Капан за парламента с бомбастични обещания

Вдигане на пенсиите не е договорено при преговорите за кабинет

Служебният министър на финансите лансира идея за пускане на нов дълг до 12 млрд. лв.

5% повече за администрацията

Служебният министър на финансите Валери Белчев поставя капан пред новия парламент и евентуален следващ кабинет с бомбастични обещания, за изпълнението на които реално няма да носи никаква отговорност.

Около това мнение се обединиха финансисти и икономисти, до които “Труд” се допита. Без все още да е ясна структурата на евентуален нов кабинет, т. е. какви министерства и агенции ще има, без да са представени прогнози за приходите в държавния бюджет, Валери Белчев представи предложения за увеличени социални плащания и пенсии, които са по-щедри от рамковите споразумения за политиките на следващия кабинет, които бяха договорени по време на дискусиите през миналата седмица между представители на ПП, БСП, ИТН и ДБ.

В подготвяния от Валери Белчев бюджет за 2022 г. е предвидено увеличение на заплатите в администрацията с 5%, при положение, че през последните години винаги имаше ръст с 10%.

Същевременно назначеният от президента Румен Радев за служебен министър на финансите заяви, че в подготвяния от него проектобюджет е предвидено да бъде сложен таван на новия дълг, който може да бъде пуснат, в размер на 12 млрд. лв. За сравнение, таванът на новия държавен дълг за настоящата година е 4,5 млрд. лв.

Икономистът Румен Гълъбинов, пред “Труд”: Това е хвърлена ръкавица към новия парламент

Огласените досега числа от служебния министър на финансите за минимална пенсия, за минимална заплата и за увеличени социални плащания през 2022 г. са едно наддаване, или хвърляне на ръкавицата от страна на служебното правителство към новото Народно събрание и към следващото правителство, което и да е то, за по-голяма социална щедрост.

Нещата, когато се предлагат, е добре да са аргументирани, да видим дали има съответните източници за финансиране. Защото желанието да се даде трябва да е подплатено с възможността отнякъде да се вземе, за да може държавата да преразпредели и да даде. 

А откъде да се вземе е въпрос с повишена трудност, защото имаше декларирано намерение данъците да не се увеличават, даже напротив - има съвпадение на някои виждания, които се очертаха от новите потенциални коалиционни партньори, че данъците трябва да се намаляват. Например ДДС да се намалява за храни и лекарства, да се въведе в подоходния данък необлагаем минимум. 

При това положение трябва да се разчита на много по-голяма възстановяемост на икономиката, много по-ускорен ръст на БВП, откъдето да дойде по-голямата данъчна събираемост. Но ние имаме, по последни данни на Евростат, най-нисък ръст на БВП в ЕС от 0,4%. Това е възстановяване, но много малко, близко до статистическата грешка. Ние се възстановяваме най-слабо от целия ЕС. А в същото време имаме висока инфлация от 6%. При изпреварваща инфлация и нисък ръст на БВП има риск да влезем в стагфлация, което не е добре с оглед на това, че бихме могли да изпитаме някои трудности, свързани с увеличаване на безработицата и ограничаване на бизнес активността. А бюджетните приходи зависят от това.

Тоест да разчитаме, че следващата година пак ще има високи темпове на събираемост на бюджетни приходи, както беше през тази година, е смела прогноза.

Тогава остава възможността да се финансират увеличените социални разходи със заеми, както и сега в рамките на по-малко от два месеца се изтеглиха заеми от вътрешния пазар общо за над 2,5 млрд. лв. 

Вероятно следващата година ще се продължи с тази практика, както вероятно ще се пусне и външна емисия еврооблигаци, защото към края на март има падежи, на които трябва да се плаща по предишни външни заеми. 

Така уравнението става по-трудно за разрешаване. Затова мисля, че ще се състои съдържателна дискусия за това какво искаме и какво предлагаме да се даде допълнително и как може да се финансира, което е по-трудното.

Никола Филипов, финансист от “Съвет за икономически и публични политики”, пред “Труд”: Не е работа на служебния министър да предлага бюджет

Не е нормално служебният министър на финансите да представя бюджет за 2022 г. Това си е изцяло прерогатив на политическата класа, на хората, които са избрани да бъдат в парламента и да гледат политики. Служебният кабинет не е избиран от никой и той може да предлага каквото си иска.

Въпросът е, че срещу тези предложения трябва да бъде разписан начин на финансиране и ефектът от тези политики. Не е работа на служебния министър да предлага подобни неща, особено в момента.

Говори се за 12 млрд. лв. нов дълг през 2022 г., което е абсурдно. Не е нормално да се иска тегленето на такъв дълг. Ние все още нямаме ясна разбивка за какво ще бъде този дълг. Само се коментира цифрата. Трябва да се качи на сайта на Министерството на финансите средносрочната бюджетна прогноза, да се опише структурата на държавния бюджет - за какво отиват парите, как ще се финансират разходите. Просто не се прави така, както се случва в момента.

От това, което прави в момента министърът на финансите няма никакви последствия. Със сигурност този бюджет ще бъде изцяло променен. Всичко за разходните и приходни пера ще бъде решено в следващия парламент. Никой в момента не разбира защо му е на служебния министър на финансите да предлага такива неща.