Иван Стоянов, бивш национал и звезда на "Етър", ексклузивно пред "Труд": Много трудно се играе срещу ЦСКА

Иван Стоянов, бивш национал и звезда на "Етър", ексклузивно пред "Труд": Много трудно се играе срещу ЦСКА

Иван Стоянов участва в сензацията на първия кръг в първенството. Нападателят даде решителната асистенция, с която „Етър“ изравни за 2:2 срещу ЦСКА на „Българска армия“.

Стоянов е бивш национал и звезда на „червените“. Стана шампион и голмайстор на първенството. В чужбина игра за „Щутгарт“ и „Алания“. На 35 години е в края на кариерата си, но вече мисли и за нови предизвикателства. Стоянов даде ексклузивно интервю за „Труд“.

- Започвате трети сезон в „Етър“, а единствено в родния „Сливен“ сте се задържал по-дълго. С какво ви впечатли „болярския“ клуб?

- Наистина много хубави години за мен. Благодарен съм на ръководството, че ми дава шанс да помагам на младите с каквото мога. Хубав град, отбор с голямо име и с добро минало. Надяваме се в бъдеще да израства, да показваме хубави игри и да радваме феновете. Стадион „Ивайло“ е един от най-добрите в България. Лошото е, че няма къде да се тренира. Нито мъжете, нито децата. Град като Велико Търново трябва да има поне 1-2 терена.

- Какви са амбициите за новия сезон? Росен Кирилов дойде като треньор на мястото на Красимир Балъков, пое националния тим.

- Амбициите са като миналата година – да се задържим по-горе в таблицата. Играем си мач за мач. Дано се представим добре и дай Боже тази година да влезем в шестицата.

 - Съжалявате ли за загубения бараж за Лига Европа срещу „Левски“?

- Нормално е всеки да съжалява. Не всеки път ти се отдава да играеш бараж и то срещу някой от грандовете – „Левски“, ЦСКА или „Лудогорец“. Жалко, че отпаднахме.

- Преди няколко дни „Левски“ игра с „Ружомберок“. Ако „Етър“ беше на мястото на „сините“, щеше ли да победи така?

- Не се знаеше нищо. Мисля, че щяхме да победим, макар че не съм гледал целия мач, защото бяхме на тренировка. Отчасти видях как игра „Левски“, поздравявам ги за победата. Мисля, че можеше и ние да се справим.

 - Как ще коментирате мачовете на нашите в евротурнирите?

- И трите отбора играха добре. Аз съм „за“ да подкрепяме всеки един български отбор, който играе в Лига Европа или Шампионска лига. Пожелавам успех и на трите тима! Дано се класират напред и да представят държавата подобаващо! „Лудогорец“ имаше най-трудния мач, но шансове има. Видя се, че бяха равностойни и направиха много хубав мач.

- Първото впечатление от Будапеща беше стадионът. Трябва ли да им завиждаме на унгарците?

- Трябва! Показаха стадиона от всички страни и наистина е нещо страхотно. Дай Боже и ние да се радваме в близките години на такива стадиони.

 - Кой е фаворитът в първенството?

- Пак са трите отбора – „Лудогорец“, ЦСКА и „Левски“. Мисля, че пак Лудогорец е с една крачка напред. Като организация всичко е на ниво.

- Яд ли ви е, че стигнахте до „Щутгарт“, но не видяхте Бундеслигата?

- Има го и това, но не искам да се връщам назад. Така е било писано, така е станало.

 - Толкова ли беше тежка сянката на Балъков?

- Балъков е голямо име в „Щутгарт“. В Германия, където и да съм излизал, всички свързват отбора с него. Направил е много. Можем само шапка да му сваляме.

 - Това не можа ли да ви помогне или ви попречи?

- И ми помогна, и ми попречи. Там просто хората не са както в България. В дублиращия отбор на „Щутгарт“ бяха много имена – Марио Гомес, Сами Кедира, да не ги изброявам… Аз бях младежки национал, те също бяха младежки национали на Германия. Но хората си предпочитаха техните национали. Тук правим обратното.

 - Какво беше най-трудното в „Щутгарт“? В какво най-много германците ни превъзхождат?

- Дисциплината беше просто желязна. Ако тя се приложи в България и има такава дисциплина, мисля, че можем малко да тръгнем нагоре. Нямаше как да закъснееш за тренировка. Тук няма как да глобиш състезателя, като в повечето от отборите в България не се дават заплати и други средства навреме. А там всичко е на датата.

