Какво точно квалифицира Робърт Де Ниро да произнася публично ругатни и проклятия срещу президента на своята страна и то по време на фестивал в Кан, празнуващ неговите приноси във филмовата индустрия и награди за неговите роли в киното? Има ли някакви доказателства за неговата компетентност, която да надвишава онази на 77 милиона американци или повече, които са гласували различно от него? Които имат различни възгледи от неговите? Които не са харесали демента Байдън и ужасяващата негова заместничка Камала като свой избор?
Аз обичам Америка и особено Ню Йорк, където работих и живях по-голямата от своя професионален и личен живот. Отбих се преди години, веднъж да изпия едно питие в любимото на Де Ниро заведение в долния Манхатан, недалече от реката Хъдсън. Разпознавам без усилия бруклинския диалект на актьора, не веднъж съм хапвал пица във все по-намаляващата Liitle Italy, заобиколена от китайци около Канал стрийт, по време на техните фестивали в чест на Сан Дженаро и съм наблюдавал франтовските фигури с наднормено тегло на мафиоподобни хора с италиански костюми и пригладени с брилянтин коси, когато си поръчват pasta e fagioli в малките ресторанчета наоколо. Имал съм безброй пациенти с италианско потекло и невъзможен за възпроизвеждане и калабрийски английски. Италианските зидари и строители са построили този велик град Ню Йорк, но уви и досега, италианската мафия контролира строителните профсъюзи и сметопочистването на града.
Както и да е.
Въпросът ми е е защо Де Ниро, безспорно голям актьор и талант, си позволява да говори от името на нацията по политически въпроси. Или хубавата Тейлър. Или левичар милиардер от Пинк флойд или от Ю ту. Сякаш наистина разбират сложността на въпросите, които човечеството трябва да решава? Тяхната популярност по екраните, разпознаваемост на лицата им, дали ги квалифицира да занимават хората със своите не особено задълбочени политически възгледи и даже публично да отприщват своята зле аргументирана ярост, която е ad hominem срещу Тръмп? Защото е дебел и има оранжева коса, ли?
Той е президент от 100 дни, опитва се да направи нещо, да постигне някакъв мир по света, да се пребори с корупции и кражби от американските граждани на пари, които са им били конфискувани като данъци. Защо това бруклинско момче, което само? е било свидетел на истинските бандюги от квартала и ги играе с наслаждение като роли, толкова недоволства. Негово право е разбира се, неговият глас ще се чуе от стотици милиони зрители по Планетата. Но, не е ли по-адекватно да разбере собствените си ограничения като мислител, политик, философ и схване, че цял живот всъщност е повтарял реплики написани от други, бил е в роли, направлявани от по-умни от него режисьори и да се концентрира в нещо, което е смислено. Например в някои от своите италиански ресторанти. Ще му приляга повече. Но ето, има едни такива хора, все ги тегли да надскочат себе си. Като Слави Трифонов у нас.
Ами, това е положението…
А Левски беше казал: ”Всекиму своето!”