснява д-р Тоня Станкова, акушер-гинеколог.

Стрес инконтиненцията се дължи на отслабване на мускулите на тазовото дъно, които поддържат пикочния мехур и уретрата. „Основният фактор, който я отличава от другите видове инконтиненция е, че се проявява при физическо усилие - например при кашлица, кихане или смях. В тези моменти налягането в коремната кухина рязко се увеличава и тазовото дъно не успява да задържи урината“, пояснява д-р Станкова.

Раждането и бременността, особено при голям плод или многоплодна бременност, е един от основни фактори, които допринасят за развитието на състоянието. Към него има и генетична предразположеност - жени, чиито майки или баби са имали този проблем, са по-склонни да го проявят. Тютюнопушенето, водещо до хронична кашлица и намален синтез на колаген, също допринася за състоянието. Често стрес инконтиненцията върви ръка за ръка със смъкването на предната или задната влагалищна стена, което се установява при гинекологичен преглед или ултразвуково изследване на тазовото дъно.

Особено важен рисков фактор е наднорменото тегло, защото допълнителното натоварване върху тазовото дъно усложнява нещата. Според д-р Станкова при пълните жени рискът от стрес инконтиненция е значително по-висок, но в повечето случаи, когато те успеят да намалят теглото си, симптомите отшумяват напълно.

Добрата новина е, че със съвременните медицински методи проблемът може да бъде решен или значително облекчен, стига жените да потърсят помощ навреме. Съществуват нехирургични и хирургични методи на лечение. Към първите спадат упражненията за тазовото дъно на Кегел (могат да бъдат намерени в интернет). Тяхното изпълнение подобрява мускулния тонус. Чрез електростимулация могат да бъдат предизвикани контракции в мускулите на тазовото дъно, наподобявайки упражненията на Кегел. Лазерната и радиочестотната терапии са процедури, които стимулират производството на колаген и подобряват еластичността на тъканите. Биологични агенти (специални вещества), които се инжектират около уретрата, подпомагат задържането на урината.

Ако нехирургичните методи не дадат резултат, може да се пристъпи към оперативно лечение. Съществуват над 200 оперативни техники, които се избират според индивидуалния случай.
„Оперативните методи са добре развити и дават дълготраен ефект, но не трябва да се чака прекалено дълго, преди да се потърси помощ. Колкото по-рано се диагностицира проблемът, толкова по-ефективно е лечението“, съветва д-р Станкова.

За да не стигат до доктор, жените от рисковите групи е добре да вземат някои превантивни мерки, като поддържат здравословно тегло, избягват тютюнопушене, тежък физически труд, вдигане на тежести и редовно изпълняват упражнения за тазовото дъно. По отношение на спорта д-р Станкова съветва жените, които вече имат проблем с изпускане на урина, да забравят за натоварващи движения като канго джъмпс, народни танци и интензивно бягане. Вместо това да изберат йога и пилатес, които укрепват мускулатурата без агресивно натоварване. И най-важното – да не приемат стрес инконтиненцията като нещо нормално, съпътстващо остаряването, а да потърсят навреме квалифицирана помощ, защото проблемът има решение.