- Върнахте се в „Сливен и оттам преминахте в ЦСКА с трима твои съотборници – Коста Янев, Костадин Стоянов и Здравко Чавдаров, но отнесохте много критики. Защо се получи така, че все едно вие бяхте виновни, когато ЦСКА не вървеше?

- Не съм чул да отнесем критики. Мисля, че в първия ни полусезон в ЦСКА бяхме първи. След това Любо Пенев хвана повечето момчета, които бяха излизали една вечер. Оттам стана бъркотия и всичко тръгна надолу.

- Това типично българско ли е – ЦСКА побеждава „Динамо“ (Москва) и след един месец едва ли не отборът се разбива?

- Типично българско. Тогава направихме голяма крачка като победихме Динамо (Москва), но след това вече всичко се срина.

 - Любо Пенев беше толкова педантичен в дисциплината. Как се получи това излизане?

- Добре, че не съм бил. Не знам как се получи. Но смело мога да кажа, че тогава бяхме страхотен колектив, а защо се получи - не мога да си го обясня. Любо Пенев беше и си е топ треньор. Не знам защо стана така. С този отбор ЦСКА можеше да излезе от групите на Лига Европа.

- Тогава играхте само половин сезон в ЦСКА и отидохте в руския „Алания“. Защо толкова избързахте да избягате в чужбина или офертата беше добра?

- От малък съм болен цесекар. Не съм бързал да избягам от ЦСКА. Наистина ми беше хубаво. Но офертата беше много добра както за мен, така и за клуба. Всеки футболист в България, който държи на себе си, би искал да излезе навън и да успее. За мен беше една крачка напред, но така се стекоха обстоятелствата, че още през първия сезон изпаднахме. Това малко ме върна назад.

 - А какво беше отношението към вас и към Иван Иванов, който също отиде от ЦСКА в „Алания“?

- Повече от отлично. Не е както нашите клубове в България обичат да свалят звезди на повечето чужденци. Има доста българи, които са добри. А предпочитат някои чужденци, които не могат да им стъпят на малкия пръст.

 - Какъв беше животът във Владикавказ?

- Тежък. Бях с жена ми и с детенцето. Беден народ, през седмица-две имаше атентати. Постоянно се притесняваш да не би да се озовеш на грешното място. Дали докато си на тренировка, жена ти или детето няма да са там. Не беше приятно, че на десетина километра са загинали 30-40 души.

- Завърнахте се в България, но с екипа на „Лудогорец“. Много футболисти, които бяхте звезди в ЦСКА, предпочетохте Разград – защо се получи така?

- Беше нов проект и говореха, че ще става нещо грандиозно, както и се случи. Като изпаднахме с „Алания“, треньорът не можеше да пуска всички чужденци, защото имаше определен брой, а бяхме девет души. В Първа лига на Русия можеха да играят шестима чужденци, а във Втора лига много по-малко – трима. Човекът ни каза, че не може да ни пуска всички. Бях национал и исках да играя. Той каза, че ако ми излезе оферта, ще ме пуснат. Тогава ми се обадиха от „Лудогорец“ и се върнах в България.

 - ЦСКА не ви ли потърси?

- Не се сещам да са ми звънели от ЦСКА. Първото обаждане беше от „Лудогорец“. Като видях кои футболисти са отишли там, предположих, че наистина ще са добре нещата. Прибрах се и за голямо мое удоволствие се представихме добре и станахме шампиони. Благодарение на отбора станах голмайстор.

- Как мина през вашите очи мачът „Лудогорец“ – ЦСКА на 23 май 2012-а? Тогава „орлите“ спечелиха първата си титла срещу любимия ви отбор.

- Много тежко. Мачът беше на живот и смърт. Единствено победата ни устройваше и всички бяхме настроени да спечелим. Да, ЦСКА е на сърцето ми, много трудно се играе срещу ЦСКА. Просто имахме Миро Иванов, който вкара един великолепен пряк свободен. Този гол малко ни поуспокои и бихме. До края на мача беше много тежко. Сещам се, че дадоха и червен картон на Дяков. Изгониха и човек на съперника. Беше тежко.

 - През годините отношенията между Разград и ЦСКА много се изостриха, но все пак вие се върнахте при „червените“. Как ви приеха?

- Наистина се изостриха отношенията, което не е приятно. Все пак това е спорт. За завръщането ми в ЦСКА само мога да благодаря на ръководството, на феновете и на всички, които ме приеха. Опитах да давам всичко от себе си на терена за ЦСКА.

