Труд
Автор:
Тодор Токин
Илияна Йотова стана първата жена президент на България. Тя победи съперника си Андрей Гюров с тази разлика, която социолозите предвиждаха преди първия тур, но заради ниската избирателна активност на 25 октомври разликата бе по-малко от три процента. Според социолога Елена Дариева еднопартийното управление се затвърди, което изисква сериозен коректив от партиите в опозиция. Могат ли те да се обединят под някаква форма, може ли Андрей Гюров да стане лидер на такова обединение? На тези и други въпроси търсим отговорите с г-жа Дариева.
- Госпожо Дариева, всички власти се озоваха в ръцете на една партия. Какво ни чака?
- Да, затвърждава се еднопартиното управление, обаче в същото време има и съвсем ясен знак към точно това управление за засилване на критичните нагласи и наличието на сериозно разочарование. Този знак можем да го видим в избирателната активност. Парадоксално е, че на избори, които по своя характер трябваше да са мажоритарни, се засили именно това разделение, което беше характерно, както казахте, за първите години на демокрацията - тази поляризация по линията на сини и червени. Поляризация, която в рамките на кампанията се засили и заради характера на самата кампания и заради съпътстващите събития - имам предвид ударите с дронове в Черно море. Политиката на страха доста широко се експлоатираше и с това, че ще има мобилизация на войници за Украйна. Тази конфронтация се засили, радикализира се говоренето и се засили противопоставянето особено в последните дни на кампанията. Това се направи със цел да се мобилизират избиратели, както виждаме от избирателната активност в сравнение с първия тур и в известна степен успя.
- Какво ще последва?
Всъщност с голяма тежест сега стои въпросът кой ще контролира властта и има ли опозиция? Ако погледнем данните от балотажа се вижда, че „Продължаваме промяната“ инкасира известни позитиви за своя кандидат Андрей Гюров. В своето изказване той каза, че са създали платформа върху която може да се надгражда. В известна степен Гюров се явява обединяваща фигура за дясното. И с това си изказване показа, че съществува такава претенция. Дори има и още един интересен елемент - ако погледнем резултатите от двата тура в София, има индикация, че тази обединителна функция да мобилизира дясното в столицата се е състояла и може да бъде знак, дали ще се превърне това в знак, че хипотетично Гюров би бил кандидат за кмет на столицата догодина.
- Според мен опозицията е непоправимо разединена...
- Тепърва предстои да видим. Защото за да бъде адекватна опозицията на тази силна концентрация на власт в управлението, тя трябва да намери най-малкото общ език помежду си, а виждаме, че разделенията там са тежки.
- И ще си останат такива, докато „Продължаваме промяната“ се изживяват като единствените и неповторим и представители на това, което наричат демократична общност. Как ще стане това единение?
- Да, за да има обединена опозиция лидерите трябва да успокоят риториката си и да отстъпят крачка назад. Ще видим дали Гюров, който на този вот успя да консолидира избирателите, може да изпълни такава функция, това би било полезно за опозицията, защото „Дондуков“ 1 и 2 вече гледат в една посока. А концентрацията на власт ако няма адекватен коректив, може да бъде нещо много опасно. И когато говорим за коректив, в последните дни се заговори отново за така наречената сглобка, която дума вече се дискредитира, показва една нежелана коалиция. Обаче коалициите са преобладаващата форма на демократични обединения било за управление било за противовес на управлението. И всъщност коалициите възпрепятстват овладяването на всички власти от една партия. И може би в един по-спокоен период се надявам на известно смирение между лидерите на формациите в опозицията, макар, че тази надежда, признавам си, е много крехка.
- Бившите премиери Иван Костов, Бойко Борисов, президентите Стоянов и Плевнелиев закъсняха с подкрепата си за Гюров, но все пак изигра ли това някакво роля?
- Всъщност това трябва да се препотвърди много сериозно в едно постелекторално изследване. Едната стъпка е това, което ви е казвате, дали беше закъсняла, дали се появи твърде късно в кампанията. Другият по-съществен въпрос е дали изобщо трябваше да я има. Защото точно заради това разделение вътре в опозицията се засилва тази поляризация. Част от бившите премиери не се радват на особено голяма любов, дори в този политически лагер. От друга страна половинчатата подкрепа, която дойде с подписа на гражданина Борисов в последните дни, прилича на онази подкрепа от преди години, която Симеон Сакскобургготски даде на тогавашния кандидат за президент Петър Стоянов, но не отиде да гласува извън София, за да спести държавен бензин. Важно е да се припомнят някои исторически факти.
