Енергийна криза в Европа заради изкуствения интелект

Съоръженията стават все по-големи, по-многобройни и значително по-енергоемки

Потреблението на ток ще нараства

На всеки въпрос на чатбот склад с компютри работи, за да отговори

Евронюз

Изграждането на центрове за данни във връзка с развитието на изкуствения интелект (ИИ) води до нарастване на потреблението на електроенергия и до редица съпътстващи проблеми. От опашки за присъединяване към електропреносната мрежа, продължаващи десетилетие, до центрове за данни, работещи на половината от капацитета си - изследване разкрива енергийната криза в основата на стремежа на Европа да засили своите способности в областта на изкуствения интелект, пише “Евронюз”.

“Всеки път, когато зададете въпрос на чатбот с изкуствен интелект, някъде - вероятно на друг континент, склад, пълен с компютри, работи усилено, за да ви отговори, а огромно количество енергия се изразходва, за да получите бърз отговор. Центровете за данни - физическите обекти, които приютяват суперкомпютрите и свързаните с тях компоненти, стоящи в основата на рязкото развитие на изкуствения интелект, са критично важни в епохата на напредналата обработка на данни.

Тяхната консумация на електроенергия се превръща в проблем. Тези съоръжения стават все по-големи, по-многобройни и значително по-енергоемки, а необходимата енергия за функционирането им нараства със същото темпо. В момента САЩ доминират с приблизително 5400 съоръжения спрямо около 3400 в Европа, а Европа отчаяно се стреми да навакса това изоставане.

Проблемът е, че това наваксване идва с огромна енергийна цена, а електроенергийната мрежа вече изпитва затруднения да поеме съществуващото търсене.
Ново мащабно изследване на “Интерфейс” - европейски мозъчен тръст в областта на енергийната политика, показва колко сериозен е проблемът. “Изграждането на съоръжения с капацитет от стотици мегавати, които не успяват ефективно да използват договорената си мощност, би било неустойчиво не само икономически, но и от гледна точка на енергийната и климатичната система”, пише в доклада.

Типично европейско домакинство използва около 3600 киловатчаса електроенергия годишно, или приблизително 10 киловатчаса на ден. Центърът за данни зад вашия ИИ асистент може да изразходва дневния еквивалент на десетки хиляди такива домакинства още преди закуска.

“Енергийната мощност на водещите ИИ клъстери нараства от около 13 MW през 2019 г. до 280-300 MW през 2025 г. - сравнимо с потреблението на приблизително 250 хил. европейски домакинства”, пише в доклада.

Цялата тази енергия трябва да премине през инфраструктура, която вече е под сериозно напрежение. Електроенергийната мрежа на Европа - обширната система от електропроводи, подстанции и преносна инфраструктура, която доставя електричество от мястото на производство до мястото на потребление, не е проектирана с мисъл за ИИ. Когато едно ново съоръжение изисква стотици мегавати наведнъж, не е достатъчно просто да бъде “включено”.

То натоварва и изчерпва ресурсите на цялата система около себе си, като може да наложи скъпи модернизации и да изтласка други потребители, конкуриращи се за същия капацитет.
Очаква се най-напредналите модели, които се разработват в момента, да потребяват значително повече. Международната агенция по енергетика прогнозира, че глобалното потребление на електроенергия от центровете за данни ще “нарасне повече от два пъти до 2030 г., основно заради натоварванията от ИИ”.

“Капацитетът за присъединяване към мрежата, сроковете за включване и цените на енергията вече се превърнаха в ограничаващи фактори, които забавят или пренасочват мащабни проекти въпреки първоначалния инвестиционен интерес”, посочват от “Интерфейс”. Никъде това не се вижда по-ясно, отколкото в най-търсените пазари за центрове за данни в Европа: Франкфурт, Лондон, Амстердам, Париж и Дъблин.

Опашките за присъединяване към електропреносната мрежа са станали толкова дълги, че на практика действат като забрана за ново строителство. Ирландия е наложила фактически мораториум върху нови центрове за данни в Дъблин до 2028 г., а Нидерландия и Франкфурт на практика са спрели нови присъединявания поне до 2030 г.