Лана Дел Рей - Мис Носталгия

Американската принцеса на ретро естетиката Лана Дел Рей навърши 40 години и е готова с десетия си студиен албум, а юли месец носталгичната нюйоркчанка посреща на европейска земя като част от нейното голямо световно турне. До 15 юли предстоят концерти на Лана в Дъблин, Лондон и Париж. Днес тя е единствената поп звезда без силно политизирани феминистки възгледи и либерално-прогресистка перспектива към света.

Преди две години Лана Дел Рей шокира дори своите почитатели като сключи брак с капитан на корабче от Луизиана, който работи с алигатори и няма нищо общо с нейните среди. Така млечнобялата ретро звезда за пореден път бе подгонена от ордите на съвременния радикален феминизъм и освирепелия расов реваншизъм. Преди години Лана Дел Рей направи непростимото - позволи си да критикува едновременно чернокожи изпълнителки и медии. Тя написа: „След като Дожа Кат, Ариана, Камила, Карди Б, Ники Минаж и Бионсе направиха хитове с пеене за това колко са секси, как не носят дрехи, как се чукат и как изневеряват, може ли аз да се върна към песните, в които изразявам колко красиво е да бъдеш влюбен дори и връзката да не е перфектна, или за каквото и да е било, без да бъда разпъвана на кръст и обвинявана, че възхвалявам насилието срещу жени.”

Лана се оплаква от двойния стандарт в отразяването на поп изпълнителките. Тя смята, че изброените от нея звезди са приемани за модели за подражание и феминистки за пример въпреки унизителната естетика и бруталната вулгарност на своето творчество. В същото време Дел Рей отрича обвинението в антифеминизъм, декларирано от безброй медийни есета на невротични мъжемразки, добрали се до шумна и влиятелна трибуна в най-престижните медии на планетата.

„До гуша ми дойде от жени, които пишат как аз придавам блясък на насилието. Аз просто съм бляскава певица, която пее за насилие и за реалностите, които срещаме постоянно в любовните връзки”, продължава Лана.

Тя регистрира много важен проблем - мейнстрийм критиката към бели изпълнителки е свирепа, агресивна и ирационална. В същото време отношението към цветнокожите звезди е меко казано сервилно. Тейлър Суифт, например, беше определена като „наци барби” и носителка на „бяла привилегия”. А Бионсе е „богиня”, която не може да сгреши и всичко, което прави е идеализирано от изгубилите всякаква връзка с реалността западни медии.

Посланието на Лана Дел Рей получи очаквания журналистически отговор - обвинения в расизъм и антифеминизъм. Цитаделата на модерното левичарство „Гардиън” определи певицата като „ближещ сладолед обект на мъжкото желание”. Социалните мрежи прегряха от агресивни съобщения за „забрана” на „расистката” Лана Дел Рей.

Тя със сигурност не е гениален артист с наистина важни послания и прозрения. Но е глътка свеж въздух в отблъскващото шоубизнес блато, бълбукащо от вултарни „туъркинг” демонстрации и политики на етническата идентичност. На този етап тя вече е и прекалено голямо име, за да бъде „отменено и забранено”.

Лана Дел Рей е изключение от нарочно ироничната, антиинтелектуална, антизападна екосистема на модерния шоубизнес. Тя празнува идеята за златното време на „Американа” от 50-те и 60-те години на миналия век. В творчеството на атрактивната нюйоркчанка има трагичен романс, меланхолия и мостове към отминали епохи.

По-валидните критики към нея са свързани с бляскавото представяне на депресията и самоубийството. Певицата Ким Гордън казва, че „ако тя наистина вярваше, че има красота в това младите музиканти да си отидат от света от огъня на дрогата и депресията, щеше сама да приключи с живота си”. Но феминизмът като основна идеология на жените в шоубизнеса няма особена роля в творчеството на Лана. Тя споделя, че се интересува повече от покоряването на космоса и развитието на технологията, отколкото от активизма на модерните борци за социална справедливост и свобода на жените.

Не мрази мъжете, за разлика от други певици

Дори и да преувеличава своя интелектуален ангажимент към подвизите на науката, Лана Дел Рей е права да не се прекланя пред абсурдната природа на модерното мъжемразене, маскирано като загриженост за състоянието на жените в Западния свят. В битката на певицата срещу медийната истерия и двойните стандарти, действителността е на нейна страна.

Обвиненията към нея са абсурдни

Лана Дел Рей създаде много противоречив образ в пространството на популярната култура. Харесва ми нейният образ. В същото време не мисля, че романтизирането на ранната смърта на млади музиканти е нещо, което заслужава похвала. Определено не е нещо „готино”. Но обвиненията към нея по линия на феминизма са абсурдни, нелепи и показателни за културата на постоянно възмущение, която убива западния свят и ценността на свободното слово.

Брет Истън Елис, писател

Флиртува със саморазрушението

Обвинението към Лана е, че на разбира какво е феминизъм. За Дел Рей това значи, че жената може да прави каквото си поиска, а в нейния случай това означава да флиртува със саморазрушението. То може да има различни форми, например да спиш с много мъже и да бъдеш изнасилена от банда мотористи Това е само образ, разбира се. Тя със сигурност не вярва в тези неща.

Ким Гордън, певица и авторка на песни

Обича поезията

Лана Дел Рей ми направи добро впечатление, докато враждуваше с непоносимата Лейди Гага, но за съжаление двете се сдобриха. Смятам, че Лана е много талантлива и се радвам, че демонстрира своята любов към поезията. Тя обаче стана затворничка на собствения си имидж. Истинската Лана е в плен на фиктивната персона, която създаде по време на своя кариерен възход. Има нещо твърде морбидно в нейната творческа поза, твърде нихилистично. Тя е като девицата, пристрастена към опиати.

Камий Палия, авторка и критичка