Първият храм на Перперикон се появил преди близо седем хилядолетия

Нови находки в първите седмици на археологическия сезон

Най-многобройни сред находките са глинените съдове

Улисани във великолепните находки от Античността и Средновековието, откривани през последните години в Южния квартал на Перперикон, бяхме позабравили за най-ранната история на великия скален хълм. Но ето че в първите две седмици на сезон 2025 г. тя ни напомни с две прекрасни находки. Става дума за каменни сечива на повече от 6500 години – великолепно издялани и огладени брадва и тесла от андензито-базалт и от мергел. Най-вероятно те са свлечени от дъждовните порои от Акропола, където в праисторическата епоха е било първото свещено място на хората. Находките обаче ме карат да си припомня този толкова интересен период от миналото на скалния връх.

Днес масивът на Перперикон е буквално надупчен от сгради от различни епохи, издълбани в него. Най-ранните следи от човешко присъствие тук са именно от финала на каменно-медната епоха (халколита) през втората половина на V хил. пр. Хр. Многобройната керамика и различни предмети ни показват, че хората са обожествили хълма още преди близо 7000 години. Вероятно култовата дейност се е извършвала на обширната каменна тераса с площ 12 дка и на по-малките скални площадки наоколо.

Най-многобройни сред находките са глинените съдове, в които древните са съхранявали хранителни дарове за боговете. На Перперикон се виждат фрагменти със стени, оцветени с червена паста и с декорация от врязани линии. Други пък са с присъщата за периода украса с графит. Съдовете са поставяни върху скалите и, след като са излагани на показ известно време, са хвърляни в дълбоките пукнатини. Това е причината те рядко да се намират цели. Повърхностите на фрагментите са силно измити, което показва дълго въздействие на атмосферното влияние. От друга страна обаче техните ломове са остри при счупванията. Явно керамиката е натрошена вътре в пукнатините. Това е важно доказателство за депонирането на съдовете в цепнатините, използвани през халколита като култови хранилища.

През каменно-медната епоха все още си служели предимно с каменни оръдия. Истинският жълт или восъчен кремък в тези векове е добиван изключително в Североизточна България и е бил много ценен. Доказано е, че през каменно-медната епоха восъчен кремък от находищата в Разградско се изнасял чак в Средна Европа. От него правели фини и много остри ножове, известни в науката под наименованията „пластини” или „суперпластини”. На дължина те достигат до 0.5-0.6 м, като излишният материал е бил отнеман само с няколко удара. В скалния град досега сме намерили няколко такива сечива, дошли тук по търговски път. Най-голямата пластина от Перперикон е дълга повече от 20 см. Тя бе открита положена в една от пукнатините в скалите. Особено важно е, че предметът е бил нарочно счупен на три части. Такова ритуално действие не оставя съмнение, че става дума за култов паметник, най-вероятно – нож за жертвоприношения.

За сметка на восъчния кремък, в Източните Родопи има изобилие от полускъпоценни камъни. По тази причина брадви, секачи и тесли тук се правели от такива породи като амфиболит, серпентинит, карнеол, ахат и др. Повърхността им, както и на откритите през 2025 г. предмети, е блестящо полирана и свидетелства за невероятните умения на майсторите каменоделци. Уникална е невероятната колекция от десетки триъгълни стрелички от полускъпоценен камък, като най-малките са дълги не повече от сантиметър. Неизвестният каменоделец ги е полирал и изострил с изключително фин ретуш. Така са се получили истински произведения на изкуството, толкова тънки, че светлината искри през тях.

В пукнатините се откриват и други уникални предмети, свързани с обредите на древните жреци. Това са фрагменти от култови масички, идоли, модели на керамични съдове, съдче в облика на яребица, където съхранявали халюциногенни гъби за изпадане в транс. Два глинени аплика за стена представят главите на страшни риби-демони, които засега са единствени по рода си и могат да се определят най-общо в праисторическата епоха. А през 2004 г. в една цепнатина бе намерен и метал от времето на халколита – добре съхранена медна игла за шиене.

Една находка обаче буквално смая археолозите. Става дума за изработен от глина модел на владетелски трон. Той е с четири крачета и извита назад облегалка. Най-интересен обаче е изправеният фалос, които сякаш израства от седалката на трона. Несъмнено древният грънчар е искал да покаже неговата царственост, поставяйки го върху трон на владетел. Подобни макети на столове вече са откривани, например, в прочутата култова сцена от праисторическото селище при с. Овчарово край днешния гр. Търговище. Там на тях сядат фигурки на жени, които специалистите тълкуват като богини или жрици. В случая от Перперикон на трона е изобразен фалос като символ на мъжествеността. Не може да има съмнение, че това е знак на хиерогамията или свещения брак между мъжкото и женското начало. Според първичните вярвания именно чрез сексуалната връзка между слънчевия бог и богинята на земята природата се възражда за нов живот през пролетните месеци.

Столче с фалос от периода на халколита на Перперикон

По билото на хълма се откриват множество парчета от глинена мазилка, което показва, че е имало доста нетрайни сгради. През 2012 г. най-сетне попаднахме на изсечено в скалите съоръжение от каменно-медната епоха. Веднага на обекта дойде нашият консултант и изтъкнат специалист по тази проблематика, професор Явор Бояджиев. Оказа се, че това е неголямо помещение, издялано грубо в източната част на хълма. То е с площ от 20 кв. м и стени, високи до 1.2 м. Експертът предполага, че сградата е завършвала с дървена конструкция и покрив. Открита в скалната къща култова брадвичка от нефрит показва нейното използване като един от първите храмове на Перперикон. Явор Бояджиев предполага, че праисторическите жители на скалния град са правели изсичанията с инструменти, изработени от еленов рог.

С проф. Явор Бояджиев проучваме през 2012 г. изсечения в скалите храм от каменно-медната епоха на Перперикон.

Помещението е разрушено при земетресение, но в следващата епоха на бронза е възстановено. Вътре е оформено съоръжение, напомнящо кръговите светилища от типа „кромлех”. Няма нищо чудно, защото именно в къснобронзовата епоха (ХV-ХІ в. пр. Хр.) Перперикон преживява изключителен разцвет като култов център. Именно тогава се появява прочутото светилище на тракийския Дионис, където, според античните автори, по-късно са идвали знаменити личности като Александър Велики, желаещи да научат от боговете съдбата си.