Китай започва строежа на най-големия язовир в света

Китайските власти започнаха изграждането на най-големия язовир в света на тибетска територия, проект, който предизвика опасения от Индия и Бангладеш, пише BBC. 

China begins building world's largest dam, fuelling fears in India https://t.co/07wbYFZZ5F

— BBC News (World) (@BBCWorld) July 21, 2025

Китайският премиер Ли Цян председателства церемония по случай началото на строителството на река Ярлунг Цангпо в събота, според местните медии.

China has started building the world's largest hydroelectric power station on the Yarlung-Tsangpo river, costing $167 billion.

The station's design capacity will be 60 million kilowatts, enough to power 54 million people.

It will have 3 times the capacity of the Three Gorges. pic.twitter.com/TEOY8DiPEH

— Dott. Orikron 🇵🇹 (@orikron) July 20, 2025

Реката тече през Тибетското плато. Проектът е обект на критики заради потенциалното си въздействие върху милиони индийци и бангладешци, живеещи надолу по течението на реката, както и върху околната среда и местните тибетци.

Пекин твърди, че схемата, струваща приблизително 1,2 трилиона юана (167 милиарда долара; 125 милиарда британски лири), ще даде приоритет на екологичната защита и ще стимулира местния просперитет.

Когато бъде завършен, проектът - известен още като водноелектрическата централа Мотуо - ще изпревари язовир „Трите клисури“ като най-големия в света и би могъл да генерира три пъти повече енергия.

Експерти и официални лица изразиха опасения, че новият язовир ще даде възможност на Китай да контролира или отклонява трансграничното течение на река Ярлунг Цангпо, която тече на юг към щатите Аруначал Прадеш и Асам в Индия, както и към Бангладеш, където се влива в реките Сианг, Брахмапутра и Джамуна.

Доклад от 2020 г., публикуван от Института Лоуи, австралийски мозъчен тръст, отбелязва, че „контролът върху тези реки [в Тибетското плато] на практика дава на Китай задушаващ хват върху индийската икономика“.

В интервю за информационна агенция PTI по-рано този месец, главният министър на Аруначал Прадеш, Пема Ханду, изрази загриженост, че реките Сианг и Брахмапутра могат да „пресъхнат значително“, след като язовирът бъде завършен.

Той добави, че язовирът „ще представлява екзистенциална заплаха за нашите племена и препитанието ни. Това е доста сериозно, защото Китай би могъл дори да го използва като вид „водна бомба“.

„Да предположим, че язовирът бъде построен и те внезапно пуснат вода, целият ни пояс Сианг ще бъде унищожен“, каза той. „По-специално, племето Ади и подобни групи... ще видят, че цялото им имущество, земя и особено човешки живот ще претърпят опустошителни последици.“

През януари говорител на индийското министерство на външните работи заяви, че са изразили загриженост пред Китай относно въздействието на мега-язовирите и са призовали Пекин да „гарантира, че интересите на държавите надолу по течението“ не са засегнати. Те също така са подчертали „необходимостта от прозрачност и консултации със държавите надолу по течението“.

Индия планира да построи водноелектрическа язовирна стена на река Сианг, която ще действа като буфер срещу внезапни изпускания на вода от язовира на Китай и ще предотвратява наводнения в техните райони.

Китайското външно министерство е отговаряло на Индия преди това, заявявайки през 2020 г., че Китай има „легитимно право“ да прегради реката с язовир и е обмислил въздействието върху нея надолу по течението.

Бангладеш също изрази загриженост пред Китай относно проекта, като през февруари властите изпратиха писмо до Пекин с искане за повече информация за язовира.

Китайските власти отдавна са проучвали хидроенергийния потенциал на местоположението на язовира в Тибетския автономен район.

Намира се в масивен каньон, за който се твърди, че е най-дълбокият и най-дълъг в света на сушата, по участък, където Ярлунг Цангпо - най-дългата река в Тибет - прави рязък завой около планината Намча Барва.

В процеса на този завой - който е наречен „Големият завой“ - реката се спуска със стотици метри височина.

По-ранни съобщения сочеха, че властите планират да пробият множество тунели с дължина 20 км през планината Намча Барва, чрез които да отклонят част от реката.

През уикенда, в репортаж на Синхуа за посещението на Ли Цян се казва, че инженери ще извършат „изправителни“ работи и ще „отклонят водата през тунели“, за да построят пет каскадни електроцентрали.

Синхуа съобщи също, че електричеството от водноелектрическия язовир ще бъде пренасяно предимно извън региона, за да бъде използвано другаде, като същевременно ще се съобразява с нуждите на Тибет.

Китай е насочил поглед към стръмните долини и могъщите реки в селските западни райони - където се намират тибетските територии - за изграждането на мега-язовири и водноелектрически централи, които могат да захранват източните метрополиси на страната, жадни за електричество. Президентът Си Дзинпин лично настоява за това в политика, наречена „ксидиандонгсон“ или „изпращане на западна електроенергия на изток“.

Китайското правителство и държавните медии представиха тези язовири като печелившо решение, което намалява замърсяването и генерира чиста енергия, като същевременно повдига интереса на тибетските жители в селските райони.

Но активистите казват, че язовирите са най-новият пример за експлоатацията на тибетците и тяхната земя от страна на Пекин - и че предишни протести са били потушени.

Миналата година китайското правителство арестува стотици тибетци, протестиращи срещу изграждането на друг водноелектрически язовир. Това завърши с арести и побоища, като някои хора бяха сериозно ранени, научи Би Би Си от източници и проверени кадри.

Съществуват и екологични опасения относно наводняването на тибетските долини, известни с биоразнообразието си, и евентуалните опасности от изграждането на язовири в регион, пълен със земетръсни разломни линии.