На някои спортисти съдбата помага. Много големи успехи са постигнати и заради обстоятелствата, заради отсъствие на голям противник, заради изменчивото спортно щастие. Точно обратен е случаят с европейската титла на Кирил Милов в категория до 97 кг на класическия стил на европейското първенство по борба в Братислава, която сложи триумфален край на българското участие.
Защото по пътя към златото на 28-годишния дупничанин се наложи за премине през най-големия съперник в кариерата си – Артур Алексанян. Има такива спортисти, които са орисани кариерата им да премине в сянката на някой велик шампион. Какво ли им е било на останалите около Майкъл Фелпс в басейна... А новата българска гордост в класическата борба Семен Новиков трябваше да „избяга“ от Украйна най-вече за да излезе от сянката на вездесъщия Жан Беленюк, който доминираше категорията му дълги години.
Подобна сянка над всички хвърляше и Алексанян. Нетипично светлият арменец с подходящ прякор – Бялата мечка, е на върха от над десетилетие, за което свидетелстват и четирите му олимпийски медала (има от всички цветове), а също четирите световни и седем европейски титли. Последната му загуба на Стария континент бе през вече далечната 2017 г., но Милов го надви с 2:1 на полуфинала, за да вземе първата си победа в съперничеството между двамата. И не пропусна да се поклони на величието след схватката в знак на спортсменство – съперничеството им, колкото и да е яростно, започва и завършва в очертанията на тепиха. И затова тази титла със сигурност ще е по-сладка от първата през 2022 г., когато Алексанян не участва.
Българинът довърши работата си в Братислава с успех със 7:1 над Лукас Лазоянис (Германия) на финала, след като наложи превъзходство и поведе с 5:0, но впоследствие съперникът даде вид, че прави успешна атака и изравнява. Първоначално съдиите дадоха точките на германеца, но след обжалване на българския треньор Сослан Фарниев ситуацията мина на видеопреглед и стана ясно, че Лазоянис не успява да завърши движението, а Милов прави контраатака, което означаваше титла.
Втора за България от първенството след тази на Магомед Рамазанов в свободния стил, а също така донесе „златен“ завършек на участието на класиците, които преди това взеха две сребърни отличия – на Семен Новиков и Абу-Муслим Амаев, който малко преди финала на Милов отстъпи с 1:7 на азера Хасрат Джафаров битката за титлата при 67-килограмовите. И с общо пет медала (бронз на Биляна Дудова на 62 кг при жените) България зае трето място в класирането от континенталния шампионат.
При всички условности, че т. нар. „неутрални спортисти“ от Русия и Беларус, участващи извън класирането, спечелиха най-много отличия (11 златни и общо 24), а първият в подреждането Азербайджан е с 13 (4 от тях златни, колкото има и втория в класирането Украйна, но с общо 9 медала).
Титлата на Милов дойде и в момент на сериозно разделение в българската борба след Общото събрание на федерацията, избрало за председател Станка Златева. Сред основните моменти в програмата й бе акцентът върху родените в България борци, а Милов определено е най-успешният от тях в последните години при мъжете. Но дупничанинът не остави съмнение кой му е помогнал по пътя към успеха.
„Искам да благодаря на фамилия Ганчеви, че през цялото време са подкрепа за мен, както и на треньорския щаб – Сослан Фарниев, Казбек Фарниев и Илия Годиев, защото без тях нямаше да имам възможността да победя най-големия ми противник. Много добре подготвени бяхме целият отбор“, обяви шампионът след триумфа.
А след последната схватка Фарниев последва примера на националните треньори в свободния стил и жените Валентин Ангелов и Мирослав Гочев и обяви, че напуска поста. Дано това да не навреди на подготовката на Милов, който признава, че вече мечтае и за световна титла, тъй като има два сребърни медала от шампионати на планетата. А вече е ясно, че той не се отказва в подножието на върха, колкото и високо да изглежда препятствието...
Подобно на Магомед Рамазанов, Кирил Милов също трябваше да превъзмогне травма на тепиха, за да спечели схватката си за европейската титла. А преди първенството призна, че контузиите са станали ежедневие и дисциплината и волята го карат да продължава напред.
„При движението му в партер ребрата ми се качиха едно върху друго и в този момент усетих силна болка – разказа шампионът след срещата. - Тръгнах да ставам и успях да го контрирам, но в този момент съдията даде точките за него. Хвърлихме протест и съдията видя на бавен кадър, че точките са за мен. Срещата продължи в моя полза. Болката е моментна, титлата е вечна.“
Болката не е чужда за дупничанина. Травма го вади от олимпийската квалификация миналата година, последваха две операции, а междувременно свободнякът Георги Иванов получи квота за игрите в Париж, но тежката категория на класическия стил. А на игрите не се уплаши да премери сили с исполините до 130 кг и бе равностоен на именития Ясмани Акоста, който впоследствие стигна финала с легендарния Михаин Лопес.
Казах му, че ще стане световен шампион
Уникален борец и много интелигентно момче. Беше в първи клас, когато влезе в залата за тренировки. Още когато го видях, му казах: „Ти ще станеш световен шампион“. Имаше добра стойка, беше добре развит. Пуснах го на загрявка да тича заедно с другите момчета, направи ми впечатление, че ги изпревари без някаква предварителна физическа подготовка. Показах му няколко хватки и го пуснах да се бори с негови връстници. Той тогава тежеше 35 кг. Започна да ги тръшка на тепиха един по един. Реших да го изправя с по-тежки състезатели. Не се даде на момче с тегло 60 кг, със заден мост го тушира.
Виктор Бонев, първи треньор
Помагал ми е по лагери
Нямам претенции да участвам на олимпиадата. Той е по-добрият вариант за България. С Кирчо сме си приятели. Помагал ми е по лагери, показвал ми е хватки в партера, там ми е слабото място. Благодари ми за квотата. Заявих, че щом ще е той, няма проблем. Кирил е много качествен състезател. Един от най-добрите в последните години.
Георги Иванов, национал в кат. до 125 кг св. стил, преди олимпийските игри в Париж
Доказателство, че школата носи успехи
Златните медали на Магомед Рамазанов и Кирил Милов, сребърните на Семен Новиков и Абу-Муслим Амаев и бронзът на Биляна Дудова са доказателство, че в най-успешния български спорт прочутата родна школа продължава да е продуктивна и да носи успехи. Впечатляващо е, че страната ни завърши на трето място в подреждането по нации. Поредните авторитетни класирания са много мощен стимул за хиляди български деца и бъдещи спортни звезди, които виждат в нашите шампиони и призьори своите идоли и примери за подражание.
Стефка Костадинова, председател на БОК