За моите кръщелници: Проклятие ли е талантът?

Понякога, особено като гледам толкова много талант около себе си, се питам: що е то талантът?

Невинаги е означавало това, което разбираме днес и което се очаква да свързваме с многобройните дейци на културата

Здравейте, мои небрежни кръщелници, в този съботен ден! Вашият бутафорен кръстник отново е при вас. Понякога, особено като гледам толкова много талант около себе си, се питам: що е то талантът? За мен винаги е бил енигма, нещо далечно, тайнствено и екзотично като Бразилия за героя на Ръдиард Киплинг в „Откъде се взеха броненосците“:

Безчислена флотилия
изпратил съм в Бразилия,
а сам стоя на кея!
Ще ида ли в Бразилия,
Бразилия,
Бразилия?
Ще видя ли Бразилия,
преди да остарея?

Всъщност „талант“ невинаги е означавало това, което разбираме днес и което се очаква да свързваме с многобройните дейци на културата. В античността той е бил преди всичко мярка за обем (talentum, τάλαντον) и е отговарял горе-долу на съдържанието на една средна амфора. Атическият талант е 26 килограма, римският – 32.3, египетският – 27, вавилонският – 30.3. В Библията (Новия завет) талантът е 58.9 килограма. Демек, освен всичко останало, да си талантлив, дълбоко в себе си означава да си обемист. Шегувам се, наивни мои кръщелници! Днешното значение на „талант“ идва от една друга негова древна денотация. Още Омир говори за талант злато. Чуйте, кръщелници, какво казва слепият поет:

Мощният цар Агамемнон така отговори на Нестор:
„Старче! Съвсем справедливо за мойта вина ме упрекна!
Грешка голяма направих и няма това да отричам.
Струва един за мнозина, когато от Зевс е обикнат.
Днес Зевс почете Ахила, наказа войската ахейска.
Тъй като сбърках тогава, отдаден на пагубни мисли,
искам това да поправя и откуп безчетен да пратя.
Моите дарове скъпи пред вас ще посоча подробно:
седем триножника нови и десет таланта от злато…“
(Илиада, Девета песен, „Пратеници при Ахил“)

Сиреч, къде 260 кила злато. Разбрахте ли сега какво е да си талантлив? За съвременния човек обаче отдавна не е това, а какво е – това май Един Господ знае!

През седмицата към мислите за таланта ме върна един „крилат тъпизъм“, който веднага влезе в едноименната колекция на сардоничния ви кръстник. Коментарите също бяха поучителни. Тъпизмът беше заглавие в сайта Webcafe, гласящо: Здравка Евтимова: Смятам, че талантливият човек е прокълнат човек.

За жалост, дискусията много бързо напусна естественото си русло и се опрости до За  и Против Здравка Евтимова, при положение че изобщо не бе замислена като такава и това биде обяснено по най-натрапчивия начин още в самото начало. Забелязали сте, мили кръщелници, че от известно време Здравка Евтимова и Георги Господинов са обект на по-особено обществено обсъждане, в което вашият немарлив кръстник не може да се включи, просто защото не познава продукцията на тези двама души.

Вярно, започвал съм да чета (и то по внушение на сина ми, чийто читателски вкус ценя високо) „Времеубежище“ на Господинов, но тъй като ми се стори, че не особено сръчно пунтира любимия мой японско-британски писател, нобелиста Казуо Ишигуро, след няколко страници го оставих. Няколко страници, крайно недостатъчни да претендирам, че имам мнение за книгата и автора. От Евтимова пък съвсем наскоро най-сетне прочетох онова за къртицата, дето било влязло в някакви американски учебници. Какво да ви кажа, кръщелници – твърде прилична средношколска проза, напълно достойна за христоматиите на американчетата. Обаче също крайно недостатъчно за съставяне на мнение.

Но със сигурност крилатият тъпизъм не се разглеждаше като сентенция на Здравка Евтимова, а като нещо, което би могло да е казано от когото и да било и пак коментарът към него да е същият. Изобщо не ме интересуват, кръщелници, нито Здравка Евтимова, нито пък сайтът Webcafe. Интересува ме какво разбира и какво трябва да разбира под „талант“ съвременният човек.

Талантът е пряко свързан с творчеството. Едно от доказателствата, че човек е макар и помрачен образ Божий, е способността му да твори, макар и не ex nihilo, което го може само Бог. Още Платон в „Държавата“ се пита кой е пт творец – грънчарят, който извайва вазата, или художникът, който я рисува. И какво си отговаря вероятно се сещате сами, защото сте едни умни и досетливи кръщелници.

