Труд
Автор:
Стефан Кючуков
В строителството са заети 7 на сто от работещите хора в страната
Един от ключовите двигатели на икономиката
Между 30 евро и 50 евро на км. метър от цената на жилищата ново строителство са за инвестиция в тротоар, улица, зелени площи, осветление, канализация, трафопост, каза Димитър Савов от Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП). За строителството на нова къща 100 евро на кв. метър е инвестицията в инфраструктура, допълни той.
Благодарение на строителството цели нови квартали се превръщат в добро място за живеене. Повечето малки улици в столицата изграждат строителни предприемачи с вдигането на нови жилищни или офис сгради. Често няколко строителни предприемача разпределят разходите за изграждане на инфраструктура в определен район, където строят.
“По изчисления на НАСП строителните предприемачи в София са инвестирали 115 млн. лв. в инфраструктура. Това представлява разход от 30 евро до 50 евро на квадрат върху разгънатата застроена площ на жилищните сгради. При бутиковите сгради и къщите достига до 100 евро в себестойността на квадратния метър. На практика купувачите плащат за изграждането на улиците и довеждащата инфраструктура”, каза Димитър Савов. Това са разходи, които са включени в цената на новите жилища, която плащат клиентите. Купувачите на жилища искат средата около сградата да бъде добра и са готови да платят за това. След завършване на строителството на нова сградата изградената инфраструктура се подарява на общината. В София при строителството на сграда с необходима мощност на електроенергията под 400 киловата изграждането на трафопост е за сметка на електроразпределителното дружество. Но ако мощността е над 400 киловата изграждането на трафопост е за сметка на инвеститора, а след завършване на сградата той го прехвърля на електроразпределителното дружество.
Благодарение на строителството състоянието на района, в който изграждат нови сгради, става по-добър, отколкото преди началото на строителството. Променя се облакът на целия квартал и се подобрява качеството на живот. “Новите жилища са отговор на реалната житейска необходимост на хората да подобрят качеството си на живот”, заяви Димитър Савов.
“Строителството е един от ключовите двигатели на икономиката, защото свързва инвестициите, банковия сектор,
материалното производство и градската среда”, заяви Георги Шопов, председател на НАСП. Строителството осигурява 4,2% от брутния вътрешен продукт на страната, допълни той. Брутният вътрешен продукт на страната позволява да има образование, медицинска помощ, пенсии и развитие на обществото, каза още Георги Шопов. “Нашата дейност е свързана със стабилността на икономиката и със стандарта на живот и удобствата на гражданите”, допълни той.
“Зад планирането и реализирането на всеки един проект стоят верига от бизнеси и хора, които имат пряко участие в процеса. Когато има голяма строителна активност в някой район, това не са само сгради, а нови работни места, инфраструктура, нови услуги, развитие на градската среда. Това дава импулс за производства на строителни материали, транспорт и логистика, проектиране и инженеринг, финансови услуги, търговия, мебелна индустрия и други сектори. Докато има активно и силно строителство, страната ще се радва на по-силна икономика”, каза Георги Шопов.
Данните на НАСП показват, че за една година в страната са изградени близо 2 млн. кв. метра нови жилища - мащаб, който показва устойчиво търсене на нови, съвременни домове и реална нужда от модерно жилищно строителство в големите градове и развиващите се райони.
Браншът плати 7,5 млрд. лв. за данъци за година
Дава работа на 156 хил. човека
Строителството дава възможност на хора с по-нисък образователен ценз да работят, което осигурява стабилност за немалко домакинства.
“Голямото търсене на имоти е следствие на ръста на доходите. Хората търсят жилища, защото искат да живеят по-добре. Младите предпочитат по-качествени жилища и затова търсят предимно ново строителство”, каза Асен Чавдаров от НАСП. Горд съм с това, което се случва в българската икономика, допълни той. Пазарът на имоти в България е много по-достъпен за купувачите, спрямо ситуацията в страните от Западна Европа, заяви Асен Чавдаров.
За една година строителните предприемачи са внесли данъци в размер на 7,5 млрд. лв., заяви още Асен Чавдаров. Тук влизат всички платени данъци - ДДС, данък върху печалбата, данък върху доходите, местни данъци. Близо 90% от местните данъци на общините идват от недвижимите имоти. В публичния дебат за строителството често се виждат само крановете и строителните площадки, но рядко се отчита приносът към публичните финанси, допълни той.
