Боно - Дъблински дух

Пол Дейвид Хюсън, известен по цялата планета като Боно, е донът на рок ритмите от Дъблин и лицето на скандално успешната банда U2. На 10 май ирландецът става на 65 години и ще празнува подобаващо – неговият домументален филм '„Bono: Stories of Surrender“ e готов и ще бъде показан на фестивала в Кан, който започва след броени дни. Извън музиката и биографичните премиери, Боно продължава да бъде символ и на криворазбраната агитация за климатични крайности плюс останалатие шантави мантри на прогресивната доктрина. 

Новият филм е вдъхновен от мемоарната книга на Боно „Surrender: 40 Songs, One Story“, в която Боно най-накрая признава ползите от пазарните отношения и изразява съмнение в цялото това изливане на пари в бедни страни, на което бе посветил живота си. В мащабно интервю за New York Times дребничкият дъблинчанин каза, че след 40 години активизъм стига до извода, че проблемът с немотията няма да се реши с просто преразпределяне на ресурси от богати към бедни, а трябва да се стимулира предприемачество и капитализъм.

В книгата си певецът, капиталист и социален активист преосмисля живота си и припомня пиянски истории с Франк Синатра. Що се отнася до бандата му, четиридесет години след дебюта си, U2 продължават да разширяват границите на своята музика. Но публиката помни основно хитовете им “With Or Without You”, “One”, " Beautiful Day”, “Sunday Bloody Sunday” и “Invisible”.

Но от доста време Боно привлича повече внимание с изказвания и изцепки, отколкото с “труд творчество”. Преди време той заслужи вълни от присмех, след като съвсем сериозно предложи, че е добра идея известни западни комици да помогнат в борбата срещу ислямските екстремисти. Тогава пред представители на американския Сенат във Вашингтон Боно промълви: „Не се смейте. Мисля, че комедията трябва да бъде използвана. Насилието е техният език, езикът на екстремистите и ние също го владеем, но колко е ефективно насилието. Ако се присмееш на тези хора, така им взимаш от силата. Предлагам Сенатът да изпрати Ейми Шумър, Крис Роак и Саша Барън Коен при терористите”. На няколко пъти Боно прекъсна леко обърканите смехове в публиката, за да подчертае, че говори съвсем сериозно.

Коментарите на свръхпопулярния изпълнител и активист вдъхновиха изобилие от забавни реакции и сатирични намигвания, които адресираха очевидната бездна между реалността и модела на свят, който Боно и други знаменитости са си изградили в своята крайно комфортна западна среда.

Дъблинският музикален и политически активен поп рок леприкон Боно обича да се къпе в светлината на прожектора. Музикален повод за това беше и последният засега студиен албум на бандата му U2 „Songs Of Surrender”. Тричасовата колекция е продуцирана от китариста The Edge и обединява преработки на 40 от “златните” хитове на ирландските музиканти.

В последните няколко години Боно очаквано възхвалява Зеленски и дори направи концерт в метрото в Киев.

U2 несъмнено е страшно успешна банда, която обаче има своите критици в света на музиката, а извънсценичните активности на Боно образно казано наливат ирландско уиски в огъня на дебатите за тяхната автентична стойност. Според някои критици Боно използва ранния успех на бандата, за да захрани собствения си нарцистичен профил и да се пласира в пространството като загрижен за нуждаещите се хуманист. Скептици виждат прекалено голямо количество поза и неискреност в грандиозната благотворителна суета, демонстрирана от хора като Боно.

Машина за милиони

Бандата U2, чието лице е Боно, продължава да бъде машина за милиони. Техният вече митичен за поп културата глобален тур от 2009 до 2011-а стана едно най-посещаваните и печеливши концертни турнета в историята. Те са продали повече от 180 милиона записа и имат над 20 награди “„рами” - повече от всяка друга банда. Независимо дали харесвате музиката им, техният нюх за успех е безспорен. U2 остават и една от големите активни банди, които никога не са имали концерт в България. 

Досаден, шумен и кух

Боно е един от най-досадните, шумни и кухи рок звезди на планетата, а там конкуренцията е огромна. Той е такъв позьор с всичките благотворителни акции, съвети към политици и правителства, желание да се покаже като добър ангел хранител, като пример за подражание и ролеви модел. В един момент цялата тази претенция започва да дразни зверски. Боно е един от онези безопасни софт-рок позьори без фамилия или второ име, с които се гавреше Джордж Карлин. 

Джим Гоуд, писател

Дребен на ръст, но всъщност е великан

Този толкова дребничък ирландец всъщност е един гигант. Великан на филантропията и безкористната благотворителност. Социалните му и хуманитарни ангажименти към Африка го превръщат в един от най-полезните музикални звезди. Боно върши повече работа от много самодоволни политици. Той заслужава уважение и признание за своите дела. Отделно U2 правят грандиозни лайф изпълнения.

Пол Маккартни, музикант

Иска да изкорени бедността по света

Той е всеотдаен активист срещу бедността и прави всичко възможно за намаляване броя на гладуващите деца по света. Всички ние, които благодарение на късмета и своята работа сме достигнали до едно определено комфортно ниво, може да почерпим вдъхновение от примера на Боно и да даваме повече за нуждаещите се. Той е един от най-енергичните хора, които познавам. 

Марая Кери, певица