Зеленият сертификат е фалшификат

Не бори пандемията, поощрява фабрикуването на ментета

Ние сме държава на фалшификатите. Политиците са менте, заплатите и пенсиите също. Най-емблематичното в тази лъжовна проблематика са законите и наредбите.

Въведоха задължително гласуване, но кой го помни. Забраниха да се вари домашна ракия, казаните още пускат живителна течност. Пушачите бяха прогонени от заведенията, продължават да си палят цигара на маса.
Последната идиотщина е така нареченият зелен сертификат. Не можеш да се движиш свободно из родината без тапия, че си преборил пандемията. На това Бай Ганю му вика бошлаф, а американците bullshit. Тоест говеждо лайно!

Сертификатите не пазят от човекоубиеца Covid-19. Защото българинът не вярва във ваксините и ония, които ги рекламират. Не можаха да го убедят, че са ефикасни и без отрицателни реакции. Бяха стъкмени набързо, ей така - космополитните фармацевтични компании да приберат парите.

Става думи за суми с много нули отзад и изобщо не са безплатни, както ни лъжат. Плащаме си ги с вноските в Европейския съюз. Колкото повече шишенца, толкова повече в банковите сметки на служителите на Хипократ. Дори удължиха срока на годност на някои от тях. Кренвиршите нямат тази привилегия в магазините.

Туберкулозата мъчи човечеството от ХVIII до средата на ХХ век. Причинителят е идентифициран и описан през 1882 г. от Роберт Кох. Седемнадесет години се взира през микроскопа германският учен, за да направи откритието. Получава Нобелова награда през 1905 г., а бацилът е наречен „Бацил на Кох“.

По-нататък с Жълтата гостенка се борят други микробиолози. Резултатът е ваксината BCG (Bacillus of Calmette and Guerin), приложена за първи път във Франция на новородено. След Втората световна война се налага в Евпора и САЩ. У нас БЦЖ е задължителна от 1951 година. Една ваксина за цял живот!

А сега какво е?

През няколко месеца дупчат многострадалния българин. Първа, втора, трета доза, измислиха и бустерна.

Здраво място не остана по снагата за иглата. Ще започнем да светим като електрически крушки от химията, която ни вкарват.

Паметливите помнят 1918 година и марша на Будьони: „Осемнайста година конна армия мина...“ Това се случва в Страната на съветите. От Съединените американски щати тръгва друга зараза. Вирус, сравним само със сегашния му побратим. Главното огнище е военната база „Форт Райли“. В Европа първата поразена страна е Франция, от нея болестта прониква в Испания.

Тя е неутрална в Първата световна война, няма цензура и дава гласност на бедствието. Воюващите хитро прехвърлят корена на злото на испанска територия. Така заразата влиза в учебниците като „Испански грип“, който народът нарича „испанката“.

Пандемията е с планетарен мащаб, засяга дори Океания и Арктика. Около 500 милиона са болните. Вирусът убива по парадоксален начин. Чрез предизвикване на „цитокинна буря“ - свръхреакция на имунната система. Колкото по-силна е имунната система, толкова по-бързо болестта опустошава тялото.

Тази пандемия сее смърт до края на 1920 г. Между 10 и 20 процента от заразените умират. През войната не се води статистика, но се предполага, че болестта отнема от 50 до 100 милиона човешки живота. Далеч повече от загиналите на фронта, които са около 10 милиона.

Рекордьор е Индия със 17 милиона жертви, следвана от Китай с 9 милиона и Русия с 3 милиона. Ние слагаме 80 000 черни забрадки. Погребан е поетът Гийом Аполинер, художникът Густав Климт, социологът Макс Вебер. Дядото на Доналд Тръмп също си отива.

Иван Вазов пребори пандемията без зелен сертификат.

Иван Вазов обаче оцелява. Литературният патриарх пипва вируса през 1919 година. На 26 март го посещава неговият довереник проф. Иван Шишманов. „Заварих го в леглото, болен от инфлуенца - хроникира той. - Стори ми се, че е унесен. Като ме съгледа, усмихна се, каза ми, че е получил всичките ми писма и че запазил всичко ценно за архива му. Повече не исках да му говоря, да не се умори. По-после д-р К., който беше го лекувал, ми каза, че болестта на Вазова била доста сериозна. Имало опасност от крупозна пневмония.“

Д-р К. е Стоян Киркович, светило в медицината по онова време. Благодарение на усилията му болният бързо се възстановява. „Вазов е по-добре. Днес постанал из стаите“, отбелязва Шишманов на 29 март. След седмица поетът отива да пие едно кафе в сладкарница „Цар Освободител“. Без зелен сертификат.

Най-отговорно предлагам: Да върнем Закона за защита на нацията

Очевадно е, че със зеления сертификат политиците се опитват да защитят нацията. Отварят обаче отворена врата, защото това е сторено още преди осем десетилетия. Най-отговорно предлагам да върнем тогавашния Закон за защита на нацията.

Документът е продукт на външен натиск и домашно безгръбначие. Както сегашният сертификат. Негов автор е Петър Габровски, министър на вътрешните работи и народното здраве в кабинета на Богдан Филов.
Забележете - министър на народното здраве!

„Искам да ви разкажа, че вината за това не е само моя - оправдава се Габровски. - Филов ми възложи да изготвя закон против евреите, без да влиза в подробности. Това му бе поръчано от германците. Аз виждах несъобразността и лошите последствия от такъв закон и затова отлагах приготвянето му. Филов ме запита два-три пъти дали е готов законът и аз намирах някакви обяснения, за да оправдая забавянето му.“

Законът е приет от Народното събрание и утвърден с указ на 21 януари 1941 г. „От еврейски произход са лицата, на които поне един от родителите е евреин“, сочи документът. Те са без избирателно право, не могат да заемат държавни и общински служби, във войската са трудоваци.

Заради „народното здраве“ на българите е забранено да сключват брак с евреи и да осиновяват еврейчета. На евреите пък е забранено да държат българска прислуга. Не могат да се установяват в София, няма да заемат ръководни длъжности и да участват в обществени поръчки.

И най-унизителното - придвижват се свободно само с жълти звезди. Както ние сега със сертификат в зелено!

През Втората световна война част от нацията се придвижваше свободно само с жълти звезди.