Камбаната „Мирът - надежда на планетата“ оживя

Поставен на същата дата през 1980 г. в чест Третата международна писателска среща

Нов живот за знаков символ на духовното присъствие на България в света

На тялото на камбаната са гравирани подписите на участвалите във форума писатели

След десетилетия на вандалски прояви и юридически претенции oбновеният монумент-камбана “Мирът - надежда на планетата” беше открит в София. Този знаков за културната общественост монумент, на ъгъла на бул. “Драган Цанков” и ул. “Незабравка” в район “Изгрев”, е създаден по повод проведената в София “Трета международна писателска среща 1980 г.”. Тя ознаменува всъщност и поредицата от световни писателски срещи в София в края на 80-те години на миналия век. Повече от 30 години наред идеята за преместването му и нов дизайн зрееше в различни публични дебати. Ето че иновативният проект е изпълнен и паметта за значимата роля на международните писателски форуми е възкресена. Тържественото откриване във вторник бе организирано от столичния район “Изгрев” в партньорство със Съюза на българските писатели.

Главният редактор на “Труд news” Петьо Блъсков разказа своите спомени за световните писателски срещи в София. Снимки: Пламен Стоименов

“За мен е изключително тържествен ден днес, защото сме се събрали да дадем нов живот на един монумент, свързан дълбоко с нашия район “Изгрев”, каза кметът д-р Делян Георгиев. По думите му монументът дълги години е бил оставен “на забрава”, а още в предишния си мандат като кмет е предприел необходимите действия за неговото спасяване. Той отбеляза, че район “Изгрев” е наричан “българският Монмартър” и “културната столица на София”. “Изгрев е уникален район, който заслужава да има своето бъдеще, базирано и на своето минало. Минало, с което можем да се гордеем”, каза още кметът на района.

Председателят на СБП Боян Ангелов определи откриването като “символичен ден”. Той припомни, че монументът е открит на същата дата през 1980 г. във връзка с Третата международна писателска среща. “Това дело на българската културна общественост тогава и на Съюза на българските писатели в частност показва, че България наистина е столица на мира”, каза Ангелов.

Матей Шопкин, участник в Третата международна писателска среща, каза, че за него е чест да бъде на откриването на обновения монумент. “С нескрито вълнение си спомням Третата международна писателска среща, както и откриването на монумента точно преди 46 години. Събития, в които лично участвах наред с много други чуждестранни и български писатели и поети”, каза Шопкин.

Поетът Матей Шопкин, участник в Третата международна писателска среща.

Венко Евтимов разказа за спомените си от форума. “Тогава бях един от най-младите участници на срещата и като такъв председателят на Съюза на писателите Любомир Левчев ми възложи да бъда аташе на великата Дора Габе, чийто подпис стои на втория ред на камбаната”, отбеляза Евтимов. “Много се развълнувах от този момент сега, че отново съм тук”, каза още Евтимов. По време на събитието той прочете и стихотворението “Отец Паисий” на своя баща Евтим Евтимов, с което той е участвал в международната писателска среща.

Специален гост на откриването беше и главният редактор на “Труд news” Петьо Блъсков, който разказа за своето участие в събитието като репортер на вестник “Отечествен фронт”. 

Като нарече камбаната величав символ на духовната близост на човечеството, той подчерта, че вдъхновител и двигател на световните писателски срещи е била Людмила Живкова заедно със Съюза на българските писатели. 
“Камбаната има своето безценно минало, но наш дълг е да и осигурим също толкова значимо и величаво бъдеще”- каза Блъсков. Това според него означава София, България заедно с творци и граждани да направят всичко възможно традицията на световните писателски срещи да бъде възродена и да носи на страната ни отново гордост и признание в цял свят.

Творба на скулптора Михаил Бенчев и архитект Владимир Роменски

Писателите като съвестта на света

Първата писателска среща, под чийто надслов “Мирът - надежда на планетата” се провеждат и всичките шест издания, се открива на 7 юни 1977 г. и продължава 3 дни. Идеята е на Людмила Живкова, а изпълнението - на Съюза на българските писатели с председател Пантелей Зарев. Основна роля изиграва Любомир Левчев, който към онзи момент е първи заместник-председател на Комитета за култура, а от 1979 г., бидейки председател на СБП и работен председател на форумите, превръща писателските срещи в световни конгреси. В периода на тези международни срещи започва безпрецедентна реклама на българската литература в чужбина, като на годишна база се превеждат на чужди езици повече от 220 книги на български писатели.

В края на септември 1980 г. се провежда Третата международна писателска среща с почетен председател Мигел Отеро Силва (Венецуела). По този повод се изгражда монумент-камбана, която е дело на скулптора Михаил Бенчев с участието на архитект Владимир Роменски. Върху метална основа се преплитат метални тръби, които оформят паралелите и меридианите на Земното кълбо. В средата на импровизираното кълбо виси камбана. В горната част е гравирано мотото на писателските срещи “Мирът - надежда на планетата”. На тялото на камбаната са гравирани подписите на участвалите във форума писатели. Идеята на паметника въплътява символа, че писателите са съвестта на света и че техният глас е като камбанен звън. В долната част на камбаната пише: “На творците на бъдещето от участниците в Третата международна среща на писателите 29-30.IX.1980 г., София”. Творческата среща завършва с послание от 139 писатели от 5 континента.