Един-единствен кътник може да предостави нови сведения за познанията и уменията на древните маи в областта на стоматологията. Проучване, публикувано в списанието Journal of Archaeological Science: Reports, анализира първи постоянен долен кътник с инкрустация от жадеит по повърхността и заключава, че зъбът е бил обработен, докато пациентът е бил още жив.
Зъбът е част от остеологична колекция от предколумбовата епоха, съхранявана в музея „Попол Вух“ към университета „Франсиско Марокин“ в Гватемала. Изследователите откриват добре оформена кухина на мястото, където се срещат четирите основни върха на кътника; в нея парчето жадеит е било здраво фиксирано с помощта на свързващ материал.
„Кухината е идеална“, обяснява Елма Вега-Лизама, дентален антрополог в Автономния университет на Юкатан (Мексико) и съавтор на изследването, в коментари, цитирани от National Geographic. „Наистина става въпрос за качествена процедура: добре изпълнена, прецизна.“
Местоположението на инкрустацията е от особено значение.
Стоматологичните модификации, документирани при древните маи, са били съсредоточени главно върху предните зъби – като резците и кучешките зъби – и обикновено са имали естетическа цел или са били свързани със социалната идентичност. В този случай обаче става въпрос за заден кътник, поради което изследователите изключват възможността функцията му да е била чисто декоративна, пише Euronews.
За да установят дали интервенцията е извършена преди или след смъртта, изследователите използват конусно-лъчева компютърна томография. Изображенията разкриват обширна дистрофична калцификация на пулпната камера – биологична реакция, показваща, че зъбът е бил жив по време на поставянето на инкрустацията. Освен това пулпната камера е добре запазена и показва характеристики, типични за млад човек.
В статията авторите отбелязват, че тази находка е „първият документиран случай на оклузална инкрустация върху заден зъб при древните маи“ – тоест първият документиран случай на инкрустация върху дъвкателната повърхност на заден зъб. Откритието разширява съществуващите представи за стоматологичните познания на тази цивилизация. Загадката на неговото предназначение
Точната цел на интервенцията обаче остава неясна. Изследователите от университета „Франсиско Марокийн“, Автономния университет на Юкатан и музея „Попол Вух“ предполагат, че тя може да е имала терапевтичен или облекчаващ болката характер, макар да не изключват възможността да е била част от необичайна символична практика. В статията се подчертава, че не може със сигурност да се докаже дали инкрустацията е била използвана за запълване на кариес.
Случаят е особено забележителен, тъй като въпреки широкото разпространение на кариеси и абсцеси сред мезоамериканските популации, съществуват малко доказателства за интервенции, целящи облекчаването на тези състояния. Изследователите също така припомнят, че древните маи са имали значителен опит в техниките за пробиване на зъби. Според проучването „по-малко от 4% от пробиванията са достигали до пулпната камера“.
Следователно анализираният зъб представлява изключителен случай в денталната археология на маите. Според авторите той показва, че денталните модификации в тази цивилизация са били по-разнообразни, отколкото се е смятало досега, и подчертава необходимостта от продължаване на изследванията върху по-необичайните дентални интервенции в древна Мезоамерика.