Други 2,3 млрд. лв. са изплатени в рамките на година за заплати, а 1 млрд лв. са платените осигурителни вноски, което показва ролята на отрасъла като основен стълб на фискалната стабилност. Строителите са сред ключовите източници на приходи за държавата, а не бенефициент на публични средства, каза Асен Чавдаров.
Освен основен данъкоплатец, секторът е и ключов за икономиката на страната работодател. 156 хил. човека работят в строителството, което представлява 7% от работната сила в страната, каза Емилия Цоконова от НАСП. Заплатите в сектора за един час работа са нараснали със 17,8% за година, при 12% увеличение на средна брутна заплата за страната.
“Строителството формира сериозен обем от изплатените заплати в икономиката и е един от големите работодатели в страната. Данните показват 5,1% увеличение на заетостта. Безработицата в строителния сектор е спаднала с 34,3% през първата половина на 2025 г. в сравнение със същия период през 2024 г.”, отбеляза Емилия Цоконова. “Секторът има социален ефект по отношение на някои социални групи. Той дава възможност на хора с по-нисък образователен ценз да работят, което осигурява стабилност за немалко домакинства”, допълни тя. В строителните компании има квалифицирани инженери, но взимат и хора без образование, в които инвестират като ги обучават. Строителството създава и възможности за работа на хора, живеещи в по-малки населени места в близост до основните икономически центрове на страната.
В Морската градина на Варна дават 4500 евро за кв. метър
Цените на апартаментите са в много широки граници.
Средните цени на апартаментите в центъра на София са около 3800 евро за кв. метър, показват данни на компания за недвижими имоти. В центъра на столицата няма много възможности за строителство на нови жилищни сгради. Същевременно търсенето на жилища в централните райони е много голямо, което води до покачване на цените. В столичния квартал “Изгрев” средните цени на двустайните жилища са 3700 евро на квадрат, а в “Изток” средните цени доближават 4000 евро за кв. метър. Това са едни от най-желаните от купувачите райони.
В някои части на София може да бъдат намерени и по-бюджетни апартаменти. Например в някои от частите на “Люлин” средните цени на апартаментите са около 1800 евро на кв. метър. Това е близо два пъти по-малко от цените в най-желаните квартали. Така и хора с по-малък бюджет за покупка на имот могат да имат собствен апартамент.
В центъра на Варна средната цена на апартаментите е около 2500 евро за квадрат. Но в района на Морската градина цените са много по-високи и средно искат близо 4500 евро за км. метър. В квартал “Генералите” средната цена на жилищата на пазара е около 3300 евро на квадрат. Но има и райони на Варна със значително по-ниски цени. Например във “Възраждане” средните цени са около 1500-1700 евро за квадрат.
В Бургас цените на имотите са доста по-ниски, отколкото във Варна. В квартал “Меден рудник” средните цени на апартаментите са около 1100 евро на квадрат, а в центъра на града са малко над 2000 евро на квадрат. Подобни са цените на жилищата и в Пловдив. В район “Беломорски” средните цени са около 1100-11200 евро за квадрат. Но в квартал “Каменица 1” средната цена на апартаментите е над 2100 евро за квадрат.
Банките ще разполагат допълнително с 13-14 млрд. лв.
Дават разрешителни за повече сгради
Лихвите по ипотечните заеми ще останат ниски и след влизането ни в еврозоната.
След влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 г. лихвите по ипотечните кредити ще останат изключително ниски, казват брокери на имоти. С влизането ни в еврозоната задължителните минимални резерви на банките ще бъдат намалени от 12% на 1%, което ще освободи 13-14 млрд. лв. ликвидност, пише в анализ на консултантска компания на пазара на имоти. Това е ресурс, който ще засили конкуренцията между банките, което ще държи лихвите по ипотеките ниски.
България и досега е сред страните с най-ниски лихви по ипотечни кредити в ЕС със средна лихва в диапазона 2,5-3%, при средно над 3-3,5% в еврозоната, което се дължи на високата ликвидност на банките в България. Тези нива на лихвите вероятно ще се запазят и след 1 януари. Към момента в страната ни почти всички ипотечни кредити са с плаваща лихва, но след 1 януари 2026 г. анализаторите очакват банките да предлагат по-активно кредити с фиксирани лихви.
През третото тримесечие на 2025 г. местните администрации са издали разрешителни за строителството на над 13 500 нови жилища, което е един от най-високите резултати от 2007 г. насам. Докато броят на разрешителните за нови жилищни сгради расте с 8,5%, броят на жилищата в тях се увеличава с внушителните 46,9%, което показва, че проектите стават по-мащабни, пише в анализа на консултантската компания.
