Конституционни бъркотии

Мотивите за ограничаването на броя на мандатите за кметове на общини будят недоумение

Идеята за функцията на служебен кабинет да се изпълнява от редовното правителство в оставка е меко казано недомислена

Управляващата коалиция ПП-ДБ/ГЕРБ-СДС излезе отново с “проект за конституционни промени“. Всъщност проект все още няма, а има написани следните основни предложения:

- промяна на датата на националния празник от 3-ти март на 24-ти май;

- ограничаване броя на мандати на кметовете на общини на два;

- намаляване на мандата на главния прокурор от 7 на 5 г. и ограничаване на правомощията му;

- отмяна на служебните кабинети и ограничаване на правомощията на Президента;

- възможност за подаване на индивидуална конституционна жалба от всеки гражданин.

На първо място, най-голям обществен интерес буди промяната на националния ни празник. ПП-ДБ признават, че зад тази идея стоят ГЕРБ-СДС. Явно сегашното ръководство на СДС е забравило, че именно на техен митинг през далечната 1990 г. на 3-ти март, техните поддръжници поискаха датата на Освобождението на България от турско робство, да бъде националния празник на Отечеството.

На 5-ти март 1990 г. Народното събрание промени датата от 9-ти Септември на 3-ти Март. Такава дата е напълно допустима, защото именно това е началото на Третата българска държава. Ако погледнем и при нашите европейски партньори, към които толкова често се стремят управляващите ни, ще се намерят подобни примери.

Германският национален празник е 3-ти Октомври, който бележи съединението на ФРГ и ГДР и де факто, дава началото на сегашната немска държава. Хърватия празнува на 25-ти юни, независимостта си от Югославия и де факто началото на модерната хърватска държава. На 25-ти март, Гърция празнува края на гръцката война за независимост след близо петвековна османска власт и следователно създаването на модерната си държавност.

Мотивите за смяна на празника на 24-ти май от министър-председателя Денков звучат неубедително: “От една страна той носи чувството на гордост от това, което сме постигнали в исторически план, и това, което сме дали на света, но от друга страна - уникален празник с това, че той ни пренася от миналото към бъдещето. Това, което можем да дадем на света, освен че ни обединява, всъщност е въплътено именно в този празник, като празник на българското слово, просвета, култура и на кирилицата".

Ако 24-ти май наистина е един велик празник, водещ началото си от средновековната българска държава, то е редно да се напомни на премиера на България, че той е и международен и се празнува в още 8 държави.

От своя страна, 3-ти март е само български празник и символизира началото на съвременната българска държавност, без която надали 24-ти май щеше да се празнува.

Що се отнася до ограничаването на броя на мандатите за кметове на общини, отново мотивите за такава промяна от страна на управляващите будят недоумение. “Мажоритарните избори на кметове на общини да бъдат приведени в съответствие по начина, по който се избира и президентът на републиката, а именно - той има право само на втори мандат“, такова изявление прави Атанас Атанасов.

Първо - президентът на републиката се избира пряко в мажоритарен вот, точно както и кметовете на общини. Второ, ако целта е да се приведе “в съответствие“ избирането на кметове и президент, то е редно да се уеднаквят мандатите, тоест или президентския да стане 4-годишен или на кметовете да бъдат увеличени от 4 на 5. В последното няма особен смисъл, защото ако се увеличат годините мандат на един кмет, а се нямали общия брой мандати, то ефектът от реформата ще е минимален.

Нека не се забравя, че кметските мандати в редица европейски държави са по-дълги от тези на българските. Така например във Франция те са 6-годишни и няма лимит на броя мандати. Има редица примери, както в България, така и в Европа, на успешни дългогодишни кметове. Въпросът не е в броя мандати, а в качествата на хората, които ги изпълняват. Не на последно място, ако се приеме ограничение в броя мандати за кметовете, ще се получат трудности, в сегашната демографска криза, да се издигат кандидати, отговарящи на изискванията на чл. 4 от Закона за местните избори.

Що се отнася до главния прокурор, предложено е намаляване на мандата от 7 на 5 години. Мотиви за това липсват, може би ПП-ДБ целят да се ограничат правомощията му, защото от изложените от тях идеи, фигурата на главния прокурор се свежда до един обикновен административен ръководител. Въпреки това, от “Промяната“ често се позовават на Лаура Кьовеши и Европейската прокуратура по въпроси за борбата с корупцията. Може би трябва да се поинтересуват, че мандатът на Г-жа Кьовеши е седемгодишен. Друг въпрос, който управляващите трябва да си зададат е, как юридически ще бъдат постигнати тези промени, защото за тях най-вероятно ще се изисква свикването на Велико народно събрание. Тепърва Конституционният съд ще трябва да се произнесе по казуса.

Изненадващи са и промените в статута на служебните кабинети и орязването на правомощията на президентската власт. ПП-ДБ предлагат, изцяло да се премахне служебното правителство в сегашната си конституционна рамка. Идеята за функцията на служебен кабинет да се изпълнява от редовното правителство в оставка е меко казано недомислена. Ако приемем, че едно бламирано правителство в оставка, ще изпълнява функциите на служебно правителство до свикване на ново Народно събрание след парламентарни избори, какво би се случило, ако министър-председателят в оставка, през това време реши повече да не изпълнява правомощията си и се прибере (дестинацията е избрана на случаен принцип) в Канада например ? На кого по-точно ще се остави ръководството и координацията на изпълнителната власт ? В една такава хипотези има реална възможност България да остане без премиер.

Недомислена е и отмяната на президентските укази по назначаването на председателите на върховните съдилища и главния прокурор. Мотивът, че така ще се ограничи политическата намеса в процеса по назначаване на висши магистрати не е издържан юридически, защото в сегашната процедура президентът има само суспензивно вето, при което може да забави, но не и да отмени назначенията.

Нововъведение е идеята за индивидуалната конституционна жалба пред Конституционния съд. Тази процедура съществува в редица европейски конституционни системи. Най-общо, това е правото гражданите, преди и по време на съдебен или административен процес, да оспорят прилаган закон пред Конституционния съд, ако сметнат, че той противоречи на правата и свободите, гарантирани от Конституцията.

Друг е въпросът, колко е възможна тази реформа в сегашния контекст. Конституционният съд на България е с непълен състав от години. Ако се въведе индивидуална конституционна жалба, броят на делата, които конституционните съдии ще гледат средно на година ще се утрои.