Брус Спрингстийн - Шефът на рока

Брус Спрингстийн навършва 77 години днес, но тази година рожденият му ден идва не като равносметка на човек, който се оттегля, а като поредното доказателство, че “Шефа” продължава да живее в ритъма на сцената. По повод празника си той пусна “Land of Hope and Dreams American Tour (Philadelphia Freedom Cut)” - концертен филм, заснет по време на финалното шоу от едноименната американска обиколка във “Xfinity Mobile Arena” във Филаделфия.

Концертът е заснет изцяло и ще бъде разпространен на няколко части, като първата седемпесенна порция вече е достъпна, а следващите ще излизат поетапно до края на годината. Сред изпълненията са “War”, “Born in the U.S.A.”, “Death to My Hometown”, “Clampdown”, “No Surrender”, “Darkness on the Edge of Town” и “Streets of Minneapolis”, а на сцената до Спрингстийн и E Street Band отново е Том Морело. Самият певец определи записа като последния концерт от турнето и каза, че именно във Филаделфия е искал да запази на филм случилото се по време на тази обиколка.

И тук идва думата “прощално”, но с една важна уговорка - засега. “Land of Hope and Dreams American Tour” беше 20-концертна американска обиколка, започнала на 31 март в Минеаполис и завършила във Филаделфия. Това беше продължение на огромното турне на Спрингстийн и E Street Band, което започна през 2023 г., премина през Европа и САЩ и продаде над 4 милиона билета в рамките на първите 130 концерта, според официалния екип на музиканта. Новото американско турне обаче имаше и много по-различен характер: Спрингстийн превърна концертите в своеобразно музикално и гражданско изказване за състоянието на Америка, демокрацията и политическите разделения в страната. Затова “Philadelphia Freedom Cut” не е просто поредният концертен запис, а документ на един конкретен период от живота на 77-годишния рокаджия. Турнето предизвика и политически сблъсък в САЩ, тъй като певецът открито критикува администрацията на Доналд Тръмп, а президентът му отговори публично с нападки. Самият Спрингстийн по-късно заяви пред “Rolling Stone”, че е наясно, че не всички ще харесат политическите му послания, но това е бил концертът, който е искал да направи.

Точно тази способност да превръща личното си усещане за Америка в песни е една от причините Брус Спрингстийн да остане толкова важен. Той е роден на 23 септември 1949 г. във Фрийхолд, Ню Джърси, в семейство от работническата класа, а ранният му живот в малките градове на Ню Джърси по-късно се превръща в материал за десетки песни. В началото няма нищо от бъдещия мит - млад музикант, който свири по клубове, събира групи, пише песни и постепенно изгражда репутацията си на човек, който може да стои на сцената часове наред. През 1972 г. се оформя E Street Band - групата, която ще стане не просто негов акомпанимент, а музикалното семейство, с което името му ще бъде свързано завинаги. Прякорът “The Boss” също се появява още в онези години, свързван с навика му сам да се занимава с плащанията на музикантите след участията.

Стилът му е част от легендата

Дънки, тениска, риза, кожено или работническо яке, китара и онова лице, което никога не е изглеждало като на недостижим холивудски идол - Спрингстийн създава образ на рок звезда, която стои сред публиката, а не над нея. На сцената обаче този привидно обикновен човек се превръща в машина за рокендрол. Концертите му са известни с продължителността си, с импровизациите, с разговорите с публиката и с усещането, че всяка песен може да бъде променена в движение.

Музиката му винаги е била за хората

Брус е от онези редки артисти, които могат да накарат една песен да изглежда така, сякаш винаги е била част от живота ти. Той има способността да говори за големи американски теми, без да губи човека в центъра на историята. Музиката му винаги е била за хората, които се опитват да намерят мястото си в света. И точно затова толкова много хора се разпознават в него.”

Боно, певец 

Вярва в песните, които пее 

“Той е човек, който може да влезе в една стая и веднага да промени енергията в нея. Има нещо много човешко в начина, по който Брус общува с публиката - никога не изглежда така, сякаш е отделен от хората пред сцената. Когато го гледаш, усещаш, че той действително вярва в песните, които пее. Това е много рядко качество.”

Джереми Алън Уайт, актьор