Мария Гроздева - В десетката

Най-титулуваната българска спортистка Мария Гроздева сложи край на бляскавата си кариера на рекордната седма олимпиада в Токио 2020. В японската столица тя остана без отличие, но за 38 години състезателен стаж може да се похвали с 90 медала от големи първенства! Сред тях 5 олимпийски отличия, включително и две титли - от Сидни 2000 и Атина 2004. Освен това 11 пъти е ставала европейска шампионка, има 18 победи за световната купа, притежава олимпийски рекорди. А с тези успехи българската легенда се нарежда на второ място в историята на световната стрелба по спечелени отличия от големи първенства.

Очаквах този ден с радост - да не мисля за оръжия, тренировки, състезания - казва Мария Гроздева. - Толкова години тренировки, за да съм на върха... Животът ми тръгва по друга посока. Няма връщане!

Всъщност Мария признава, че си спомня прекрасно всеки един миг от феноменалната си кариера. А когато прави олимпийския си дебют е на 20 години. Тогава в Барселона 92 печели най-изненадващия си медал - бронз на 10 м пистолет. “Имах 2-3 отличия от световни купи и бях взела квота, но чак пък да съм била подготвена... Живеех си обаче с нагласата, че мога да взема медал. И нещо си фантазирах, че защо пък не? Детска му работа... Спечелихме много медали, голяма радост беше, но за бронза не ни обръщаха много внимание.”
Олимпийската си мечта Мария сбъдна 8 години по-късно, когато грабва и първата си титла в Сидни 2000. Тогава тя е в уникална форма, няма състезание от което да не се връща без отличие. А има и вътрешна нагласа, че ще стигне до върха.

“По време на финала, като дойде един хъс, бях сигурна, че ще съм първа и реагирах много импулсивно - спомня си шампионката. - Исках да крещя от радост, тогава Валери (б. р нейният съпруг и треньор Валери Григоров) ми каза: Стой, стой, другите още не са свършили, ще те дисквалифицират.”

Това може би са и най-дългите минути в нейния живот, преди официално да я обявят за шампионка на 25 метра пистолет. Но най-трудният момент тя изживява преди игрите, когато трябва да се раздели с едногодишния си син Валери. Окуражава я нейният колега Емил Милев, който сякаш ѝ предрича златото с думите: “Един ден синът ти няма да си спомня, че си го оставила за 20 дни, за да отидеш на състезание, ще казва - моята майка е олимпийска шампионка!”

Втората ѝ титла от игрите също е съпътствана от много емоции. За Атина 2004 тя опровергава поверието, което съществува в българската делегация, че който е знаменосец, след това няма късмет в стартовете. Мария с радост приема предложението да носи трибагреника, казвайки си: “Кога ли друг път ще ми се случи?”. А в гръцката столица тя има двоен празник, отстрелва два медала - втора титла на 25 метра пистолет и бронз на 10 м пистолет.

Е, признава, че златният ѝ медал е малко поочукан. “Изпуснах го под масата в едно заведение в Атина - разкрива Мария. - Той падна от джоба ми и аз го подритнах, викам си: “А, някакъв златен медал тук, някой си го е забравил.” А той се оказа моят. После и детето си го окичи и доста го чукаше в земята... страхотни спомени.”
Зад всичките тези отличия обаче, Гроздева, признава, че се крие огромен труд и постоянство. Макар че и при двете титли, врачка ѝ предсказва, че ще е “най-отгоре”. “Няма начин да не си подготвен и да разчиташ на някакви знаци, кафета и предсказания - казва 49-годишната Мария. - Късметът е на страната на подготвения.”
И въпреки огромните си успехи шампионката е здраво стъпила на земята и не се главозамайва от славата. “Големите спортисти, които познавам, затова са големи, защото след всеки успех се връщат отново в залата и продължават да работят за следващото състезание - допълва Гроздева. - Оставиш ли се на самозабравата и си вирнеш носа, това означава, че краят е дошъл и по-добре да се откажеш. Трябва да знаеш къде ти е мястото! Постигнатата слава не ти носи дивиденти, защото ти пак трябва да се трудиш, за да вземеш нов медал.”

Ключова роля за успехите на Мария има нейният съпруг и треньор Валери Григоров, с когото вече 23 години са железен тандем. За него тя казва, че е “нейният дом”, чувства се спокойна и сигурна. На рубежа пък я мотивира да си довърши до край работата и да не се отказва по средата. “Погрешно е да се прокраднат в теб мисли от сорта на - “ей, изпуснах” или “няма да стане” - това води до неуспех - обяснява Гроздева. - Затова, когато нещо не върви по време на състезанието, идва отношението на треньора, който така прави, че да те върне отново в играта.”

От баща си пък се е научила на трудолюбие, упоритост и да не казва: “не мога”. А най-важното за един стрелец е търпението и концентрацията. Но прекаленото спокойствие понякога е лош съветник, защото води до невнимание и много грешки. “Трябва да си в едно оптимално състояние - между леко напрежение и стрес, но и контролирано спокойствие - казва Мария. - Напрежението те държи буден.”

Родена е на олимпийския ден

Мария Гроздева е родена на 23 юни, международния ден на олимпизма. Всъщност тя едва през 2010-а разбира, за този празник. А дали е намигване на съдбата за всичките ѝ успехи, вероятно. Самата шампионка признава, че има и финландска, и словашка стрелкини, родени на същата дата, но нямат никакви медали. “Никога не съм ги виждала на финал - казва Гроздева. - Може и да не е случайно.”

А иначе шампионката се радва на здраво семейство, в което със съпруга си са отгледали три деца. Кучето, порода джак ръсел, пък е част от колоритната фамилия на шампионката. И винаги, когато тя спортува, Джаки е неотлъчно от нея.