Мел Брукс - Велик комик на век

Легедарният майстор на комедийни шедьоври Мел Брукс навърши 100 години и доказа, че смехът удължава живота. Той продължава да е активен, а покрай вековния му юбилей хиляди хора си припомнят хумора във великите му филми “Продуцентите”, “Младият Франкенщайн”,, “Пламтящи седла”, “История на света: Част първа”, “Робин Худ: Мъже в чорапогащи”, “Дракула: Мъртъв и доволен” и много други знакови заглавия в жанра на шегите.

Мел Брукс е наричан Папата на пародията, Фараонът на фарса и Султанът на смеха. През цялата си дълга кариера Брукс се шегува с бели, черни, кафяви, жълти, индианци, мъже, жени, деца, старци, обратни, богати, бедни... Взима сериозни ситуации и тежки трагедии, за да ги облече в хумор и да предложи лек срещу силите на гняв и отчаяние, които се пораждат естествено от природата на човешкото състояние. Той е от еврейски произход и като много евреи от своето поколение се насочва към хумора и шоубизнеса. Разбира се, страшно много от шегите му са насочени именно към евреите.

Той оставя дълбок отпечатък в историята на американския хумор и шоубизнес като цяло. През годините той пише, режисира, продуцира и доставя колосални количества качествен смях. Подиграва се с всичко, особено със себе си. Виртуоз на самоиронията и сатирата. Може да комбинира на пръв поглед примитивен физически хумор с висока ирония, да преплита исторически епохи, личности и митологии. За Мел Брукс политическата коректност не съществува и той не се подчинява на догми и модерни идеологии.

Детството на Брукс минава в Бруклин - той е дребен и болнав, редовно става жертва на подигравки от съученици. Живее в бедност, но още на 9 години посещава шоу на Бродуей с чичо си Джо - таксиметров шофьор, който вкарва малкия Мел без пари - и магията на спектакъла го завладява.

През 50-те години на миналия век пробива във вариететното “Шоу на шоутата”, където се засича с други млади комици като Уди Алън и Карл Райнър. Заедно с Райнър създава скеча за “Човекът на 2000 години”, който се превръща в огромен успех.

През 60-те участва в комедийния сериал “Get Smart”. А в края на десетилетието създава един от най-успешните и прочути филми в историята - “Продуцентите”. Този разкошен фарс за финансово отчаяни театрали, които решават да направят измама като поставят “най-лошия мюзикъл, правен някога”, още тогава тества предела на добрия вкус и обществените нрави. Този “най-лош мюзикъл” е “Пролет за Хитлер” - “любовно писмо към Фюрера и неговата Ева Браун”, сътворено от умопобъркан бивш нацист на име Франц. През 1967-а този сюжет разгневява доста критици. Но с годините филмът е оценен като сатирична класика и вдъхновява сценична постановка и римейк.

Три години по-късно Брукс екранизира руския хумористичен шедьовър на Илф и Петров “Дванадесетте стола”, а през 1974-а година отново ядосва тогавашните политически коректни активисти с “Пламтящи седла” - пародийна уестърн екстраваганца, в която нито една раса не е пощадена от шеги. Тогава все пак здравият разум надделява.

Днес именно този велик филм се смята за особено “проблематичен”, а стрийминг платформи го пускат със специално предупреждение за “расистки език”. Което, разбира се, е безумие. Има и много журналисти, критици и хора в средите, които отиват по-далеч и дори агитират за пълното премахване на “Пламтящи седла” от публичния пейзаж.

Следващият филм на Брукс от 70-те става феноменален бокс-офис хит и окончателно циментира репутацията на своя автор като световен ас на комедията. Това е “Младият Франкенщайн” - зрелищен учебник по разюздан хумор. През 80-те и 90-те Брукс продължава със скандално смешните “Космически топки” и “Робин Худ: Мъже в чорапогащи”.

Той е един от много малкото хора, които са печелили “Оскар”, “Грами”, “Еми” и “Тони” - пълен пакет най-важните шоубизнес отличия.

Звездна връзка с топ актриса

Мел Брукс има брак с голямата актриса Ан Банкрофт, продължил до нейната смърт през 2005-а година. Техният син Макс Брукс става успешен писател и автор на зомби бестселъра “Световна война Z”. Мел Брукс дава и гласа си на разнообразни проекти. Преди три години озвучи персонаж в анимационната суперпродукция “Пламтящият самурай”, която е вдъхновена от собствената му класическа комедия “Пламтящи седла”. Брукс влезе в ролята на Шогун - един от ключовите персонажи в продукцията

Изключителен принос към американската култура

Мел Брукс е моят фар, моят ментор, моят герой. Никой не разбива граници с толкова много смях както той. За мен бе чест да му връча тази награда (“Пийбоди” за цялостни постижения), защото, ако има някой, които има изключителен принос към американската култура, то това без съмнение е той. Повлиял е не само на мен, а на няколко поколения артисти и всички сме се учили от него и продължаваме да го правим!

Актьорът и комик Били Кристъл

Дух и дълголетие

Да работиш с Мел Брукс е като да си на училище по комедия - той все още е най-умният човек в стаята. Възхищавам се на неговия дух и на дълголетието, което той носи със същата ироиня и чест, с която е правил всичко друго в живота и в кариерата си. Неслучайно този човек е легенда. Гледа на света по различен начин, това е.

Актьорът Джош Гад

Не трябва да ни сравняват

Обичам Мел Брукс. И съм прекарвал много страхотни моменти в неговата компания. Работили сме заедно и имам чудесни впечатления. Но хората често ни сравняват, а това ме озадачава. Стиловете ни са много различни. Ние нямаме нищо общо. Освен това, че и двамата сме дребни евреи. Но дотам. Неговият хумор е от напълно различно тесто. Дори са писали, че крада от него. А всъщност аз съм крал от други легенди. Като Боб Хоуп.

Режисьорът и комик Уди Алън