Макс Баклаян, изпълнителен директор на „Тавекс“, пред „Труд news“: Златото ще достигне 6000 долара за тройунция до края на десетилетието

Добре е да заделяме поне 1/3 от дохода си за спестяване и инвестиране

Българите инвестират основно в имоти или държат парите си в банка. Но не всеки има финансова възможност да купи апартамент, а лихвите в банките са твърде ниски. С въпроси каква част от доходите си хората спестяват, има ли разлика в нагласите за спестяване между мъжете и жените, какви са очакванията за поскъпване на златото и как може да бъдат разпознати фалшивите банкноти се обърнахме към изпълнителния директор на „Тавекс“ Макс Баклаян.

- Г-н Баклаян, неотдавна представихте проучване как спестяват българите. Какво показа то, каква част от българите спестяват и каква част от доходите си най-често спестяват?

- Спестяващите българи през 2025 г. са близо 1,4 млн. души или можем да кажем, че близо 25% са успели да отделят от своите доходи за отложено потребление или дългосрочна инвестиция. Тъй като това е втора година на проучването, знаем, че това са с близо 170 хил. души повече спрямо 2024 г. Бих казал, че това е сериозно увеличение за такъв кратък период от време. От тях 41% спестяват до 10% от доходите си, 34% между 10 и 20 на сто и само 2% спестяват над 40%, което разбира се е изключително висока норма на спестяване. Обикновено, за да сте в тази последна група, трябва да имате относително висок доход и в същото време много консервативен подход към разходите. Ориентировъчно, според мен е добре да се опитваме да заделяме поне 1/3 от дохода си за спестяване и инвестиране.

- Има ли разлика между мъжете и жените по отношение на спестяванията?

- В демографската разбивка на проучването се вижда, че нежният пол има лек превес в спестяването, но без разликата да е твърде голяма. По-важно значение при демографските характеристики на спестяващите играе образованието - наблюдаваме значително повече спестяващи при хората с висше образование, отколкото при тези с основно, когато ги сравняваме с разпределението по образователна степен за цялото население. Т. е. при спестяващите има много повече висшисти, отколкото в страната като цяло. Също забелязваме и възрастова зависимост - при по-възрастните се наблюдава засилен интерес към спестяването спрямо по-младите. Очертава се една особено силна група спестяващи в българското общество - това са жените над 60-годишна възраст. При тях имаме комбинация от висока култура на отговорност с по-малки разходи в домакинството (вече няма грижа за деца) и висока мотивация, идваща по линията „бели пари за черни дни“. Всъщност от изследването знаем, че първата причина за спестяване у нас остава нуждата от финансова сигурност и подготовка за неочаквани проблеми.

- Размерът на доходите от съществено значение ли е по отношение на спестяванията?

- Размерът на доходите има значение, защото много хора пристъпват към спестяване, когато са покрили определени свои базови нужди като потребители. Излишъкът след тази точка може да се насочи към още потребление или към спестяване. За съжаление, при много хора с ръста на доходите се появяват все по-големи потребителски нужди - по-скъпа кола, по-далечни почивки, по-маркови дрехи - и понякога изобщо не се стига до спестяване. Затова аз говоря за психологията на спестяването и инвестирането, която изисква мислене и подход за това къде и как харчим, и е приложима към хора с много различни доходи. Самите данни от проучването ни подсказват, че в България тази точка на покриване на разходите е около 3000 лв. месечно. Като се забелязва, че хората с доходи над тази сума показват засилена тенденция към спестяване.

- С каква цел най-често спестяват хората?

