Китай не бърза да спасява Иран

Китай бързо осъди Израел след нападението му срещу Иран. Въпреки това президентът Си Дзинпин не показа никакви признаци, че бърза да предостави оръжия и друга подкрепа, която би помогнала на Техеран да се изправи пред най-критичното си военно изпитание от десетилетия.

Пекин многократно отправя предупреждения срещу ескалация, като отново призова в четвъртък САЩ и други държави да прегърнат диалога и да „предотвратят плъзгането на региона в бездната“. Китай все още не е предложил никаква материална подкрепа на Иран, освен да продължи нормалните си търговски отношения, подход, който предприе и с Русия, пише в свой анализ Bloomberg.

Пекин призова за деескалация и когато като Пакистан и Индия започнаха враждебни действия помежду си.

„Китай може да предостави на Иран икономическа помощ и вербална подкрепа, но реална военна намеса все още дори не е на дневен ред. Китай не иска да рискува да попадне във война между Иран и Израел, зад която стои администрацията на Тръмп“, казва пред изданието Уен-Ти Сун, външен изследовател в Глобалния център за Китай на Атлантическия съвет.

Нежеланието на Китай да се намесва в чуждестранни конфликти е характерно за политиката на Си Дзинпин.

„Този ​​подход на неангажиране позволи на Пекин да се диференцира от Вашингтон в Глобалния юг, където е изградил връзки предимно чрез предлагане на заеми и помощ за развитие, като същевременно се въздържа от призиви за политическа промяна“, отбелязва Bloomberg.

Изданието подчертава, че подходът на Пекин към Иран показва и отношението му към Русия.

Що се отнася до търговските връзки между страните, те са силно изкривени в полза на Пекин. Според Центъра за стратегически и международни изследвания, Китай представлява около една трета от търговията на Иран, докато Иран представлява по-малко от 1% от китайската. Въпреки че Пекин купува около 90% от износа на петрол на Иран, Ислямската република в крайна сметка е заменим енергиен партньор за азиатската страна.

„В малко вероятния случай, че целият ирански износ бъде загубен, той би могъл да бъде заменен от свободен капацитет от производителите от ОПЕК+“, добави Fitch Ratings.

Bloomberg отбеляза, че Иран, който се бори срещу превъзхождащата израелска авиация, най-вероятно ще се нуждае от съвременни системи за противовъздушна отбрана и изтребители, но е малко вероятно страната да ги получи от Китай.

„От 2005 г. насам Китай официално е спрял да продава основни оръжейни системи на Техеран, въпреки че по-рано тази година САЩ наложиха санкции на шест хонконгски и китайски компании за предполагаемо подпомагане на Иран в доставката на части за дронове“, припомня се в статията.

„Си е изразил готовност да помогне с посредничество, но какво може да направи той или Китай? Медиацията е сложна задача, която е трудно да се осъществи без сътрудничеството на други ключови играчи, особено на Съединените щати“, каза Джицюн Джу, професор по политически науки и международни отношения в университета Бъкнел.

В крайна сметка Пекин цени стабилността във външните си отношения и рядко подкрепя насилствена смяна на режими в чужбина, казва Нийл Томас, научен сътрудник по китайска политика в Центъра за анализ на Китай към Азиатския политически институт.

„Стратегията на Китай в Близкия изток е да поддържа добри отношения с всички, за да увеличи максимално икономическите си ползи и геополитическо влияние“, обясни той.