Мяра: Българите посрещат изкуствения интелект с повече тревога, отколкото с надежда

Българите посрещат изкуствения интелект с повече тревога, отколкото с надежда. Неяснотите са много. Но икономически активните възрасти и донякъде по-младите – които в крайна сметка и реално ползват услуги с изкуствен интелект – са осезаемо по-ентусиазирани.  

Изводите са от бърз независим сондаж на „Мяра“ и попадаха в контекста на поредната вълна на употреба на изкуствен интелект в социалните медии. Агенцията се стреми да подава данни по всички актуални въпроси.  

 31,4% от пълнолетните българи твърдят, че по един или друг начин вече са ползвали изкуствен интелект, 68,3% казват, че не са. Данните вероятно съдържат и известен дял неискрени отговори, но дават сравнително добър ориентир, доколкото приложения с изкуствен интелект вече са популярни и в телефони, автомобили и т.н. Разбира се, сред деклариралите, че са ползвали изкуствен интелект личат преди всичко младите и активните възрасти – хора, които преимуществено живеят в столицата и другите по-големи градове.  

18,7% приемат изкуствения интелект с повече ентусиазъм. Това са в по-голяма степен млади хора. 42,2% обаче виждат повече поводи за притеснение, а 37% признават, че не са достатъчно запознати с този въпрос, за да заемат позиция. Данните не будят изненада на фона на възрастовата структура на обществото ни, която се отличава с все по-висока тежест на горните възрастови групи.

В същото време, при 30-44-годишните, например, делът на приемащите с ентусиазъм се покачва до близо една трета, а притеснението спада също до близки до една трета стойности, макар и да остава малко повече от ентусиазма. В такива възрастови групи са и най-представени твърдящите, че реално ползвалите изкуствен интелект. На респондентите беше даден избор между три опции „Изкуственият интелект като цяло по-скоро може да донесе повече облекчение за хората в тяхната работа“, „Изкуственият интелект като цяло по-скоро може да донесе повече загуба на работни места“ и „Не съм достатъчно запозната/запознат с този въпрос“. Опциите не са задължително противоположни и изключващи се, но бе потърсен един, водещ, инстинкт. Оказва се, че опасенията са значително по-изявени: 21,1% намират по-скоро възможност за облекчение, 54,2% обаче очакват по-скоро загуба на работни места. 20,1% избират опцията „Не съм достатъчно запозната/запознат с този въпрос“. 4,6% не могат да определят. При 18-29 и 30-44-годишните, например, делът на оптимистите приближава до близо 30% и това още веднъж показва, че картината на нагласите по темата е закономерно зависима от поколенията.

Данните са от независим телефонен сондаж на социологическа агенция „Мяра“, проведен между 14 и 18 март 2025 г. сред 801 пълнолетни български граждани. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души.