Защо евродепутатите ни са в двата полюса на темата „гей“

Само повърхностен прочит можеше да се приеме, че Истанбулската конвенция се бори с насилието над жени

За да извоюват обществена подкрепа, организациите на хомосексуалните през годините се разграничават на думи от педофилските

В четвъртък, в отговор на нарушения на правата на ЛГБТИ в някои страни от ЕС, по-специално Полша и Унгария, евродепутатите обявиха ЕС за „ЛГБТИ зона на свобода“. Вносител на проекта за резолюцията е германската евродепутатка Тери Райнтке, съпредседателка на специална група в ЕП, посветена на въпросите на ЛГБТИ общността. Тя подчерта, че този документ е само първи етап.

„ЛГБТИ лицата навсякъде в ЕС трябва да се радват на свободата да живеят и публично да показват своята сексуална ориентация и полова идентичност, без да се страхуват от нетърпимост, дискриминация или преследване“, заявиха евродепутатите.

Как гласуваха нашите представители? Против бяха Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков (ВМРО), въздържали се: Асим Адемов, Александър Йорданов, Ева Майдел, Андрей Новаков (ГЕРБ/СДС), за: Радан Кънев (ДБ), Андрей Ковачев (ГЕРБ/СДС), Атидже Алиева-Али, Илхан Кючук и Искра Михайлова (ДПС), Сергей Станишев, Елена Йончева, Петър Витанов, Иво Христов, Цветелина Пенкова (БСП), негласувал: Емил Радев (ГЕРБ/СДС).

Анализ не е необходим, всеки средноинтелигентен човек може сам да си направи изводите коя партия и къде се позиционира, вдясно или вляво. Дори в преносен смисъл.

В последните години сме активно залети с информация за правата на хората с различна сексуална ориентация, нетолерантното общество, с което се сблъскват хомосексуалистите, неравната борба за равноправие и прочее. Страната ни често е определяна - и от чужди, и от свои, като консервативна (ако сте пропуснали, това вече е лоша дума) и изостанала. Преди няколко години имаше рязко покачване на градуса на напрежение поради дебатите около Истанбулската конвенция. Но само при съвсем повърхностен прочит можеше да се приеме, че Конвенцията ще се бори с насилието над жени. 

Началото на редакцията на биологията започва през далечната 1973 г., когато Американската психиатрична организация (AРА), под силния политически натиск от страна на гей-активизма, гласува за изключване на хомосексуализма от официално установения списък на психиатричните заболявания. Няколко години по-късно изследване на списание „Медицински аспекти на човешката сексуалност“ посочва, че близо 70% от психиатрите не са съгласни да се премахне хомосексуализма от Диагностичния наръчник на болестите (DSM) и категорично продължават смятат, че хомосексуализмът е разстройство. Според редица психиатри, изваждането на хомосексуализма от списъка на болестите не е обусловено от научни изследвания, а представлява идеологична акция. Този феномен, чрез гласуване да се извади хомосексуализмът от списъка на болестите е получила названието „епистемологичен скандал”, тъй като разрешаването на изцяло научен въпрос чрез гласуване, за историята на науката е единствено по рода си. 

След почти двадесет години, на конгреса на Световната здравна организация през 1992, хомосексуалността е изключена и от Международната класификация на болестите. Натискът идва основно от хомосексуалното лоби в Американската психиатрична асоциация. Този факт е широко огласяван многократно – все пак, какъв по-добър аргумент от това, че СЗО вече не приема хомосексуалността за отклонение. През 1993 ILGA (Международната асоциация на гейовете и лесбийките) получава и консултативен глас в Икономическия и социален съвет на ООН. Но един много по-важен и масово неизвестен, бих казала даже, и съзнателно премълчаван факт е, че през през 1994 г. ООН изключва ILGA (International Lesbian and Gay Organization), защото организацията има връзки с педофилската организация NAMBLA (North American Man/Boy Love Association; Асоциация на мъже, които обичат момченца). Абсолютно неоспорим факт е и, че NAMBLA е член на ILGA от далечната 1985 година (един от първите и най-активни през годините членове) и едва след като ООН през 1994 година предприема съответните наказателни мерки те са изключени. 

До 2006 година ILGA по никакъв начин не успяват да докаже, че са е разграничила и двете организации нямат нищо общо. Поради тази причина, когато през 1993 година ООН дава правото на консултативен глас на ILGA, назрява сериозно недоволство не само в организацията. Републиканският сенатор Джеси Хелмс предлага и законопроект за удържане на $119 млн. от вноски на ООН, докато президентът на САЩ по това време - Бил Клинтън, не може да удостовери, че нито една агенция на ООН не предоставя никакъв официален статут на организации, които са одобрили педофилията. Законопроектът е единодушно одобрен. През годините ILGA нееднократно се опитва да си върне правото на глас, но не успява. При един от тези опити, членовете и са помолени да подпишат декларация, че се разграничават от практики, несъвместими с тези на ООН, по-конкретно – педофилията, но половината отказват, а друга част подават оставките си и напускат ILGA. 

Едва 2006 година, ООН връща правото на консултативен глас на ILGA. Пределно ясно е, че ILGA никога нямаше да се разграничат от NAMBLA, ако не им се беше наложило и при все това, в продължение на 12 години (подчертавам – дванадесет) не успяват, а и не искат да се разграничат по никакъв начин от едни от най-дългогодишните си и енергични съмишленици.

За да получат каквото искат, както и по-голяма обществена подкрепа през годините, организациите на хомосексуалистите се разграничават от педофилските, поне на думи. Да се говори, че са изцяло прекратени контактите между едните и другите, би било утопично или плод на дълбоко непознаване на процесите. През годините в редица хомосексуални списания има материали, касаещи общата основа и сходните разбирания на педофилите и хомосексуалистите. Например за възрастта за сексуално съгласие. През 1985 г. ILGA приема резолюция, в която се казва, че „младите хора имат право на сексуално и социално самоопределение, а законите, касаещи възрастта на съгласие, не защитават, а потискат“.

Да припомним, че на 18.07.2018, СЗО с единадесетата си ревизия на МКБ (Международна класификация на болестите), решава, че транссексуалността не е психично разстройство и е заличена е от раздела на МКБ с парафилиите, като е въведена нова категория, наречена „джендър несъответствие“. Транссексуализмът, който до този момент е определян като патологично състояние, попадащо в раздела с парафилиите, където е и педофилията... Все още е педофилията. Напълно очаквано решение, тъй като в последните години, определени лобита активно работеха за изваждането на транссексуализма от тази група. Можем да предположим, че с нарастващите темпове и подкрепа, гарантирана на много нива, в бъдеще предстои отново ревизиране на групата на парафилиите. Допреди 10-15 години проблемът беше по-скоро имагинерен. Действителността обаче е различна. 

За съжаление сме стигнали до тази фаза на радикализация, в която вече се водят спорове относно обективната реалност, относно биологията. Фазата, която чистата фактология е обект на спорове, е пресечната точка, след която трудно може да има връщане в нормалното.