Лихвите по депозитите са ниски заради слабия ръст на кредитирането, обясни Илия Лингорски, член на УС на БНБ

Прогнозата, която публикувахме, показва, че през следващите години, предвид базовите ефекти и конвергенцията с останалата част от развитите икономики на Европа, нивото на доходите ще продължи да изпреварва инфлацията.

Tова заяви Илия Лингорски, член на Управителния съвет на Българската народна банка, по Нова ТВ. Той уточни, че растежът на доходите в страната ще запази тази тенденция за относително по-дълъг период от време, както и през последните години.

„Ние, икономистите, не предсказваме бъдещето. Прогнозите, които публикуваме, са анализи на база на възприемане на дадени условия като даденост, каква е траекторията в бъдеще, ако нещо не се промени“, поясни той.

Инфлацията в България се дължи основно на вътрешни, а не на външни фактори или на въвеждането на еврото в страната, заяви Илия Лингорски. „От 2021 година насам расте вътрешното частно потребление. Разбира се, то расте на база на това, че доходите растат“, каза той.

По думите му, българската икономика е чувствителна на външни шокове, най-вече по линия на факта, че страната е голям нетен вносител на енергоизточници - комбинацията с високия ръст на доходите създава проинфлационна среда. "Голяма роля за това има и фискалната политика, ако тя е проциклична. Ако растежът на фискалните разходи и фискалната експанзия всъщност върви против цикъла, а именно че имаме фискална експанзия в условия на икономически растеж, то това подхранва допълнително инфлацията“, отбеляза Лингорски.

Ниските лихви по депозитите

Лингорски коментира, че лихвите по депозантите на банките продължават да бъдат ниски, тъй като "апетитът за риск в икономиката" все още не догонва растежа на вложенията.

„В условията на депозитна база, която расте по-бързо от кредитирането, естествено това, което депозантите губят, е атрактивни лихви, тъй като банките в крайна сметка не са принудени да се конкурират за привличане на депозити и да предлагат по-високи лихви, тъй като все още не могат да кредитират с такава скорост“, обясни той и припомни, че в България депозитната база е от порядъка на 85% от брутния вътрешен продукт.

Еврото и инфлацията

Във връзка с темата за еврото и въвеждането му у нас, той заяви, че съвместно изследване на Европейската централна банка и БНБ, публикувано през февруари, показва, че ефектът от самото превалутиране върху инфлацията е 0,4%. Той допълни, че превалутирането и въвеждането на еврото нямат ефекти през последните месеци и години, тъй като в държави извън еврозоната като Румъния и Унгария също се наблюдават много високи нива на инфлация.

По негови данни, към полугодието почти 95% от цялата циркулация на левове вече е изтеглена от обращение, а останалото количество е на стойност от порядъка на 800 милиона евро.