- Беше много романтично време – безпаричието на Александър Томов и безкрайните победи над „Левски“ по случай 100-годишнината на „сините“.

- Да, беше хубаво преживяване. Безпаричие е силно казано, от време на време някои неща се плащаха, други - не. Наистина това е може би най-добрият период срещу „Левски“. Шест победи срещу най-големия съперник на ЦСКА са си голямо постижение. Не знам как се получаваше. Имаше някаква магия в отбора, не знам Стойчо Младенов ли я предаваше, но се получаваше във всеки мач. Радвахме феновете, които това искаха.

- А защо ЦСКА не можа да стане шампион, след като толкова лесно биеше „Левски“?

- Защото не можехме да бием „Лудогорец“. Може би ако бяхме спечелили срещу тях на „Армията“, когато завършихме 1:1, можеше и да станем шампиони.

- Разкажете някоя интересна история от това време. Чували сме, че треньорите са плащали обедите, автобусът не е имал нафта…

- Не знам за треньорите, но знам, че администраторът Кирил Костов е плащал. Може би те са му дали сумите. А иначе поне седем души сме си платили доктори, магнитен резонанс… Не беше приятно, но това беше. Минало е, не искам да се връщам назад. Аз лично съм ходил при известната Марияна в Сърбия. Имах скъсан прасец. Да не казвам какви суми съм дал. Още двама-трима души са ходили, но тези пари не са ни ги връщали. Минало-заминало. Напуснах ЦСКА, защото договорът ми свърши. Никой не ми предложи нов, клубът фалира.

- Как виждате днешния ЦСКА?

- Стабилизира се и израства нагоре. Дано „Левски“ и ЦСКА да се противопоставят на „Лудогорец“ и да стане по-интересно първенството.

- Колко ви тежи семейната връзка с Йордан Лечков и съответно колко ти помага?

- Да тежи е силно казано. Хем помага, хем вреди. Виждаме при Любослав Пенев, че цял живот му викат „Чичовото“, при ме е „Вуйчовото“. Но наистина, ако не е бил той, може би нямаше да израсна толкова, защото от малък ми е помагал и ми е казвал какво да правя. В „Сливен“ нямахме през цялото време по две тренировки, но той ми казваше, че ако искам да израсна, трябва да имам още една - всяка сутрин от 6-7 часа на Балкана да бягам. И всяка сутрин бях там.

- Тази седмица се навършиха 25 години от неговия гол срещу Германия, който остава може би най-великият в историята на България. Къде го гледахте?

- Вкъщи се бяхме събрали с майка ми, баща ми и приятели. Беше нещо неописуемо, голяма радост. Наистина беше велико!

- И Лечков, и неговите колеги в БФС отнасят много критики за това, че националният отбор няма успехи. Виждате ли в тях някаква вина?

- Хората ще си кажат, че защото съм му племенник, ги защитавам. Но аз не виждам в тях никаква вина, защото все пак каквото се иска от тях, се изпълнява. Долу на терена играем ние, футболистите. Ако нещо трябва да се иска, то трябва да е от нас и може би от треньора. Но сме малка държава, това са ни възможностите.

- Вече си на 35 години – колко време се виждаш още като професионален футболист?

- Не знам, доколкото ми дава здравето. Радвам се, че съм здрав и нямам контузии. Доколкото мога, ще се опитвам да играя. Не може цял живот да играеш. Ако мога да помогна с нещо на българския футбол, да се запиша да ставам треньор или нещо подобно, ще се опитам.

- Кой треньор най-много те впечатли и ти повлия най-много в кариерата ти досега? С кого си работил най-добре?

- Преди малко казах, че Любослав Пенев е един от най-добрите треньори. Другият, при когото израснах много, е Дуци Симонович. В Сливен той направи един фантастичен сезон, сплоти ни като колектив, доста хубави неща сме видели. Всеки треньор, при когото съм бил, е допринесъл с нещо.

- Какво правиш извън футбола? Пазиш ли добре личния си живот?

- Гледам си семейството. Имам три хубави момиченца и една прекрасна жена. Благодарен съм ѝ за всичко, което прави за мен. Прекарвам колкото мога време с тях, защото все пак голямата ми дъщеричка е на училище, средната сега и тя е първи клас. Те са си в Сливен, а аз в Търново, но това е животът на футболиста.

- Явно поне засега няма да имаш наследник футболист. Тях караш ли ги да тренират?

- Живи и здрави да са, те сами си избират какво да правят. Голямата искаше първо тенис, сега тренират балет. Спортна натура са.

Най-четени