Труд
Автор:
Труд онлайн
През десетилетията най-близките му съюзници се сменят, повалени от амбиция, алчност или неспособност да се харесат на съвременния цар. И все пак има една обща тема за тези, които са издържали: те обикновено са от Санкт Петербург, градът, който създаде Владимир Путин, пише The Times.
Президентът е закърмен с града, известен като Ленинград, когато е роден, живее в общински блок и прекарва младостта си в улични битки с местните жители. След престой в КГБ той се завръща, за да се издигне до заместник-кмет, след което се издига в Кремъл.
В Санкт Петербург живее и една от дъщерите му - Мария Воронцова, родена през 1985 г., която учи биология в университета и сега работи като лекар.
Днес той е и домът на една жена, определяна като най-влиятелната в Русия - която, за разлика от други в двора на Путин, е оцеляла до голяма степен, защото е успяла да не привлече нежелано внимание.
Това обаче може би ще се промени заради назряващ дипломатически спор. Пътуването на Валентина Матвиенко, председател на Съвета на федерацията, до Женева включва излизането от сянката на един от най-старите съюзници на Путин.
На срещата на „Жените председатели на парламенти“ тази седмица в Швейцария, организирана от Интерпарламентарния съюз (ИПС), световна организация, която обединява националните парламенти, Матвиенко пристига, за да отпразнува демокрацията, въпреки че е подложена на международни санкции. Министерството на външните работи на Украйна заяви, че появата ѝ в Женева
Руската телевизия показа кадри, на които тя е посрещната с цветя. Нейната свита наброяваше 13 души, включително санкционирани депутати от Думата, долната камара на руския парламент, в сравнение с малката делегация на Украйна от трима души.
„Ще продължим да работим неуморно, за да гарантираме, че Валентина Матвиенко ще отиде на друго пътуване, това, което наистина заслужава: в Хага, където скоро ще започне работа Специалният трибунал за престъплението агресия срещу Украйна“, заяви говорител на външното министерство в Киев.
В много отношения шумът послужи за рядък поглед върху работата на вътрешния кръг на Путин. 76-годишната Матвиенко стана най-високопоставеният руски държавен служител след Екатерина Велика, когато през 2011 г. зае мястото си в съвета.
Преди това, през 1998 г., тя работи като заместник министър-председател по социалните въпроси при Борис Елцин, а през 2003 г. Путин я назначава за губернатор на Санкт Петербург. Там тя ръководи строителния бум, привлича бизнеса и има заслуга за модернизирането на града, въпреки че има твърдения за неясни търгове, фаворизиране и ширеща се корупция.
В опит да се хареса на електората си, през 2010 г. тя предлага да се премахнат ледени висулки с лазер - метод, който не е изпитан - по време на жестоката зима.
Според анализатори Путин е привлечен от Матвиенко заради общата им предистория. Тя, както и той, е излязла в политиката в постсъветския Санкт Петербург през 90-те години на миналия век и е сред „по-доверен кръг от хора“, казва Гарнър. „Нейният блестящ, макар и макиавелистки ход, е да не показва последователно ангажираност към нито един политически принцип или идея през кариерата си, а да се съобразява с всеки, който е на власт в даден момент.“
Има обаче едно послание, в което тя е в крак с Путин. Тя обвинява Киев и Запада за войната в Украйна, като се присъединява към по-широкия наратив, че конфликтът е предизвикан от западните геополитически амбиции. Тя също така публично подкрепи вътрешно законодателство, съобразено с приоритетите на Кремъл, включително закони, затягащи контрола върху неправителствените организации, чуждестранните медии и достъпа до интернет.
Тя е санкционирана от САЩ, Обединеното кралство, ЕС и други страни за подкрепа на войната в Русия и за одобряване на анексирането на Крим през 2014 г. Появата ѝ миналата седмица в Женева повдигна въпроси относно прилагането на списъка със санкции от страна на Швейцария.
В началото на инвазията на Путин тя призова президента да „вземе решение“ относно украинския „марионетен режим“. Тя заяви:
"В момента, в който Украйна е на власт, тя трябва да се присъедини към Украйна: „Просто е неморално да продължаваме да го обсъждаме до смърт и да го протакаме, докато се преструваме, че нещо се прави“.
