Мел Брукс - Мистър Комедия на 99

Живата легенда на американския филмов хумор от времето преди политическата коректност Мел Брукс навърши 99 години и типично в негов стил продължава да работи, за да разсмива другите. Той е създател на комедийните класики „Продуцентите”, „Младият Франкенщайн”,, „Пламтящи седла”, „История на света: Част първа”, „Робин Худ: Мъже в чорапогащи” и „Дракула: Мъртъв и доволен” и много други знакови заглавия в жанра на шегите. Мел Брукс е наричан Папата на пародията, Фараонът на фарса и Султанът на смеха.

През цялата си дълга кариера Брукс се шегува с бели, черни, кафяви, жълти, индианци, мъже, жени, деца, старци, обратни, богати, бедни... Взима сериозни ситуации и тежки трагедии, за да ги облече в хумор и да предложи лек срещу силите на гняв и отчаяние, които се пораждат естествено от природата на човешкото състояние. Той е от еврейски произход и като много евреи от своето поколение се насочва към хумора и шоубизнеса. Разбира се, страшно много от шегите му са насочени именно към евреите.

Той оставя дълбок отпечатък в историята на американския хумор и шоубизнес като цяло. През годините той пише, режисира, продуцира и доставя колосални количества качествен смях. Подиграва се с всичко, особено със себе си. Виртуоз на самоиронията и сатирата. Може да комбинира на пръв поглед примитивен физически хумор с висока ирония, да преплита исторически епохи, личности и митологии. За Мел Брукс политическата коректност не съществува и той не се подчинява на догми и модерни идеологии.

Детството на Брукс минава в Бруклин - той е дребен и болнав, редовно става жертва на подигравки от съученици. Живее в бедност, но още на 9 години посещава шоу на Бродуей с чичо си Джо - таксиметров шофьор, който вкарва малкия Мел без пари - и магията на спектакъла го завладява.

През 50-те години на миналия век пробива във вариететното “Шоу на шоутата”, където се засича с други млади комици като Уди Алън и Карл Райнър. Заедно с Райнър създава скеча за “Човекът на 2000 години”, който се превръща в огромен успех.

През 60-те участва в комедийния сериал “Get Smart”. А в края на десетилетието създава един от най-успешните и прочути филми в историята - “Продуцентите”. Този разкошен фарс за финансово отчаяни театрали, които решават да направят измама като поставят “най-лошия мюзикъл, правен някога”, още тогава тества предела на добрия вкус и обществените нрави. Този “най-лош мюзикъл” е “Пролет за Хитлер” - “любовно писмо към Фюрера и неговата Ева Браун”, сътворено от умопобъркан бивш нацист на име Франц. През 1967-а този сюжет разгневява доста критици. Но с годините филмът е оценен като сатирична класика и вдъхновява сценична постановка и римейк.

Три години по-късно Брукс екранизира руския хумористичен шедьовър на Илф и Петров “Дванадесетте стола”, а през 1974-а година отново ядосва тогавашните политически коректни активисти с “Пламтящи седла” - пародийна уестърн екстраваганца, в която нито една раса не е пощадена от шеги. Тогава все пак здравият разум надделява.

Днес именно този велик филм се смята за особено “проблематичен”, а стрийминг платформи го пускат със специално предупреждение за “расистки език”. Което, разбира се, е безумие. Има и много журналисти, критици и хора в средите, които отиват по-далеч и дори агитират за пълното премахване на “Пламтящи седла” от публичния пейзаж.

Следващият филм на Брукс от 70-те става феноменален бокс-офис хит и окончателно циментира репутацията на своя автор като световен ас на комедията. Това е “Младият Франкенщайн” - зрелищен учебник по разюздан хумор. През 80-те и 90-те Брукс продължава със скандално смешните “Космически топки” и “Робин Худ: Мъже в чорапогащи”.

Той е един от много малкото хора, които са печелили “Оскар”, “Грами”, “Еми” и “Тони” - пълен пакет най-важните шоубизнес отличия.

Брак с Ан Банкрофт

Мел Брукс има брак с голямата актриса Ан Банкрофт, продължил до нейната смърт през 2005-а година. Техният син Макс Брукс става успешен писател и автор на зомби бестселъра “Световна война Z”. Мел Брукс дава и гласа си на разнообразни проекти. Преди три години озвучи персонаж в анимационната суперпродукция “Пламтящият самурай”, която е вдъхновена от собствената му класическа комедия “Пламтящи седла”. Брукс влезе в ролята на Шогун - един от ключовите персонажи в продукцията.

Моят ментор и моят герой

Мел Брукс е моят фар, моят ментор, моят герой. Никой не разбива граници с толкова много смях както той. За мен е чест да му връча тази награда ("Пийбоди" за цялостни постижения), защото, ако има някой, които има изключителен принос към американската култура, то това без съмнение е той. Повлиял е не само на мен, а на няколко поколения артисти и всички сме се учили от него и продължаваме да го правим!

Актьорът и комик Били Кристъл 

Още е най-умният човек в стаята

Да работиш с Мел Брукс на 98 години е като да си на училище по комедия – той все още е най-умният човек в стаята. Възхищавам се на неговия дух и на дълголетието, което той носи със същата ироиня и чест, с която е правил всичко друго в живота и в кариерата си. Неслучайно този човек е легенда. Гледа на света по различен начин, това е.

Актьорът Джош Гад

Неговият стил е различен от моя

Обичам Мел Брукс. И съм прекарвал много страхотни моменти в неговата компания. Работили сме заедно и имам чудесни впечатления. Но хората често ни сравняват, а това ме озадачава. Стиловете ни са много различни. Ние нямаме нищо общо. Освен това, че и двамата сме дребни евреи. Но дотам. Неговият хумор е от напълно различно тесто. Дори са писали, че крада от него. А всъщност аз съм крал от други легенди. Като Боб Хоуп.

Режисьорът и комик Уди Алън