Да се забранят тютюневите изделия и на открито, искат лекари
„Всеки ден в България от сърдечно-съдови заболявания умират по 166 души. Ако една жена в началото на 50-те е с високо кръвно и не се лекува, след няколко години ще претърпи сърдечно-съдов инцидент. Ако хипертонията се открие навреме и се лекува, пациентката спре пушенето и намали солта и захарните напитки, инфарктът няма да бъде заплаха”, каза Боряна Перван, изпълнителен директор на Световната сърдечна федерация, на форум в София, на който бе представен проектът за Национален план за сърдечно-съдово здраве на Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ).
Основните стратегически цели на плана са намаляване на преждевременната смъртност от сърдечно-съдови заболявания у нас с 25% до 2032 г., извънболничен контрол на артериалната хипертония и метаболитен скрининг (LDL-C и глюкоза) веднъж годишно.
„Планът за сърдечно-съдово здраве е национална кауза, по която в ДКБ работим почти седем години. В България се справяме отлично с лечението, но при превенцията сме длъжници на съгражданите си. Инфарктите се лекуват успешно от интервенционалните кардиолози, но не намаляват. Те се задържат по 25 000 годишно, което говори за липса на превенция”, каза проф. Иван Груев, председател на ДКБ, и допълни: „България се намира в състояние на безпрецедентна демографска и здравна криза, заемайки водещо място по преждевременна смъртност от сърдечно-съдови заболявания в ЕС. Сегашният реактивен модел, фокусиран върху болнично лечение на остри и усложнени клинични състояния, е несъотвестващ на съвременните разбирания за здравеопазване и медицинска помощ, икономически неустойчив и социално деструктивен”.
Сърдечно-съдовата смъртност в България е най-високата в ЕС с над 60% от общия дял на смъртните случаи. От такива заболявания умират 847 на всеки 100 000 жени в България и 1285 на всеки 100 000 мъже по данни от 2022 г., посочи проф. Сесилия Линде, председател на Европейското кардиологично дружество.
Поне 75% от хората на възраст 25-64 г. и 90% от хората над 65 г. трябва да измерват кръвното си налягане веднъж годишно при медицински специалист, предвиждат целите на българския план, който предстои да бъде внесен в Министерството на здравеопазването. Поне 65% от хората на възраст 25-64 г. и 80% от тези над 65 години трябва да измерват холестерола и кръвната си захар ежегодно с последваща консултация. За да се изпълнят стратегическите цели, е необходимо противодействие на водещите рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания, които са:
• Артериална хипертония - най-масовият рисков фактор у нас, засягащ 30% от хората над 18 г. още към 2019 г. По данни на СЗО за българите между 30 и 79 г. разпространението ще надхвърли 45%, като контролът на стойностите е сред най-лошите.
• Захарен диабет - в тази категория попадат 10,8% от възрастното население у нас, което представлява драстичен ръст от 37% спрямо 2012 г. (при средно за ЕС 7,8%).
• Затлъстяване - 12% разпространение при възрастните, което е единственият български показател под средния за ЕС (15%), но с негативна перспектива, тъй като българските деца са на 5-о място в Европа по наднормено тегло и затлъстяване.
• Депресивни симптоми и психичен стрес - всеки четвърти българин над 45 г. (26%) съобщава за тежки депресивни симптоми, които директно катализират сърдечно-съдовия риск чрез повишени нива на кортизол и адреналин.
Поведенческите фактори също имат сериозна тежест сред причините за висока сърдечно-съдова заболеваемост и смъртност у нас. България е сред лидерите в ЕС по вредни навици - всеки трети българин (29%) пуши активно и всекидневно. Годишната консумация на алкохол възлиза на 11,1 литра чист спирт на човек, което е ръст от 6% спрямо предходното десетилетие. Нездравословното хранене е масово - над 60% от населението не консумират плодове и зеленчуци всекидневно, а приемът на готварска сол надхвърля 8 г. на ден (двойно над максимума на СЗО). Заседналият начин на живот обхваща 37% от българите, бележейки ръст от 29%. Проектът на ДКБ за първи път дефинира замърсяването на въздуха и климатичните промени като директни съдови заплахи.
Всеки ще може да изчислява лесно и да следи индивидуалния си сърдечно-съдов риск в приложението „Е-здраве” на Националната здравна информационна система чрез нова функционалност, която е одобрена от здравното министерство и предстои да стартира. Това ще улеснява и личните лекари, защото ще бъде ясно кои са пациентите с висок риск.
Първичната превенция предвижда насоченост към децата и младежите, въвеждане на системно здравно образование и промотиране на масовия ученически спорт, ограничаване на ултрапреработени храни, никотинови изделия и алкохол. Всички изделия за пушене трябва да се забранят не само на закрито, но и за открити площи, за реклама, както и да се повишат акцизите, отбеляза проф. Груев.
За първи път в стратегически докумет се разглежда кардиорехабилитацията като определяща дългосрочната преживяемост на пациентите със сърдечно-съдови заболявания. Докато в развитите страни от ЕС средно 23% от сърдечноболните преминават през организирани програми, в България този дял е 2% или е равен на нула, каза проф. Груев. Липсата на продължаваща помощ след активното лечение води до повторни хоспитализации и прогресираща инвалидизация, което прави необходимостта от въвеждането на кардиорехабилитация спешна цел у нас. Необходимо е пренасочване на обществените усилия и осигуряване на финансиране към предотвратяването на рисковите фактори, водещи до инвалидизация, апелират българските кардиолози.