Тоест талантът е способността за боговдъхновено творчество, а неговите плодове запълват празнината, която оставят неназовимите неща. За всичко, за което нямаме думи или пък думите го вкаменяват и умъртвяват, говорим чрез символи. А символите са думите на изкуството, езикът на твореца. И колкото по-талантлив е този творец, толкова по-добре владее езика си.

Талантът се дава от Бог и се упражнява в синерг?я със Светия Дух. Обаче всяко дарование ли е от Бога? Има ли таланти с друг произход? Достатъчно ли е техническото умение, за да наречем някого талантлив или трябва и малко пророчество в онзи, първоначалния смисъл на думата, в който пророкът не е гадател на бъдещето, а човек, който има дарбата (таланта) да знае волята Божия и да я съобщава на останалите?

Днес сме опростили нещата до крайност. Под това да си талантлив разбираме две неща, две елементарни неща: 1.) да си над средното равнище в упражняването на някаква сръчност и 2.) да владееш техниката (но нищо повече) в правенето на нещо, прието за изкуство.

По този начин има много „талантливи“ режисьори и оператори на порнографски филми. Много „талантливи“ порно актьори и особено „талантливи“ порно актриси. Навъдиха се и образци на монументалното „изкуство“, които сияят в градската среда на някои от най-цивилизованите градове. Така например има паметник на проститутките в Амстердам, баш пред портата на Старата църква „Св. Николай“. Паметник на проститутките има и в руския град Белгород до сами границата с Украйна – дано не го е отнесъл някой снаряд. Паметник на проститутките има и в Чехия. Нарича се „Възхвала на проститутката“ и се намира в пражкия квартал Жижков. Представлява момиче на четири крака, поличката му се е вдигнала така, че отзад ясно се вижда вагината му. Прави фелацио на мъж, който по някаква творческа приумица на автора прилича на Вацлав Хавел.

Има една композиция, която е нещо като изправено 69 – момичето е яхнало отпред момчето така, че е залепило чатала си на лицето му. При тази поза лицето на момичето пък попада точно при чатала на момчето и там то прави онова, което другото момиче правеше на Вацлав Хавел в квартала Жижков.
Има и статуя на девойка, застанала на четири крака и усукала се така, че да може със смартфон на пръчка да снима заголените си задни части.

В Норвегия пък има паметник на педофилията. Построен е през 2005 и се намира в парк в Осло. Авторът Густав Вихеланд казва, че това го имало в живота и не бивало да се премълчава и покрива. Но едно е да го има, друго е да те вдъхновява „творчески“. Странно, но паметник на педофила има и в строг комунистически Китай. Там малко детенце със страхопочитание и уважение духа на учителя си.

А пък в Белгия през 2013 се появява композицията „Целувка“, която натуралистично изобразява секс между елен и кошута. Забележителното е, че животните са изобразени в съвсем човешка поза.

Да, ако това ще наричаме „талант“, може би наистина има някакъв елемент на проклятие. И тук опираме до въпроса за техниката и морала. Има превъзходни техници с бесовски морал. Така че талантът едва ли засяга само техниката. Такива „таланти“ са опасни.

Разбира се, има и пълчища бездарници, които не притежават дори и технически умения и по никакъв начин не са по-сръчни от когото и да било другиго в която и да било област. Единственият им „талант“ е да вдигат шум около себе си и да насаждат у невинната публика синдрома на „новите дрехи на царя“.

Техният единствен проблем е този, че са толкова талантливи, че остават неразбрани от скучната и безпросветна тълпа. Такива са нашите родни модерни писатели и поети, автори на инсталации като онези, дето общината ги поощряваше и финансираше в Градската градина, организатори на хепънинги и пърформанси. Не, при всички тези „творци“ е крайно неправилно да твърдиш, че става дума за талант.

Пак ще повторя, будни мои кръщелници, талантът е божия дарба да твориш в синергия със Светия Дух.
Тоест да твърдиш, че талантливият човек, този, който е получил дар от Бога и го упражнява в съавторство със Светия Дух, е прокълнат – това е богохулство. Талантът, истинският талант, е благословия, а не проклятие.

Утре е Неделя кръстопоклонна, трета от Великия пост. Да молим Бог, кръщелници, да ни изпрати дара (таланта) на смирението и сърдечното съкрушение. За да видим греховете си и през сълзи да се ужасим.