- Данните показват, че можем да разделим целите на спестяващите в България на три големи тематични групи. На първо място това е за сигурност - тази група включва спестяващите за спешни случаи (64%), събиращите „бели пари за черни дни“, които са 49%, и тези отделящи средства за здравеопазване (39%). Делът на тази първа група е най-нисък сред младите и се увеличава с покачването на възрастта, достигайки 8 от 10 души при хората над 60 г. На второ място като цел за спестяване е буквалното отложено потребление - т. е. събиране на пари, за да се купи нещо. За почивки и екскурзии спестяват 45%, за ремонт на дома - 32%, за закупуване на техника и семейни тържества по 22%. Третата най-малка група спестяващи са заделящите средства за дългосрочно инвестиране, те са приблизително един на всеки десет души - към тях можем да причислим и събиращите за образование (10%), за пенсиониране (8%) и за покупка на имот (12%). Ние с колегите ми работим да стимулираме изобщо спестяването у нас, но особено ни вълнува да се увеличи тази последна група на спестяващите с дългосрочна перспектива. Колкото повече са тези българи, толкова на по-здрава основа са стъпили и те самите, но и цялото общество.

- В какво най-често спестяват българите? Увеличават ли се спестяванията в злато, акции и облигации?

- Българите продължават да са много консервативни при избора на активи и инструменти за спестяване. Водещи са банковите продукти, които се увеличават през 2025 г., както и недвижимите имоти, които показахме в друго изследване, че представляват 70% от богатството на българите. Имаме спад при инвестициите в земя с 3 процентни пункта и задържане на нивото при акциите и облигациите - и в двете инвестират около 2% от българите. Вероятно заради бума на златото и високата инфлация виждаме голям скок в броя на купувалите инвестиционно злато с около 1/3 повече спрямо миналата година, това са близо 140 хил. души като обща бройка.

- С колко е поскъпнало златото за последните пет години?

- Ръстът на златото за последните пет години е над 100% - по това време през 2020 г. цената за тройунция от жълтия метал беше около 1900 долара, докато днес, въпреки че преминахме през една здравословна корекция за последния месец, цената е близо 4100 долара. Само от началото на тази година, ръстът на котировката в долари е 56%, като за миналата беше около 25%. Намираме се в истински бичи пазар на златото, който може да се сравни с най-големия такъв за последните десетилетия, този през 70-те години, когато стойността на долара е откачена от златото и цената му излита в небесата. Такива големи ръстове показват исторически по мащаба си размествания във функционирането на паричната система. На практика виждаме едно завръщане към истинските пари, каквото е златото от 5000 години насам, и изоставяне на пост-Бретънуудската система, функционирала през живота на повечето от нас.

- Какви са прогнозите ви за цената на златото през следващата година? Сега добър момент ли е за инвестиция в злато?

- Средносрочната ми прогноза за цената на златото e то да достигне 6000 долара за тройунция до края на десетилетието. Днес, когато записваме това интервю, цената се движи малко над 4000 долара - по тази логика със сигурност в момента има смисъл да се инвестира в злато. Виждаме глобални процеси на обезценка на валутите, предизвикана от централните банки инфлация, разгаряне на военни конфликти. Традиционно златото е защита за нашите спестявания от всички такива събития. Разбира се, както наблюдаваме в последни няколко седмици, златото може да минава и през корекции - бяхме се доближили до цена от 4400 долара в средата на октомври, но оттогава виждаме спад. Затова и аз препоръчвам да не се купува злато с цел краткосрочна спекулация и бърза печалба.

- Когато златото поевтинява каква е по-добрата стратегия - да се купува или да се продава?

- Генерално продажбата на който и да е актив при поевтиняване трябва да се прави, когато имаме очакване за мечи пазар (за пазар с падащи цени). Ако става въпрос за временна корекция на актив, който вярваме, че ще расте в непосредствено бъдеще, то тогава това е добра възможност да се „купува дъното“ или да се възползва един инвеститор от отстъпка в цената и да увеличи своята позиция. Разбира се, това са схематични примери и не могат да се прилагат универсално във всяка ситуация - зависи от редица променливи, които могат да повлияят на мнението на един трейдър или инвеститор. Тъй като аз познавам добре пазара на злато, мога да кажа, че една работеща стратегия, особено в последните години, е да се купи златото и да не се продава за един период от около 5 години. По тази начин се избягват временните промени нагоре и надолу в пазара и се доближаваме до средната възвращаемост на актива, която е повече от добра.

- Вашата фирма се занимава и с обмяна на валута. В практиката ви има ли случаи да хващате фалшиви банкноти с добро качество?

