Българинът обича родната природа
Регулира добре психическите процеси
Всяка година българските ловци чакат един щастлив момент - средата на август, когато правят и първите си ловни излети/ изключвам подбарния отстрел, който все още не е масова изява/. Напоследък все по-често и по-пламенно се говори за любовта на българина към родната природа. Изтъква се дори и необходимостта от известно подобряване на ландшафта. Целта е ясна - да се общува колкото се може по-близо, по-вглъбено, по-емоционално с майката природа. Това особено налага съвременният бърз, напрегнат житейски ритъм. Хората осезателно чувстват нужда от здрави връзки с живителното природно имане. И не случайно ловният спорт е едно от прекрасните средства за осъществяването на тази потребност.
Приветствали ли сте някога изгряващата зора сред планинската свежест, или пък във ведрите горски простори? Крачили ли сте сутрин по сребреещата трева на галената от слънцето поляна? Утринната прелест в прегръдките на природата упойва, ободрява, съзижда крепко самочувствие. Ето такива радостни вълнения изпитват ловците. И затова спокойно може да се определи - ловът е здравословен спорт.
Ловът регулира изключително добре нервно психическите процеси. Постига се почти пълно стабилзиране на разклатилите се поради една или друга причина нерви. Възстановяват се силите, пречистват се мислите. Човек се абстрахира от всичко, което му влияе зле. Всред лесовете и полята по време на лов се забравят всички грижи, всички неприятности. Ловният излет е пълен с красота, той разнообразява ежедневието.
Както всички други спортове, и тук движението има основно значение. Представете си, неусетно са преминати двадесет километра пешком по пресечена местност. При ловуване човек така е съсредоточен и захласнат, че разстоянието и времето не се мерят. А радостта от сполучливия лов въодушевява и създава чудесно настроение.
През август е разрешен отстрелът на пъдпъдъци, гургулици, гугутки, гривяци, горски бекаси и обикновени бекасини. Позволен е и ловът на язовци.
Ловци, внимавайте! Знаете, че ловът е малко по-особен спорт - използването на оръжие в известен смисъл го прави и опасен. Манипулирането с ловното оръжие и боеприпасите изисква голяма съсредоточеност. Всяко нехайство скъпо се заплаща.
Ловна миниатюра
От някъде в тъмнината край нощната река долетя големият бухал или, както му викаше бай Звездьо, булякът. Пухкавата му перушина го правеше много по-едър. Когато го огряваше дневната светлина той изглеждаше доста величествен. Отгоре беше кафяв с ръждиви оттенъци и много напречни и надлъжни петна и шарки. Долната част на тялото му светлееше. А очите му бяха големи и оранжеви.
Булякът се мотаеше край старите горички. Похапваше си гризачи, змии, врани, гарги, насекоми. Но си имаше и една слабост, която му доставяше огромно удоволствие - риболова. Почти всяка вечер тази рядка птица се гощаваше с обитателите на близката рекичка. Заставаше неподвижно и с остър поглед цепеше водата. Бързо клъвваше и вадеше по някое и друго прилично парче. Уловът му се състоеше поне от 7-8 рибки. После се оттърсваше силно, за да махне мокротията и понагласяше перцата от опашката си. Така направи и тази нощ. Искаше да повтори риболовството, но нещо го изплаши: една лисица също беше гладна. Изненаданият бухал веднага изчезна в мрака.
Едноцевката е най-простото и евтино ловно оръжие, леко и удобно за боравене. Тя е здрава и безотказна при действия с нея. Има много добър бой, ако е акуратно направена. Руската оръжейна промишленост произвежда такива пушки от 12, 16, 20, 28 и 32 калибър. А сега производството по света е особено нараснало и няма проблеми ловецът да се сдобие с европейско и американско оръжие от този сорт.
По принцип едноцевката се състои от : цев, цевна кутия, затворен механизъм, ударно - спусъков механизъм, ложа с полуложа и прибори. Дължината на цевта при 12, 16 калибър е 730 мм. Цевите на останалите калибри пушки са дълги 675мм .Каналът им е пробит с неголямо дулно стеснение. Тежината на оръжието се колебае от 2,7 кг при 12 калибър до 2,4 кг. при 32 калибър.
Руската модификация ИЖ -18 Е е снабдена с ежектор /механизъм, който изхвърля автоматично използваната гилза/.
Общият недостатък на този вид пушки е ниската им скорострелност, невъзможността да се повтори изстрелът по движеща се цел в случай на първоначален пропуск. Но това е премахнато при магазинното и автоматичното оръжие, с което могат да се произвеждат подред 5 - 6 изстрела.
Както е известно, ловците боравят с оръжие, което от някои гледни точки е по-опасно и от бойното - сачменият сноп може да нанесе много повече поражения от куршума. Затова не бива да си правим шеги на ловния терен. Какво не трябва да прави ловецът:
- не бива да носи пушката насочена настрани, а само нагоре и надолу.
- когато предстои да премине някакво препятствие, не трябва да държи пушката заредена
- в никакъв случай да не се стреля над главите на другите
- ако след натискане на спусъка се чуят шумове без изстрел, не бива преждевременно да се отваря оръжието
- никога да не се доубива раненият дивеч с приклад, от сътресението на пушката може да се произведе изстрел от втората цев, който често пъти е фатален
- в никакъв случай да не се стреля с двете цеви едновременно
- никога да не се стреля напосоки, наслука
- при отдих пушката да не се държи никога пълна.