Мадс Микелсен - Викинг с класа

Българската публика има особен повод да погледне към северните ширини: Мадс Микелсен - най-магнетичният, най-харизматичният и най-непредвидимият актьор на скандинавското кино, навърши 60 години. И докато световната преса го величае като “човека с ледени очи”, у нас празникът придобива още по-специален оттенък, защото в рамките на Киномания предстои да бъде показан и най-новият му филм “Последният викинг” - едно заглавие, което вече предизвиква шум от Дания до Венеция.

“Последният викинг”, който може да гледаме премиерно днес и в четвъртък е черна комедия, а точно там Мадс Микелсен блести с неизмерима сила. Той влиза в ролята на Манфред - мъж, чието съзнание се пропуква на най-неочаквани места. Брат му Анкер излиза от затвора след 15 години за обир и настоява Манфред да му разкрие къде е заровил плячката. Само че Манфред вече не е сам. Дълбоко в ума му живее втора личност, която държи да бъде наричана “Джон”. Да, точно така - “Джон Ленън”. Оттук започва история, която едновременно предизвиква смях и тъга, изненади и нелепости, а Микелсен прави от този раздвоен, чудат човек един от най-оригиналните персонажи в кариерата си. Той го играе като раним мечтател, като човек, загубен между два свята - единия реален, другия измислен, но понякога по-истински. Неслучайно критиците в Европа нарекоха ролята му “диамантът в короната на датското кино за 2025”.

И точно когато българският зрител се готви да гледа “Последният викинг”, София се превръща в сцена на Киномания - най-обичания от местната публика фестивал. Тази година той протича под мотото “Нежността е новият пънк” и между 13 и 30 ноември предлага 55 филма от всички краища на света. В програмата вече изпъкна откриващият “Made in EU” на Стефан Командарев, а зрителите се редят на премиери, фестивални хитове, европейски драматични заглавия и ярки авторски филми. Именно в тази пъстра и вдъхновена кинесреда пристига и Микелсеновият “Последният викинг”, сякаш за да докаже, че най-смелите и абсурдно смешни истории често се раждат на север.

Но юбилеят на Мадс Микелсен е много повече от кръгла годишнина. Той е повод да си припомним как едно момче от копенхагенския квартал Ньоребро стигна до Холивуд и обратно, без нито за миг да изгуби себе си. Роден в семейство на шофьор и медицинска сестра, в ранните си години Мадс мечтае не за актьорска слава, а за спортни постижения. Тренира гимнастика, а по-късно - танци. Години наред танцува професионално, преди една вътрешна сила да го завърти към театралното училище в Орхус. Това решение променя съдбата му. От онзи момент нататък светът ще бъде негова сцена.

Началото му е скромно, но ярко: датските култови филми “Pusher”, “Зелените месари”, “Адамовите ябълки”. След това - драмата “След сватбата”. Но именно ролята му на Льо Шифр в “Казино Роял” го превръща в международен феномен. Светът забелязва начина, по който може да бъде заплашителен с едно премигване, да бъде тих, а всъщност страшен, да каже много, без да изрича почти нищо. После идва “Ханибал” - сериалът, който го превръща в икона. Неговият Ханибал Лектър е изискан, опасен, интелектуален и смразяващ. Много фенове твърдят, че това е най-доброто телевизионно въплъщение на персонажа. След това Микелсен става част от големи франчайзи - “Доктор Стрейндж”, “Роуг Уан: История от Междузвездни войни”, “Фантастични животни”, “Индиана Джоунс и артефактът на съдбата”.

Но макар да е желан от Холивуд, той винаги се връща към европейските си корени. Не случайно през последните години блесна в “Другият кръг” и “Земята, обещана” - историческа драма, в която Микелсен създава епичен, суров и дълбоко човешки образ на човек, който се опитва да покори пустинните земи на Ютландия.

Сред най-новите му проекти, освен “Последният викинг”, е и мрачният хорър-трилър “Dust Bunny”, в който играе наемен убиец, неочаквано замесен в детски страхове, които се оказват много по-реални, отколкото е предполагал. Това е още една роля, с която доказва, че няма жанр, който да не може да превърне в лична територия.

На 60 години Мадс Микелсен е по-интересен, по-силен и по-свободен от всякога. Неговата кариера е доказателство, че талантът няма възраст, а харизмата му - че киното все още ражда личности, които могат да превърнат всяка роля в легенда.

Не напуска родната Дания

Извън киното Микелсен е земен, скромен и привързан към семейството си. Женен е за хореографката Хане Якобсен, с която имат две деца. Живее в Копенхаген и в интервюта често казва, че дома му е мястото, където се връща, за да остане нормален: “Всички ние сме много важни на снимачната площадка, но вкъщи съм просто Мадс. И това ми е напълно достатъчно.” Зад образа на “студения викинг” стои човек, който обича простите неща - велосипедът, кафето, семейството.

Успява да показва и важните теми

Моята философия е: направи го възможно най-добре, увери се, че режисьорът и актьорът гледат в една посока, а после се отпусни и се наслаждавай”. Точно това направихме с Мадс Микелсън в “Последния викинг”. Мадс доказва, че ако опаковаш гигантски теми в особен хумор, изведнъж можеш да говориш за смъртта, Бог и кризата на битието - и да бъде също смешно, и болезнено.

Режисьорът Андерс Томас Йенсен

Перфектен за ролята на злодей

Мадс Микелсън има едно неповторимо респектиращо и на пръв поглед студено излъчване, което го прави различен от всички останали. Не случайно публиката го обикна в ролята на злодея в “Доктор Стрейндж”. Гледаш го и просто му вярваш. А в реалния живот е много добър и позитивен човек, нищо общо със злия си образ.

Актрисата Тилда Суидън

Беше ме страх от него

Историята ми с Мадс е много забавна. Беше ме страх от него в началото. Снимахме филма за Бонд и той изглеждаше толкова заплашителен. Играе много силно, има ярка наситеност и напрежение в изпълненията му. Влюбен е в актьорската професия, общува лесно, особено с очите си. Няма нужда от много диалог при него, той умее да създава атмосфера. И в същото време е страшно забавен. Знам, че снима всички тези тежки драми, но истината е, че е толкова забавен, толкова много разбира хумора.

Актрисата Ева Грийн