- Добре, да припомним тогава, че за Желю Желев през 1992 година гласуваха 2 437 420 дуие, за Петър Стоянов през 1996-та - 2 502 517. За Илияна Йотова сега на втория тур гласовете са под милион и сто хиляди. Каква легитимност може да има?
- Легитимността наистина е пряка функция на подкрепата, която си получил от народа. В крайна сметка законът позволява без значение от нивото на избирателната активност на втори тур кандидатът, събрал най-много гласове, да се счита за избран. Това не е делегитимо по чисто формални критерии.
- Как госпожа президентът ще работи за единение на едно общество, което е фатално разделено след тези избори по много линии- на войнолюбци и миротворци, на русофили и европейци, на млади и стари, на град и село?
- Тя даде заявката да го прави чрез диалог. И тук трябва да признаем нещо, което се случи в президентската администрация и в публичното поведение на президентството откакто госпожа Йотова встъпи в тази позиция. Усети се известно разведряване, подобряване на диалога, на консултациите, които тя проведе, посрещаше лидерите на формациите на входа на „Дондуков“ 2. А и фактът, че е първата жена президент и тази диалогичност може да се окаже неин плюс. А иначе разделенията, за които говорите, те се толкова дълбоки, че надали ще бъдат примирени. Разделението между столицата и провинцията, според мен, допълнително се задълбочи в рамките на тази кампания. И тази риторика беше взета на въоръжение именно от апологетите на президента Йотова. Така че тук трябва да видим реални действия, а не само намерения, проблемите са толкова сериозни, че да бъдат решавани с риторични похвати.
- Как президент Йотова ще бъде лицето на България пред света, след като отказа два пъти интервю на световната медия CNN?
- Френският също е език на дипломацията. Доколкото знаем, тя го предпочита. Не е важно как ще го направи, а какво ще направи. Защото, ако има някакви опасения, които формациите, които застанаха зад Гюров, те са за външнополитическия курс на страната, за който има явен и устойчив консенсус за нашето европейско и евроатлантическо развитие, или завой към Русия. В момента според мен не сме изправени пред дилемата някъде ще поемем, а дали ще затвърдим този курс, който сме приели вече във външнополитически план и дали ще бъдем категорични в него. Не толкова промяна в курса, отколкото втвърдяване или поомекотяване на тона. Трудна е темата, предстои да видим.
- На тези избори „Прогресивна България“ „Възраждане“, „Величие“ и БСП дадоха повечето гласове за Йотова. Над 60 на сто от българите са проевропейци, къде останаха те?
- Останаха си вкъщи, не успя да се мобилизира на този вот. И отново връщам към предизборната кампания и към темите, които бяха вдигнати. Оказа се, че геополитическата тема има по-мощен мобилизационен ефект в тази прослойка, която иначе е малцинство в българското общество. Но темите, които реално могат да натиснат спусъка на промяната, всъщност са от вътрешнополитически характер и в голяма степен са социално-икономически обусловени. Смятам, че по-тънкото място по пътя напред ще бъде както бюджетът, който тепърва трябва да разберем с какви параметри е, така и изборът на членове на ВСС, който ще покаже дали разгорените страсти на изборите ще засилят противостоенето между ПБ и ПП и ДБ и дали няма да дадат предимство на ГЕРБ.
- След първия тур при малката разлика между първите двама се заговори за жълт картон на управлението на Радев. Сега?
- Избирателната активност беше жълтият картон. Смятам, че именно тази ниска активност на гражданите на вота изразява разочароването и са знак, че може да се събуди и по-широко недоволство срещу това управление, защото и при двата тура не видяхме мощно потвърждение на подкрепата на „Прогресивна България“. Но ние правихме редица фокус групи сред избиратели на оделните политични формации и избирателите на „Прогресивна България“ в най-голяма степен посочваха като основен свой мотив да гласуват персонално за Румен Радев.
- Ако Радев не бе взел кампанията на ръчно управление след първия тур, резултатите щяха ли да бъдат същите?
- Да, както казах много силно се радикализира говоренето и то буквално в първите часове, след като станаха известни резултатите от първия тур. Това имаше известен ефект на пробуждане но има е още нещо, което не засегнахме, а то беше може би кул миниацията в кампанията. Това беше дебатът между Йотова и Гюров.
Нашият гост
Елена Дариева е социолог с над 20-годишен опит в електоралните, социални и маркетингови проучвания. Автор на множество публикации по темите за европейската интеграция, младежките политики и политическите нагласи. Научните ù интереси са свързани с разработването на нови индикатори за маркетингови проучвания, както и с изследването на ценностните нагласи и начина на живот на младите хора у нас. Магистър по социология от СУ “Св. Климент Охридски”. Управител и основател на социологическа агенция “Насосока”.
