Защо Камила отказа диаманта Кохинор

Една традиция не беше спазена

Съществува поверие, че диамантът Кохинор носи нещастие на кралските особи. Въпреки това той винаги е бил носен от кралиците. За пръв път - от кралица Виктория, а после и от кралиците консорт Мери и Александра. Носи го и кралица Елизабет Втора по време на коронацията през 1953 година. Фактът, че Камила отказа да продължи тази традиция, е показателен. Но какво го прави толкова важен?

105-каратовият диамант, който първоначално е бил 190-каратов, има дълга история. Кохинор е скъпоценен камък със странна форма - някои го оприличават на голямо възвишение или на айсберг. Диамантът е споменат за първи път от персийския историк Мохамед Казим Марви в средата на XVIII век.

Учените не са единодушни относно произхода на скъпоценния камък, но общоприетото вярване е, че е открит в Южна Индия. Диамантът попаднал в ръцете на плячкосващите региона турци в ранното Средновековие, а после е бил предаван от поколение на поколение в няколко мюсюлмански династии в Индия. Днес претенции към диаманта предявяват Индия, Пакистан, Афганистан и дори Иран.

Кохинор символизира славата и величието на британските колониални завоевания - това е и основната причина Индия да си го иска обратно. „Този диамант, а и всички други плячкосани културни наследства трябва да бъдат върнати обратно там, откъдето са взети - като жест на историческа справедливост“, казва активистът Анурааг Саксена, който се бори за връщането на индийските културни артефакти обратно в родината им.

Решението на Бъкингамския дворец да не използва короната с прословутия диамант при коронацията на Камила е белег, че се спазват традициите, но и се обръща внимание на тази чувствителна тема, казва пред британския „Дейли Мейл“ представител на кралското семейство, пожелал да остане анонимен.

Но компромисите, които дворецът е склонен да направи, явно се ограничават само до този диамант. Вместо короната с Кохинор, кралица Камила носеше друга корона с диаманти от Южна Африка - друг символ на британския колониализъм. Това не дава големи надежди, че ще настъпи някаква кардинална промяна. Британските политици също неколкократно са били категорични, че нямат намерение да връщат културните артефакти, които са били ограбени по време на колониализма.