Труд
Автор:
Труд онлайн
Една страна, която няма честни масмедии е сляпа за своята съдба. В САЩ няма масмедии, а има само повторение на официалните наративи. Външнополитическият наратив е следният: Русия е лоша. Китай е лош. Иран е лош и такъв е мащабът на външната политика на САЩ.
Всеки, който иска да подобри отношенията си с една от тези три черни шапки *, както направи Тръмп с Русия, е заклеймен като агент на тази страна. Министерството на правосъдието на САЩ стигна дори и по-далеч. Всеки американец, който пише за рускоезичните сайтове на английски език като Strategic Culture Foundation (Фондация за стратегическа култура) и SouthFront (ЮженФронт) подлежат на наказание с глоба и евентуално на затвор. Аз виждам това като началото на заклеймяване в качеството на чужд агент на всеки американец, който се отклонява от официалния за нашата държава наратив. Исторически, както в дистопичните романи, този наратив се контролира по този начин.
Ограниченията по разпространението на информацията заслепяват и правителството. Именно това се случва днес в опасна степен и с Вашингтон. Вашингтон свали украинското правителство през 2014 г. заради възможностите, които една украинска марионетна държава предоставя, за да се дестабилизира Русия и да се навреди на нейната сигурност.
За да възстанови своята стабилност, Кремъл изготви Минското споразумение, но Вашингтон и новата му марионетна държава се отказаха от него. Сега Кремъл е изправен пред въоръжаването на Украйна и намерението на Вашингтон, независимо дали става дума за утре или за следващата година е да включи Украйна в НАТО. Според Кремъл това означава, че ядрените оръжия ще се намират на руската граница и само на няколко минути в полет до целите.
Русия даде да се разбере, че няма да толерира това, но Вашингтон продължава да игнорира искането на Кремъл за преговори за прекратяването на дестабилизацията на ситуацията. Както посочих, изведнъж езикът се промени. Евфемизмът „нашите партньори“ се превърна в „нашите противници“. Вместо учтиви и игнориращи молби за разрешаването на проблемите с Русия, ние виждаме твърди изисквания.
Тази упорита работа се извършва от заместник-министъра на външните работи Сергей Рябков. Това дава възможност на Лавров и Путин да излязат на сцената и да се договорят за приятелска сделка, но едва ли някой във Вашингтон е забележил, че търпението на Русия е свършило.
Рябков казва, че ако ушите на Вашингтон останат запушени, една от последствията ще бъдат руските ядрени ракети в Куба и Венецуела. А последствията за сигурността на САЩ ще бъдат ужасни. "Отсъствието на прогрес към политико-дипломатическо решение на този проблем ще доведе до това, че нашият отговор ще бъде военен и военно-технически".
Рябков добави, че безотговорното поведение на Вашингтон създава сериозни военни рискове за всички въвлечени страни, напълно до мащабен конфликт в Европа. Необходимо е официално да се отрече решението, взето на срещата на върха на НАТО през 2008 г. в Букурещ за присъединяването на Украйна и Грузия към НАТО.
Русия настоява за предоставянето на сериозни дългосрочни юридически гаранции, които биха изключили по-нататъшното напредване на НАТО на изток и разполагането на оръжия по западните граници на Русия, които представляват заплаха за Русия. Това трябва да стане в рамките на определен период от време. Конкретен отговор трябва да бъде получен възможно най-скоро, в противен случай следващият рунд ще бъде рунд на „конфронтация“.
Да сте чували нещо за това от CNN, NPR, New York Times? Разбира се, че не. А президентът Байдън разрешава ли тази изключително сериозна ситуация? Не, Байдън е зает да напомпва печалбите на големите фармацевтични компании с медиен шум около безобидния вариант на коронавируса „Омикрон“.
Кремъл по-ясно от това няма и да се изказва. Кремъл очаква незабавно решение на този проблем със своята сигурност, в противен случай "последствията ще бъдат ужасни". Що се отнася до НАТО, агенция РИА „Новости“ цитира Рябков: „...по принцип ние нямаме доверие в НАТО като съюз. Много пъти сме попадали в ситуация, в която днес се обявява едно, вдругиден друго, а една година по-късно – трето, и всичко това се прави все едно нищо не се е случило. И една от причините Русия сега на най-високо ниво да изисква юридически и правни гаранции за своята сигурност е свързана с това, че досега всички обещания, всички уверения и изявления и дори политически задължения са били „отменени“. Хората действат по начин, по който е изгоден и необходим за тях, и не искат да се съобразяват с интересите на нашата сигурност. Затова ние вече не играем такива игри и не вярваме в уверенията на НАТО“.
И така, какво постигна със своята външна политика Вашингтон? Тя ликвидира доверието в думата на Вашингтон. Тя породи подозрение и недоверие в умовете на лидерите на една мощна във военно отношение държава. Арогантността на Вашингтон доведе нещата до кризата. Вашингтон унищожи всички стълбове на стабилизацията, изградени в продължение на десетилетия, и сега отново сме изправени пред Армагедон.
* В американската попкултура това е символично обозначение на типа злодей.
Авторът Пол Крейг Робъртс (Paul Craig Roberts) е доктор по икономика и е бивш заместник министър на финансите на САЩ по икономическа политика в администрацията на Роналд Рейгън. Работил е като редактор и колумнист в Wall Street Journal, списание Businessweek и агенция Scripps Howard News Service. По онова време той беше автор на редовна колона във Washington Times. Автор е на множество книги за най-големите проблеми на нашето време.
(Превод за "Труд" - Павел Павлов)
