МиГ-29: Създаден да унищожава самолети с висока скорост

Когато по време на Студената война СССР за първи път представя новия си изтребител МиГ-29, западните анализатори се опасяват, че самолетът от четвърто поколение може да представлява реална заплаха. Съветският съюз проектира своя изтребител с обозначението на НАТО „Фулкрум“ така, че да съответства на възможностите на най-добрите американски изтребители по онова време, по-конкретно F-15 Eagle и F-16 Fighting Falcon. Считан за един от най-страховитите изтребители на Източния блок от епохата на Студената война, МиГ-29 остава уважавана платформа. След разпадането на СССР Съединените щати успяват да придобият 21 от тези изтребители от Молдова. Повечето от тези самолети в крайна сметка са бракувани, но няколко от тях остават изложени в американските военни бази в страната, пише The National Interest.

В разгара на Студената война съветските инженери поставят като приоритет създаването на конкурентноспособен изтребител от четвърто поколение, за да се противопоставят на напредващата въздушна мощ на Америка. Изискването за създаване на усъвършенстван фронтови изтребител нараства към края на 60-те години на миналия век, след дебюта на програмата за изтребители F-X на американските ВВС. СССР възлага на своите производители да създадат самолет с голям обсег на действие, тежък за боеприпаси, маневрен и способен да работи на Mach-2,0. В резултат на тези усилия се ражда МиГ-29. Конструкторското бюро на Микоян разработва тази платформа от нулата. Серията изтребители официално влиза на въоръжение в съветските военновъздушни сили в началото на 80-те години.

Може би най-голямата способност на Fulcrum беше скоростта. Способен да лети със скорост до 2,25 Мах (два пъти по-висока от скоростта на звука), съветският реактивен самолет изпреварваше много незвукови платформи в своята епоха. От гледна точка на въоръжението МиГ-29 също е смятан за най-съвременен. Оборудван със седем външни оръжейни точки, които могат да носят до две ракети „въздух-въздух“ със среден обсег, шест ракети „въздух-въздух“ с малък обсег R-73 и R-60, четири капсули с неуправляеми ракети и широк набор от боеприпаси, съветският реактивен самолет е изключително смъртоносен при първото си представяне. Както е описано подробно от Airforce Technology: „Ракетата “въздух-въздух„ със среден обсег на действие R-27 се доставя от Държавното инженерно конструкторско бюро “Вимпел" със седалище в Москва. R-27 се предлага в две конфигурации: R-27R, която има полуактивна радиолокационна глава за самонасочване и инерциално навигационно управление с радиовръзка, и ракета R-27T, която е снабдена с инфрачервена глава за самонасочване. Ракетата може да прехваща цели със скорост до 3500 км/ч на височина от 0,02 до 27 км, а максималното вертикално разстояние между самолета и целта е 10 км." Въпреки големия си оръжеен товар и максимална скорост МиГ-29 не се представя толкова добре в бойните действия, колкото се очакваше. Всъщност няколко „Фулкрума“, пилотирани от сирийски пилоти в края на 80-те години, са свалени в схватки с израелски самолети.

След разпадането на Съветския съюз Съединените щати се погрижиха да закупят руско военно оборудване, способно да използва ядрени оръжия, като част от плана на Нан-Лугар за съвместно намаляване на заплахите, целящ да премахне възможно най-много оръжия за масово унищожение. 

Мая Карлин, автор по въпросите на националната сигурност в The National Interest.