- Да, случва се. В практиката ни хващаме фалшиви банкноти с различно качество - от такива, които и човек без опит би разпознал веднага, до изключително добре направени имитации. Истината е, че колкото и качествен да изглежда един фалшификат, той си остава фалшификат - и едно обучено лице, което ежедневно работи с валута, няма как да го подмине. Хора, които рядко боравят с пари в брой, по-лесно могат да се заблудят. Затова нашият съвет е прост: когато обменят пари, хората трябва да го правят само при лицензирани и доверени партньори. Това е най-сигурният начин да се предпазят от неприятни изненади.

- Как хората най-лесно да различават фалшивите банкноти евро?

- Най-сигурният начин е чрез така наречения метод „пипни, погледни, наклони“. Пипнете банкнотата - оригиналната евро хартия има специфична текстура и лек релеф, който се усеща под пръстите. Погледнете срещу светлина - трябва ясно да се виждат водният знак, защитната нишка и регистърът на проглед, където при задържане на банкнотата срещу светлина се вижда как отпечатаните от двете страни в горния ъгъл на банкнотата цифри взаимно се допълват и образуват число, съответстващо на номиналната ù стойност. Наклонете банкнотата - при накланяне на банкнотата изображението на холограмата се променя. Тези елементи са изключително трудни за имитация. А при и най-малкото съмнение - винаги е по-добре банкнотата да бъде проверена при доверен партньор.

- Продължава ли огромният интерес на хората към обмяна на левове за евро в месеците преди влизането ни в еврозоната?

- Да, интересът продължава, макар и не със същата сила, която наблюдавахме през юни. Хората остават активни и търсенето на евро е стабилно - просто пазарът вече се е поуспокоил след пиковите месеци. Много клиенти предпочитат да държат част от спестяванията си в евро като по-сигурен вариант, а други го правят от чисто практични причини, като например пътувания или покупки в евро. Сигурно е едно: интересът към еврото няма да изчезне, особено в периода преди самото въвеждане на валутата.

- При обмяна на големи суми изисквате ли декларация за произход на парите?

- Да, това е законово изискване. Декларация за произход на средствата се попълва, когато сумата е над 5000 евро (или 9700 лв.) при плащане в брой или с карта, над 15 000 евро (или 29 100 лв.) при плащане по банков път. Освен това, при всяко съмнение за изпиране на пари или финансиране на тероризъм, служителят има право да поиска такава декларация, независимо от сумата. При по-големи сделки може да се изискат и допълнителни документи, които да докажат произхода на средствата.

- Ако изключим еврото, какви валути най-често купуват българите?

- След еврото, най-търсени остават щатският долар и швейцарският франк, основно като форма на съхранение на средства. Макар в Tavex да не сме особено убедени в дългосрочната стабилност на тези валути по отношение на покупателната им способност, те продължават да се възприемат като „сигурно убежище“. Що се отнася до пътуванията - наблюдаваме много силен ръст в търсенето на азиатски валути. Все повече българи пътуват до Азия за почивка или бизнес и това ясно личи в касите ни. Най-търсени са тайландският бат, индонезийската рупия, виетнамският донг, японската йена и дирхамът на Обединените арабски емирства. Сезонно има интерес и към турски лири и други разпространени туристически валути, но безспорно Азия е новата голяма дестинация за българите.

Нашият гост
Макс Баклаян е финансов експерт с отлични познания в сферата на търговията с инвестиционно злато. Притежава задълбочени познания за световните пазари, тенденциите и цените на златото и стратегиите за управление на успешен бизнес. Неговата лична мисия е да повиши финансовото образование на хората и да им помогне да се предпазят от неспиращата инфлация, като запазят покупателната стойност на своите спестявания. През 2009 г. основава българското звено на естонската фирма Tavex, занимаваща се с търговия с инвестиционно злато и предлагане на други финансови продукти. Българското дружество, ръководено от Макс Баклаян, е най-успешното дъщерно дружество на фирмата-майка. През 2019 г. открива Румънския дъщерен клон на Tavex, а през 2021 г. открива и Сръбския дъщерен клон.